В нощта, когато Стената падна, репортерите на Ройтерс в Източен и Западен Берлин нанизаха хиляди думи в опит да опишат най-безсънното и най-радостното улично парти за края на студената война от двете страни на доскоро страховитата граница.

Докато се влачех към хотела си в последвалата сива утрин, в главата ми отекваше старият принцип: Журналистиката е първата чернова на историята.

Това беше история с главно И - стъписваща промяна на света, която никой не можа да предвиди.

В последвалите дни и нощи на неуморна работа тази идея никога не ни напусна. Изпълнени с рекордно ниво адреналин, бълвахме сякаш безкрайна поредица от репортажи за това как Берлин и Германия се променят буквално пред очите ни.

Едва след около година, след като бе приключила суматохата около обединението, започна да уляга тази "първа чернова" на журналистиката.

Отразявайки големи събития под натиска на графика, журналистите рядко улавят всички факти. Знаем, че трябва да се справим с това, с което разполагаме. Фокусираме се върху голямата картина и я разказваме по възможно най-добрия начин.

Така може да е разочароващо, когато след години основните актьори в драмата или историци, изучаващи периода, напишат втората, третата и четвъртата чернована същата тази история, като разкриват подробности, заради които навремето щяхме да спрем печатарските машини, ако ги знаехме.

Някои детайли за онези объркани дни продължават да излизат и днес. Едва миналия месец Великобритания и Франция разсекретиха документи, показващи колко притеснени са били техните лидери от обединяването на Германия.

СКРИТАТА ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА

На 9 ноември 1989 г. журналистите на мястото на събитията видяха как членът на Политбюро на компартията на ГДР Гюнтер Шабовски неочаквано отприщи втурването към Стената, като обяви, че източногерманците могат да пътуват на Запад и че това влиза в сила незабавно.

Това, което установихме много по-късно, беше, че след като отговаря на въпроса на агенция АНСА Шабовски, тихо пита самия себе си: "Чудя се дали това е изчистено със СССР?" Той не е знаел!

По-късно същата вечер, докато очите на целия свят бяха приковани към ликуването на Стената, смачканият комунистически лидер Егон Кренц сам е обикалял коридорите на ЦК на партията и си мърморел: "Какво да правя сега?"

Какъв скъпоценен камък в нашите истории от онази нощ би било това. Но аз го научих пет години по-късно от книга за Стената.

На следващия ден след отварянето на Стената ГДР тайно е заповядала елитните сухопътни и десантни части да преминат в пълна бойна готовност. Те са тренирани да превземат Западен Берлин при избухване на война.

Това щеше да е огромна новина, ако тогава я знаехме. Стената падна без кръвопролитие, но никой не знаеше, че в този ден военните и "Щази" няма да се намесят. Когато през 1994 г. този факт беше публикуван за пръв път, той вече се беше превърнал само в бележка под линия в книгата на историята.

Друг от онези епизоди "ами какво щеше да стане, ако", разиграли се в онази вечер, беше, когато канцлерът Хелмут Кол, бившият канцлер Вили Бранд и други политици говориха пред множеството пред общината на Западен Берлин.

Точно преди Кол да застане пред микрофона, по телефона му звъни Михаил Горбачов да пита вярно ли е, че демонстранти са атакували съветски военни бази в ГДР. Понеже не може да напусне трибуната, канцлерът нарежда да предадат думите му, че слухът не отговаря на истината.

Ако знаехме тези подробности, тогава щяхме да сменим историята от това как тълпата е приветствала Бранд и е освиркала Кол в това как канцлерът вероятно е помогнал да се избегне военен удар.

"НЕ КАЗВАЙТЕ НИЩО НА ПРЕСАТА"

Германия тъкмо се беше обединила през октомври 1990 г. и водещите фигури в драмата се втурнаха да пишат книги с подробности за личната им роля. Към 1991 г. няколко лидери на Изтока и Запада издадоха мемоари, добавяйки важни детайли към историята, която още не беше изчезнала от ума ни.

Кол описа събитията пред парламентарно изслушване през 1993 г. и написа мемоарите си три години по-късно. През 1998 г., малко преди да изгуби изборите, той имаше том от 1667 страници с тайни документи, разсекретени, за да излъскат имиджа му на "баща на обединението".

Кондолиза Райс, съветник по националната сигурност, а после и държавен секретар на САЩ, стана през 1995 г. съавтор на изследване, добавило много нови подробности за американските и съветските дипломатически усилия около германското обединение.

С наближаването на 20а-та годишнина Великобритания и Франция свалиха тайната от някои от своите секретни документи от 1989-1990 г. Френските разкриха малко неща, но лондонските станаха повод за водещи заглавия относно емоционалните изблици по време на срещите на върха от това време.

На обед в Елисейския дворец през януари 1990 г., разкрива един от документите, британският премиер Маргарет Тачър настоявала да бъде забавено германското бързане за обединяване.

Съгласявайки се, френският президент Франсоа Митеран предупреждавал, че германците отново стават "лоши", като печелят толкова много влияние в Централна и Източна Европа, че "могат да завземат дори повече терен от Хитлер" и да разделят Европа така, както е било през 1913 г.

"Беше договорено, че никоя страна няма да казва нищо на пресата за същността на дискусиите", отбелязва документът.

Журналистите в Германия по това време знаеха, че Тъчар е против обединението и Митеран се колебае, но никой от двамата не може да го предотврати. Британската книга не разкрива нищо, което да промени анализа, който тогава бяхме направили на базата на публични изявления и дипломатически контакти.

Но дори 20 години по-късно, докато чета тези цитати, ме засърбяват пръстите.

Какви страхотни репортажи можеха да станат от тях!