Вездесъщият въглероден офсет
| 126 млрд. долара е оборотът на въглеродния пазар, развиващ се главно в Европа 3 трлн. долара може да бъде обемът му през 2020 г., ако се развива със сегашните темпове |
| "Сертифицирането на офсет проекти е като криминално разследване" Белинда Къркхед, шеф на департамента за изпълнение на проекти към EcoSecurities |
Кредити могат да бъдат купувани и от компании, които не са задължени да намаляват емисиите си, както и от обикновени потребители, загрижени за природата. Всеки, използващ авиотранспорт днес, е в състояние да прави офсет на емисиите на полета. Специално за конференцията в Копенхаген много авиокомпании са предвидили специални офсет програми. По данни на "Ийзиджет" например оскъпяването на полета до датската столица при офсет на емисиите е не повече от 1 паунд.
Офсет днес може да се приложи почти за всичко – пътуване с кола, потребление на енергия в домакинството, дори консумация на храна. Според уебсайта Climate Care на Джей Пи Морган въглероден офсет може дори да бъде купен като подарък за Коледа. От "Ийзиджет" и "Върджин" казват, че около 3% от техните клиенти редовно офсетват емисиите си. През последната година само летелите с нискотарифната британска компания са закупили близо 1% от сертифицираните от ООН офсети. По данни на Би Би Си досега благодарение на схемата на международната организация са били спестени около 345 млн. т въглероден двуокис или негов еквивалент. Макар и на пръв поглед значително количеството е крайно недостатъчно, като се има предвид, че емисиите само на САЩ и Китай, взети заедно, надхвърлят 13 млрд. т годишно.
Въглеродният офсет всъщност отдавна се е превърнал в обикновена стока за търговия и често е златна мина за брокерите. "Върджин" получава кредити чрез посредника Мyclimate, който взема 15% такса, "Ийзиджет" твърди, че си ги набавя без посредник. Офсетът, с който са се сдобили компаниите, всъщност може да е минал вече многократно през банки и финансови институции и цената му да се променила нагоре или надолу в зависимост от пазара.
Все пак голяма част от парите отива в компании като EcoSecurities или First Carbon, които инвестират в проекти, ефективно намаляващи емисиите, например хидроелектрически централи, след което продават набраните по този начин въглеродни кредити на брокери или пряко на заинтересовани компании.
Въглеродният пазар, базиран основно в Европа, през 2008 г. реализира оборот от 126 млрд. долара и ако продължи да се развива с досегашните темпове, към 2020 г. може да струва около 3 трилиона, пише в. "Гардиън". Пак през 2008 г. инвеститори са налели 6.5 млрд. долара в проекти в развиващите се страни, за да офсетнат собствените си емисии. Според доклад на екоорганизацията "Приятели на Земята" (Friends of the Earth) от началото на ноември обаче системата cap-and-trade с нищо не е намалила емисиите и като цяло е била "болна" от неефективност и корупция, което я прави негодна за целта. В дните преди Копенхаген се чуват все по-сериозни гласове за изоставянето й след изтичането на Протокола от Киото.
"Приятели на Земята" са на мнение, че първата фаза от европейската система за търговия с емисии (2005-2007) се е провалила изцяло, а втората фаза (2008-2012) също ще се провали. С оглед на това екогрупата настоява за въвеждане на по-сигурни инструменти като например въглероден данък, които е по-трудно да бъдат избягнати или заобиколени и могат да променят поведението на хората и следователно да свият емисиите.
В рамките на одобрената от ООН офсет схема има около 200 типа проекти. "Ийзиджет" например е инвестирала в малък ВЕЦ в Еквадор. Climate Care е заложило на внедряване на по-ефективни печки за готвене в Африка. Като цяло обаче повечето средства идват от немного като разнообразие проекти. ООН признава, че 76% от всички одобрени проекти са свързани с намаляването на изпускането на индустриални HFC газове, тип фреони или аерозоли, които са по-опасни от CO2 и чрез тях се печелят повече кредити. Те все още биват изпускани при производството на хладилници в Китай.
Въпреки че съществува и система за доброволен офсет, правителствата съветват да се купуват само сертифицирани от ООН кредити. Програмата изисква инвеститорите да регистрират проектите си пред независим борд, след което да верифицират съкращенията на емисиите след инспекция от независими одитори. Според EcoSecurities процедурата на верификация пред ООН струва над 20 000 паунда (22 000 евро).
"Понякога всичко изглежда като своеобразно криминално разследване", казва Белинда Къркхед, шеф на департамента за изпълнение на проекти. "Те смятат, че сте виновен, докато не бъде доказано обратното." По думите й верификацията е толкова скъпа, че някои по-малки проекти просто не могат да бъдат изпълнени. От тази гледна точка кредитите на ООН често се смятат за твърде скъпи и често дори неприложими, тъй като реализацията им не минава през интересни истории. Кой ли би искал да говори за хладилници на сайта си?
Липсата на правителствено сертифициране често води до объркване. "Подходът напомня за Дивия запад и логично подри доверието и стабилността на пазара като цяло", казва Пол Дикинсън, управляващ директор на проекта Carbon Disclosure, който събира данни за екологичната политика на бизнеса.
През 2003 г. група неправителствени организации формира своеобразен "златен стандарт" за въглеродния офсет. Лиса Хоудс, директор на групата за американския пазар, обяснява, че не всички кредити извършват работата, за която са предназначени. "Един тон намален въглероден двуокис в схемата не означава непременно един тон въглероден двуокис." В много случаи по-важно се оказва устойчивото развитие, а не механизмът на ООН.
Дори и сертифицирани от международната организация проекти са критикувани, че не са успели да докажат реално намаляване на емисиите. "Приятели на Земята" и Световният фонд за защита на дивата природа (World Wildlife Fund - WWF) поставят под въпрос необходимостта от много одобрени проекти. Според тях офсетът често създава перверзни стимули, окуражавайки компаниите да цапат, за да печелят впоследствие пари от програми за почистване.