Европейският съюз (ЕС) и еврозоната сложиха официален край на поредица от пет тримесечия на икономически спад, завръщайки се към растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през периода юли-септември. Това обаче изглежда като единствената оптимистична новина от експресните, непълни данни, публикувани от Евростат.

Очакваният край на рецесията в региона успя да разочарова с неочаквано слабо увеличение на БВП на тримесечна база от 0.4% за еврозоната и 0.2% за ЕС. Немощното представяне на стопанските лидери на Стария континент, задълбочаването на икономическия спад както в Централна и Източна Европа, така и в България дават основание на икономисти като Джулиан Калоу от Barclays Capital да заявят, че Европа ще е регионът с най-слаб растеж през следващата година.

Статистическата информация оповестена от Евростат, все пак не е пълна. Една трета от страните в ЕС все още не са подали данните за икономическото си представяне през третото тримесечие, а българската НСИ не пресмята движението на БВП на тримесечна база, сравнявайки го единствено на годишна основа.

Докато от публикуваната информация от Евростат все още не могат да се направят детайлни прогнози и анализи, то основните тенденции в средносрочен план потвърждават очакванията на Европейската комисия (ЕК). Брюксел съобщи в началото на ноември, че очаква край на рецесията в региона, но забавяне на темпа на растеж в края на годината до 0.2% за еврозоната и анемично увеличение на БВП през 2010 г. Изчерпването на държавните помощи за икономиките, затягането на фискалните и монетарните политики на правителствата, свиващото се потребление и трудният достъп до кредити ще продължат да спират икономическия растеж на Стария континент.

Неприятните изненади обаче дойдоха от икономическите лидери в Европа. Стопанството на Франция не успя да натрупа инерция през летните месеци и нарасна с изненадващо малките 0.3% на тримесечна база. Докато рецесията в Италия приключи официално, то това стана с неочаквано слаб темп от 0.6% спрямо второто тримесечие на 2009 г. Берлин също разочарова, демонстрирайки, че разчита на износа и инвестициите, а потреблението в страната продължава да се свива. Неприятна изненада дойде и от Гърция. Ревизирани данни за южната ни съседка показват, че Атина се намира в условията на рецесия вече цяла година, а отчетеният спад за последния период е от 0.3% на тримесечна база.

Данните показват, че можем да очакваме възстановяване, но несигурността остава много висока, а стабилизирането ще има постепенен характер през 2010 г. Това означава, че няма да отбележим потенциалния растеж през следващата година. Ще останем под потенциалния си БВП. Трябва на всяка цена да избегнем ограничаване на възстановяването вследствие от свиване на кредитирането.

Данните за БВП ни покават, че регионът на Централна и Източна Европа е все още в рецесия или е в модел на слаб растеж. Задълбочаващата се рецесия в България подчертава несигурността в държави с режим на фиксиран валутен курс. За да могат да затворят големите дефицити по текущите си сметки, правителствата ще трябва агресивно да ограничат вътрешното потребление.

Икономиката на еврозоната официално пое по нов курс, което е причина за облекчение, но не и за празненства. Икономиката остава в крехко състояние, а възстановяването е следствие основно от държавните стимули. Даже и стопанствата да продължат да се възстановяват с настоящия темп, ще трябва да почакаме до 2012 г., преди БВП да се върне на предкризисните си нива.

ЕЦБ е представена пред изпитанието да балансира завръщането към растежа в по-силните и големи икономики от валутния съюз на фона на продължаващата слабост на стопанства като това на Испания, Гърция и Ирландия. Трудни решения се очакват и по стабилизирането на публичните финанси на страните от еврозоната. Затягането на фискалната дисциплина през следващата година най-вероятно ще забави темпа на възстановяване, така че можем да очакваме ЕЦБ да запази основния лихвен процент на ниво от 1% до средата на 2010 г.