Знаменателните събития в световната история често са плод на случайности, низ от грешки, които по неведомите повели на съдбата се подреждат подобно на планетите в една щастлива редица. Такъв е и 9 ноември 1989 година - денят, в чийто заник милиони зрители по света стъписани наблюдаваха ликуващите източногерманци, накацали по непреодолимата доскоро Берлинска стена.

Двама мъже са главните герои на онзи четвъртък, и двамата широко популярни и почитани в Германия, а заслугите им описани в хиляди страници. Но и 20 години след главоломните събития не всичко е ясно, цялата истина за онази ноемврийска вечер още не е изречена.

Двамата са Гюнтер Шабовски и Рикардо Ерман, 60 годишни, по професия журналисти, макар единият да е оставил призванието в служба на партията. Първият е член на Политбюро на ЦК на управляващата в ГДР Германска единна социалистическа партия (ГЕСП), вторият - кореспондент на италианската агенция АNSA, син на полски евреи, избягали в Италия.

Фортуната изправя двамата един срещу друг за не повече от десетина минути, а въпросът, който единият задава на другия, се оказва по-могъщ от многолюдната армия на ГДР, от десетхилядния гарнизон в Източен Берлин, охраняващ най-зловещия зид на Стария континент.

Преди по-малко от месец, на 18 октомври по върховете на източногерманската компартия е извършена смяна. Под натиска на засилващото се недоволство престарелият бетонен сталинист Ерих Хонекер е принуден да подаде оставка като генсек, а на негово място идва по-младият и смятан за "реформист" Егон Кренц. Страната вече месеци е обхваната от масови протести с искане за реформи и разхлабване примката на режима, всеки понеделник в Лайпциг се провеждат огромни митинги, Рощок, Дрезден и Берлин също са залети от демонстрации.

В края на лятото десетки хиляди жители на ГДР предпочитат да не се върнат в родината си, а да потърсят убежище в другите социалистически страни. "Паневропейският пикник" на унгарско-австрийската граница в края на август отваря първата пробойна в Желязната завеса, през септември хиляди гедерейци избягват на Запад, след като на 11 септември Унгария официално вдига границата си с Австрия. На 30 септември близо 6 хиляди оси-та, превърнали градината на посолството на ФРГ в Прага в бежански лагер, приветстват западногерманския външен министър Ханс-Дитрих Геншер, който от балкона обявява, че ще бъдат превозени с влакове в западна посока.

Стремежът на източногерманските гражадни към свобода черпи сили и от съветския лидер Михаил Горбачов, в чиято перестройка мнозина виждат шанс за промени и в държавата на Улбрихт, Хонекер и Милке.

Новото ръководство около Кренц замисля промени в правилата за задграничните пътувания, чиято цел е да улесни най-вече онези, които искат окончателно да напуснат ГДР. Замисълът на "реформаторите" е по-скоро да имитират разхлабване на режима, като позволят на гражданите да заявяват частни пътувания на Запад без досегашните изисквания - посочване на повод и на роднински връзки в несоциалистическата чужбина. Но така или иначе продължава да се изисква молба, която трябва да бъде подадена пред източногерманските власти, само че срокът за одобрението е сведен до минимум.

Няколко дни преди 9 ноември, за успокояване на лавинообразно нарастващото недоволство върхушката на ГЕСП съчинява закона, по чиято сила всеки гражданин ще може да пътува на Запад за 30 дни. В късния следобед на 9 ноември ЦК заседава, за да обсъди законопроекта. За 18 часа е насрочена международна пресконференция, на която функционерът Гюнтер Шабовски трябва да разясни партийните решения. Самият Шабовски, който преди броени дни е определен за секретар по информацията на ЦК, не е присъствал на заседанието, но преди началото на пресконференцията Кренц му дава бележка за задграничните пътувания.

Пресконференцията, предавана пряко по телевизията и радиото в ГДР, върви вяло и скучно и наближава финала си.

В 18.53 часа италианският журналист Рикардо Ерман задава уж безобидния въпрос: "Не беше ли грешка проектозаконът за пътуванията отпреди дни?". Няколко минути Шабовски отговаря с рутинните фрази, преди журналистите да чуят: "...и ние решихме днес да вземем решение, което позволява на всеки гражданин на ГДР да излезе през граничните пунктове на страната". Към Шабовски завалят един през друг въпроси, репортер от "Билд" пита: "Откога влиза в сила". Пообърканият Шабовски вади от чантата си бележката от Кренц и отвръща: "Доколкото ми е известно... веднага, незабавно".

След края на брифинга сред журналистите цари объркване. В първия момент не могат да осъзнаят чутото. Пред репортер на американската NBC Шабовски добавя: "Не става дума за туризъм. Това е разрешение за напускане на ГДР".

Първа новината е разпратена по света от Ройтерс, после от западногерманската ДПА и официалната източногерманска агенция АDN (която естествено добавя уточнението, че "частните пътувания трябва да бъдат заявени"). В 19.31 АNSA в пряк текст обявява, че Берлинската стена пада.

В следващите часове историята се завърта с главоломно темпо. Хиляди източноберлинчани, проследили на живо пресконференцията, излизат по улиците и се отправят към границата със Западен Берлин. Граничарите са втрещени и не знаят какво да правят с прииждащите тълпи. На граничния пункт на "Борнхолмер щрасе" се събира огромно множество, което настоява да бъде пропуснато през границата. Двамата командващи офицери от ЩАЗИ нямат инструкции, звънят в централата, а оттам пристига само указанието колкото се може повече хора да бъдат отпратени по домовете си, а през границата да бъдат пропускани само най-напористите.

Опитът за удържане на множеството не успява и граничарите на "Борнхолмер щрасе" вдигат бариерите. Това отприщва верижна реакция и по останалите гранични пунктове във и около Берлин. Малко след полунощ се отварят и други места по вътрешногерманската граница.

Днес героите от онзи ден говорят за случайна завръзка на събитията. Ерман, вече 80-годишен, често използва в многобройните си интервюта цитат от Оскар Уайлд - животът бил лош четвърт час с няколко добри моменти. "Тази пресконференция беше един от най-добрите моменти в живота ми".

Но с наближаването на 20-та годишнина Ерман започна да си спомня интригуващи подробности. През лятото италианецът разказа пред MDR, че преди брифинга е получил мистериозно обаждане от висш функционер от ГЕСП, който го призовал непременно да зададе въпрос за закона за пътуванията. Обаждането дошло от т.нар. "подводница", конферентната стая на шефа на телеграфната агенция на ГДР ADN. Първоначално Ерман отказваше да съобщи името на функционера, макар мнозина да се досещаха. Според списание "Шпигел" това е Гюнтер Пьочке, покойният вече генерален директор на официалната източногерманската агенция. По-късно италианецът потвърди пред ДПА, че фамозният въпрос бил подсказан именно от Пьочке, "като приятел на приятел".

Загадка остава защо Ерман е държал почти 20 години в тайна този толкова важен детайл. Едно от обясненията, според "Шпигел", може да е приятелството между двамата. Пьочке и Ерман се познавали още от 1976 г., когато италианецът за пръв път пристигнал като кореспондент в Източен Берлин.

А дали без обаждането от "подводницата" историята щеше да протече другояче? Ерман казва, че така или иначе щял да попита за режима за пътувания, това било голямата тема в ония дни. Италианецът отхвърля и логичните след признанието му предположения, че може би се е оказал маша в ръцете на ГЕСП.

И Шабовски нарича "напълно абсурдна" версията за манипулиран въпрос. "Италианският журналист зададе въпроса си спонтанно", твърди някогашният функционер пред ДПА. Решаващи се оказали дребни детайли. В мемоарите си Шабовски например пише, че мимоходим е хвърлил око на съобщението от ЦК и не е осъзнавал какви ще са последиците.

В интервю за в. "Тагесшпигел", което излиза днес, Шабовски обяснява, че в момента въобще не си е давал сметка, че неговите думи маркират "точката, в която започна да се разпада разделението на света". "Мислех си, че в момента, в който гражданите на ГДР могат да влязат свободно във ФРГ, ние ще се помирим с федералната република. Въобразявах си, че мога да кажа на хората нещо от рода: Скъпи граждани, не сме чак такива подлеци, ще станем нормални и вие всички ще можете да пътувате. (...) ГЕСП и партийните големци бяха в извънредно крайна конфронтация с населението. Изостри се потребността на хората най-после да могат да пътуват на Запад. Но и ние имахме огромна нужда най-после да можем да общуваме с тази друга държава", разсъждава Шабовски.

Между другото Шабовски продължава да е силно недолюбван от бившите си другари. Днешната Лява партия, приютила много от някогашните комунистически функционери, го смята за предател и мръсник. В дните след 9 ноември Егон Кренц се опитва пред вътрешнопартийните комисии да си измие ръцете с него, заявявайки, че съобщението за новия граничен режим имало ембарго до следващия ден. Шабовски в своя защита твърди, че когато му предавал бележката, генсекът не отронил ни дума за това.

Двамата явно не се обичат - в същото интервю Шабовски посочва, че изборът на Кренц не било никакво спасение, новият генсек бил недолюбван и в Политбюро, а поведението му към Хонекер било угодническо.

И последна любопитна подробност за онези герои. Шабовски, за разлика от повечето си другари, признава отговорността си за редица зловреди практики в ГДР. В средата на 90-те заедно с други членове на Политбюро той беше съден за убийствата на германски граждани при опит да преминат границата и за т.нар. заповед за стрелба, с която разполагаха източногерманските граничари. През 1997-ма беше осъден на 3 години затвор и прие присъдата без възражения. Зад решетките Шабовски прекара почти година, след което беше помилван от тогавашния кмет на Берлин Еберхард Дийпген.