Българската икономика отчете най-тежкия спад от началото на кризата. По данни на Националния статистически институт тя загуби 5.8% от брутния вътрешен продукт през третото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Българската статистическа служба единствена в ЕС не обявява данни за движението на БВП на тримесечна основа и така икономиката ни не може да се сравни с останалите по този показател, който се използва като критерий за наличие или липса на рецесия.

При съпоставяне на годишна база свиването на брутния продукт у нас е петото най-голямо в ЕС. От 18-те държави, подали експресни данни, българската икономика е единствената заедно с тези на Гърция, Кипър и Унгария, при които спадът продължава да се ускорява.

Финансовият министър Симеон Дянков откри положителни сигнали в представянето на България, но предупреди, че най-тежкото тепърва предстои. Именно краят на 2009 г. и началото на 2010 г. се очаква да са най-трудните. Според него мерките срещу сивата икономика са дали добри резултати, ограничавайки свиването. Министърът се надява на по-малък от официално прогнозирания спад на БВП от 6.3% за 2009 г., но не уточни конкретна стойност. Според очакванията на Европейската комисия (ЕК), публикувани в началото на ноември, икономиката на България ще се свие с 5.9% за периода.

Още е рано да се каже дали икономическото възстановяване ще настъпи по-скоро от очакваното, коментира пред "Блумбърг" Георги Ангелов, главен икономист в институт "Отворено общество". Той посочи, че свиването в потреблението и индустрията се задълбочава, но спадът в износа се забавя.

От Брюксел вече познаха, че Европа ще излезе от рецесия през летните месеци, но не и с колко. По-песимистично настроените анализатори уцелиха, че икономиката на валутния съюз ще отчете ръст от едва 0.4% на тримесечна база, а тази на ЕС от 0.2%. На годишна база спадът се забавя до -4.1%.

Именно краят на рецесията остава единствената положителна новина от данните на Евростат за юли - септември. Експерти останаха неприятно изненадани от по-слабото спрямо очакваното представяне на икономическите лидери и предвидиха, че до края на годината темпът на растеж в региона ще се забави. Специалисти предупреждават и за заплахи в средносрочен план, свързани основно с увеличаващите се бюджетни дефицити на европейските правителства, растящата безработица и нуждата от координирано затягане на монетарната политика, водена от ЕЦБ.

Според Джулиан Калоу от Barclays Capital Европа ще е регионът с най-слаб ръст през следващата година. Полша най-вероятно ще остане единственият светъл пример. Специалистите единодушно прогнозират, че само Варшава няма да отчете спад на БВП за третото тримесечие. На другия полюс е Гърция с четири поредни тримесечия на икономическо свиване.