Ползи и за бизнеса, и за властите
Съществуващите дефиниции за същността на публично-частното партньорство са много и пълният им обзор е практически невъзможен. Липсва и общоприета дефиниция за ПЧП в европейското и в националното законодателство. Съществуват десетки определения, като повечето от тях се свеждат до следните основни характеристики на ПЧП: · Дългосрочно договорно споразумение между публичната страна и частния партньор за изграждане/обновяване/поддръжка на публична инфраструктура и комунални обекти и за предоставяне на свързаните с тях услуги (дефиниция на Евростат съгласно Решение от 11 февруари 2004 г.2)
· Дългосрочно договорно споразумение между публичната и частната страна, чрез което уменията, активите, рисковете, печалбите (за обществения сектор – по-доброто качество на услугата; за бизнес партньора – финансова печалба) се поделят при доставянето на публична услуга
· Дългосрочно договорно споразумение между публичния частния сектор, чрез което се постига най-добро съотношение между устойчив резултат и вложени средства в доставянето на публична услуга.
Публично-частните партньорства са описвани и в Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН) като ефективно средство за изграждане на капацитета на инфраструктурата.
За какви проекти е подходящо ПЧП
· Устройствено планиране и земеползване
· Транспорт, пътища
· Управление на отпадъци
· Управление на водните ресурси
· Туризъм
· Промишленост, включително добив на подземни богатства
· Енергетика
· Озеленяване
С оглед осъществяване на функциите на министъра на икономиката съгласно устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ПЧП може да бъде приложено при:
· Разработване, организиране и осъществяване на политиката за повишаване на конкурентоспособността на националната икономика и отделните стопански субекти
· Разработване, реализация и мониторинг на програми и проекти за осъществяване на икономическата политика, включително в областта на разработване и провеждане на държавната политика за защита на потребителите и за надзор на пазара; лицензионна, разрешителна и регистрационна дейност и контрол
· Лицензиране на туристическите дейности, категоризиране на туристическите обекти и контрол за качеството на туристическия продукт; национална туристическа реклама
· Упражняване правата на собственост на държавата в търговски дружества с държавно имущество
· Дейността по управление на недвижимите имоти, предоставени за управление на министерството на икономиката
· Провеждане на държавната политика в областта на ефективното използване на рудните и нерудните минерални ресурси; дейността по даване на разрешения за търсене и/или проучване и по предоставяне на концесии за подземни природни богатства и други сфери на дейност.
ПЧП може да се осъществява и при подпомагане на по-горе изброените дейности като организиране на панаири, туристически борси, информационно, консултантско обслужване и обучение и други мероприятия, чиято организация и финансиране позволява участието на частни лица.
Форми на партньорство
ПЧП може да се реализира в следните форми:
· Договор за проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и управление на обекти - публична държавна собственост
· Договор за проектиране, изграждане, поддържане и управление на обекти - частна държавна собственост
· Договор за предоставяне на услуги
· Капиталово търговско дружество
· Гражданско дружество.
В действителност ПЧП покрива широк диапазон от икономически дейности и се намира в постоянна еволюция. Безусловно изборът на подходяща форма на ПЧП като инструмент за подобряване на инфраструктурата и качеството на предоставяните местни услугипредставлява резултат от предварителен обстоен анализ на настоящата ситуация, наличните активи и ресурси, и бъдещата (т.е. желаната) ситуация, така че да се осигури баланс между стойност на вложените средства и гъвкавост за двете страни (публична и частна) при изпълнението на проекта за ПЧП.
Видове публично-частно партньорство
ПСЕП (DBOT): Проектиране - строителство - експлоатация - прехвърляне:
Частната страна носи отговорност за проектирането, строителството, финансирането и експлоатацията на инфраструктура, която се използва от публичния сектор. Собствеността върху активите се прехвърля на публичния сектор в края на договора. Правят се регулярни плащания към частния партньор за предоставяне на услугата съгласно изходната спецификация.
СЕП (BOT): Строителство - експлоатация - прехвърляне:
Подобно на горния ПСЕП модел с тази разлика, че публичният сектор предоставя изготвен проект на необходимата инфраструктура за предоставяне на услугата на частния партньор.
СПЕ (BTО): Строителство - прехвърляне - експлоатация:
Подобно на горния СЕП модел с тази разлика, че публичният сектор става собственик на инфраструктурата от самото начало на договора.
СПЕ (BOO): Строителство - притежание - експлоатация:
Частната страна осигурява строителство, финансиране и експлоатация на инфраструктурата. Разликата от СПЕ е, че няма задължение за прехвърляне на собствеността върху активите към публичния сектор. Съществува възможност публичният сектор да придобие активите, като ги изкупи по остатъчната им балансова стойност след края на договорния период.
Концесия: Предоставяне на услуги на крайния потребител от частната страна с активи, собственост на публичния сектор. Частната страна има право да възстановява разходите си чрез налагане на потребителски такси. Възможни са различни варианти за уреждане на прехвърлянето на собствеността в края на договорния срок.
Необходимо е да се прави разлика между концесия на услуги и концесия на (строителни) съоръжения.
Според експерти най-подходящи за финансиране от европейските фондове е типът ПСЕП - проектиране, строителство, експлоатация и прехвърляне. Съответно най-трудно се привличат средства за типа СЕП - строителство, притежание, експлоатация.
Кой проект е подходящ за ПЧП
Дали един проект е подходящ за изпълнение чрез ПЧП зависи от:
(1) вида на инфраструктурата/услугите:
магистрали; мостове и тунели; логистични платформи; канализационни системи; водоснабдителни системи; управление на отпадъците; инсинератори (за отпадъци, за топлинна енергия, производство на електричество, снабдяване с енергия); тематичнипаркове (например бизнес паркове, паркове за отдих); паркинги; музеи.
(2) специфични характеристики на територията, където ще бъде установена инфраструктурата:
градска среда; селски райони; райони със слаба/силна урбанизация.
(3) ниво на поносимост на тарифата/цена на услугата (този аспект може да се променя през срока на концесията към по-високо или по-ниско ниво):
среден доход на крайните потребители, наличие на бюджетни ограничения.
(4) склонност за плащане за новата услуга, или новото предоставяне на стара услуга:
предишни поведения (на администрации/потребители); добавена стойност на услугата; нови количествени и качествени параметри.
(5) консенсус за инициативата:
измерен; скрит; изграден.
Разлики между традиционното финансиране и ПЧП
За разлика от традиционното финансиране на инфраструктура, което най-общо се характеризира като задължение от страна на публичния орган за осъществяване на периодични плащания към нает изпълнител по време на фазата на строителство на инфраструктурния обект, като всички разходи и рискове, придружаващи строителните дейности, остават за сметка на публичната власт, при схемата ПЧП по-голямата финансова и изпълнителска тежест на проекта пада върху частния партньор. Обикновено се извеждат следните основни разлики между традиционното финансиране на инфраструктурен обект и финансирането рамките на ПЧП:
· Цялостен подход при проектиране, строителство и експлоатация: при финансиране на инфраструктурен проект чрез ПЧП е от значение стойността на вложените средства през целия проектен цикъл. Именно затова при оценка на възможностите за осъществяване на ПЧП публичната страна сравнява не стойността на строителството на инфраструктура, а общите разходи за предоставяне на желаната услуга
· Извършване на плащания от публичния орган при получаване на желаната услуга: при ПЧП се извършват плащания от страна на държавата или крайния потребител единствено при получаване на желаната услуга в искания обем и качество, т.е. няма финансови задължения по време на фазата на строителство на инфраструктурата. Публичният орган (като потребител на услуги) има право да редуцира своите плащания, както би го направил всеки "обикновен клиент" при непредоставяне на необходимото количество и качество на услугата
· Споделяне на проектните рискове между партньорите: публично-частното партньорство предоставя възможност за разпределение на рисковете между партньорите. От гледна точка на финансирането на проекта това означава, че публичният партньор може да прехвърли към частния всички рискове, свързани с финансирането, строителството, поддръжката и експлоатацията на инфраструктурен обект, като сподели или запази единствено риска за търсене на предоставената услуга. Разпределението на рисковете в проект за ПЧП се базира върху схващането, че всеки отделен риск се поема от страната по договора, която е най-способна да го управлява
· Използване на частни ресурси и опит: публично-частното партньорство предоставя възможност за използване на частни ресурси при реализиране на инфраструктурен проект. Цел на ПЧП е не само да бъде алтернатива за финансиране при наличието на бюджетни ограничения, но и да комбинира нуждата на публичния сектор от инфраструктура и опита на частния сектор да прилага иновации, бизнес дух и ефективност, което да осигури "стойност за парите" (постигане на очакван резултат при най-ниска цена).