Ангел Рабаджийски, изпълнителен директор на ИП "Карол": Доброто корпоративно управление е условие за развитието на пазара
| След две години на застой българският капиталов пазар все още търси силата да продължи напред и след кризата. Има ли и какви са решенията за проблемите, някои от които чакат отдавна - ниска ликвидност, непрозрачна собственост, липса на защита на миноритарните акционери и др. - по тези теми се обърнахме към една от най-големите финансови групи на пазара, "Карол". Тя включва в себе си инвестиционен посредник, компания за управление на активи и холдинг за дялови инвестиции в различни сфери на икономиката. По темата разговаряме с изпълнителния директор на посредника Ангел Рабаджийски. |
| - Българинът има нужда от още време да осъзнае, че може да управлява и без контрол над собствеността - Нужна е единна финансова институция, която да разглежда жалбите на клиентите на финансови услуги - било от миноритарни акционери, клиенти на посредници, застрахователи, банки |
Днес (бел. ред., в сряда) финансовият министър Симеон Дянков отново поднови темата за продажбата на държавния дял в Българската фондова борса (БФБ). Как оценявате възможността това да се случи до няколко месеца и какъв тласък ще е това за пазара?
- Привличането на стратегически инвеститор като мажоритарен собственик на борсата би се отразило положително за развитието на пазара. Наличието на подходящия инвеститор за собственик на БФБ би способствало процесите по създаване на нови инструменти за търговия, създаването на дериватен пазар, привличането на нови участници, повишаване на доверието от страна на чужди инвеститори.
Последната седмица се активизира дискусията за държавна намеса на капиталовия пазар чрез пускане на акции от Българския енергиен холдинг или негови дъщерни дружества на борсата. Ще бъде ли това дългосрочно решение за проблемите на пазара? Може ли той да намери собствени вътрешни сили, с които да се разбуди?
- Държавата със сигурност може да бъде катализатор за развитието на капиталовия пазар. Имаме много добър пример от Полша. Факт е, че тази година там се реализира най-голямото първично публично предлагане в Европа на енергийна компания - PGE, имаше огромен инвеститорски интерес. Затова листването на държавни дружества на борсата би привлякло интереса на стратегически чуждестранни инвеститори. Те, освен да инвестират в новите компании, биха създали и портфейл от вече листнати такива, а това ще допринесе допълнително.
Но това е само един от факторите, които могат да способстват за развитието на пазара. Като цяло то трябва да е резултат от взаимосвързани комплексни фактори. Всеки от тях има позитивно влияние, но ако не извървим целия път, каквото и да бъде направено, то ще е с краткосрочен ефект.
Затова трябва да търсим сили не само в държавата, а в самите нас. Визирам всички пазарни участници - инвестиционни посредници, банкови институции, Комисията за финансов надзор и самата Българска фондова борса. Трябва да насочим усилията си към създаването на нови инструменти за търговия чрез промяна на регулациите в сектора.
Все пак България е единствената европейска членка, която няма развити клирингова къща и дериватен пазар. Наличието на такива институции би довело до повишаване на ликвидността, която отчитаме като главен проблем на пазара. Първата стъпка в тази посока са късите продажби и маржин покупките. Когато има къси продажби, хората могат да продават акции, които нямат, а при маржин покупки могат да ги купуват, без да разполагат на 100% с нужните парични средства. Това би повишило както дълбочината, така и ликвидността на пазара. След това, взимайки пример от съседните страни, където вече имаме функциониращи дериватни пазари, можем да взаимстваме създаването и на фючърси върху индексите. В съседните страни тези инструменти формулират един значителен обем на търговия, надхвърлящ многократно обемите при основните сини чипове на пазара.
В момента обаче има регламент за късите продажби и маржин покупките. Технически ли е проблемът това да не се случва?
- Да, има действаща нормативна уредба за тях, но действително няма извършени такива операции по технически причини.
Работеше се в тази насока. Имаше дори проектозакон за създаване на клирингова къща, но като че ли тази инициатива замря в последните месеци. Проектозаконът беше внесен и впоследствие оттеглен от Комисията за финансов надзор без ясна позиция защо е оттеглен и дали престои неговата преработка до работещ вариант за българската действителност. Затова казвам, че вътрешните сили трябва да ги търсим в самите нас - в участниците на капиталовия пазар. Трябва да се постараем да направим една работеща клирингова къща и оттам фукциониращ дериватен пазар.
Не смятате ли обаче, че често изместваме фокуса за проблемите на българската борса. От една страна, се говори, че трябва катализатор заради липса на достатъчно добри компании. От друга обаче, не се поставят основните проблеми за повечето публични компании - липса на прозрачно управление, ясна акционерна структура, ниска ликвидност и спазване на правата на миноритарните акционери. Под каква форма пазарът би стимулирал решаването на тези проблеми?
- Наистина подобряването на добрите корпоративни практики по управлението на публичните компании би способствало за тяхното развитие. За съжаление имаме компании, които като че ли не осъзнават публичния си статут и съответно са непрозрачни. А подобряването на управлението и на разкриването на информация със сигурност би привлякло инвеститорски интерес към тях, т.е. компаниите по-лесно биха набирали капитали и стратегическо участие от чуждестранни партньори.
Вече имаме такива примери в България - интернет компанията "Инвестор.БГ", където фондове на "Сиско" купиха значителен акционерен дял и влязоха в управлението, налагайки западни стандарти на работа. Така че със сигурност подобряването на корпоративното управление на компанията, на визията й за разкриване на важна информация и на цялостна прозрачност към капиталовия пазар би допринесло за развитието му в дългосрочен аспект. Това трябва да е цел за всички компании, които наистина искат да са такива. Не случайно номинираните за дружества с най-добро корпоративно управление са такива с ясен мениджмънт и открита политика към акционерите си. Присъства и другата крайност - компаниите, които не разкриват редовно информация. За тях самата публичност е бреме, което обезсмисля оставането им на пазара.
Нужно е да се създаде и единна финансова институция, която да разглежда жалбите на клиентите на финансови услуги - било от миноритарни акционери, клиенти на посредници, застрахователи, банки и др. В момента регулацията в тази насока е по-скоро разпокъсана и това пречи да се постигне равнопоставеност за клиентите.
Говорейки за равнопоставеност - как ще коментирате практиката на българските съдилища?
- В съдилищата няма практика как да боравят с материята на капиталовия пазар. Показателни за това са случаите с ДЗИ банк, а наскоро и с "Арома". Към кого да се обърнат акционерите сега, ако искат да предявят жалба за пропуснати ползи от запора върху акциите на "Арома", спрени от търговия за близо две години? Всъщност подобна съдебна практика показва, че във всеки един момент собствеността на участниците на пазара е застрашена. Това влияе върху цялостния имидж на капиталовия пазар, затова и тук държавата също може да се намеси.
Затова казвам, че е нужен комплекс от правилни решения. Първо, държавна намеса с нови емисии акции, така че пазарът да отразява в действителност икономиката на страната. Добре е обаче да имаме ясен ангажимент какво се случва и в какви срокове, за да може да се поддържа и инвеститорският интерес. Второ, промяна в нормативната уредба за създаване на клирингова къща и дериватен пазар, за да увеличим ликвидността на пазара. Трето, да изискваме подобряване на корпоративното управление, като ясно покажем, че искаме прозрачност от страна на компаниите и същевременно се наложат повече санкции при неспазване на правилата. Това са основните три стъпки, за да можем да се поздравим в по-дългосрочен план с един работещ капиталов пазар със сериозно място в Източна Европа. А България има потенциал да е притегателен център на капитали в региона.
И все пак за две години като че ли не стана нищо съществено на пазара. Единствената ясна крачка е опитът да се прочисти от компании, за които публичността е бреме - промените на Българската фондова борса, които заплашват със сваляне от търговия над 200 компании...
- Действително последните години на капиталовия пазар се наблюдава инертност. Освен стъпката на борсата да се свалят неликвидните компании липсва ясна програма какво да се направи, за да се излезе от това състояние. Проблемът със свалянето от търговия обаче е, че се пренебрегват интересите на множество миноритарни акционери. От една страна, списъкът със застрашените компании всъщност обхваща твърде голям брой дружества, а от друга, желанието на борсата за подобно прочистване беше направено в много тежък момент за капиталовия пазар. Изключително деликатно е да говорим за сваляне от търговия и ощетяване на правата на миноритарни акционери, когато те и без това са загубили много заради падането на цените на акциите и заради лошите корпоративни практики в някои от дружествата. Иначе инициативата на борсата е добра, но моментът не е много подходящ и трябва много внимателно да се прецизират критериите за това.
Ниската ликвидност и концентрация на собствеността винаги са сочени като проблем. Възможно ли е обаче в България да има публични компании с много малки собственици и без мажоритарен акционер по подобие на американския модел?
- Можем да очакваме подобно развитие и у нас, но трябва да мине много време, за да се пречупи психологията на българина, че не е задължително да имаш контролен пакет, за да управляваш качествено една компания и акционерите да ти гласуват доверие. Тук става въпрос по-скоро за един качествен мениджмънт и спазването на добрите корпоративни практики, отколкото за притежание на собственост. Не случайно на американския пазар, където има над 100-годишна история с наложени добри практики за управление, няма мажоритарни собственици. Там основният акционер притежава средно около 10% от компанията и останалите му гласуват доверие именно заради неговия добър мениджмънт.
Как пазарът би отрегулирал тези проблеми?
- Принципът на саморегулация тук ще е достатъчен, защото компании с неясна акционерна структура оттук нататък по-трудно ще привличат капитали за свои проекти. Колкото една компания е по-прозрачна откъм акционерна структура и принципи на управление, толкова по-лесно тя ще привлича чуждестранни инвеститори. Единственото решение е саморегулацията. Тя ще отсее качествените компании от кухите.
Взе ли си поука пазарът от кризата?
- Според мен поука си взеха по-спекулативните инвеститори, разчитащи на трицифрени печалби. Затова оттук нататък много инвеститори все повече ще претеглят риска от инвестицията, преди да я направят. Все по-внимателно те ще определят и компаниите, към които да се насочат. Именно този процес ще отсее качествените компании, спазващите добрите корпоративни практики, от компании с неясна акционерна структура и съмнително публично поведение. Така че всеки, който участва на пазара, е получил един безценен урок. Все пак това е първата подобна криза на капиталовия пазар у нас и инвеститорите платиха доста скъпо за този урок, който обаче беше задължително да научат. А той е, че пазарът невинаги върви нагоре и невинаги инвестициите носят печалби. Те се свързани с огромни рискове и правилна оценка на подходящите.
Връщайки се обратно към държавната намеса на пазара, защо тя да предпочете българския пазар за акциите си?
- Със сигурност държавата ще получи правилна оценка на своите активи на българския пазар, защото много от чуждестранните инвеститори, които биха участвали навън, нямат пречка да го направят и тук. Защо да изнасяме търговията с една чисто българска компания навън? Какво повече би донесло това? А предпочитайки българския пазар, държавата си осигурява поток от чужди капитали към страната. От него биха се възползвали и други публични компании, които по-лесно биха реализирали своите проекти, т.е. това ще създаде повече бизнес и в самата страна - ще се създадат нови работни места, ще се подобрят финансовите резултати на компаниите и ще се плащат съответно повече данъци.