Любопитството според Амос Оз е една от най-моралните стойности. Любопитният човек е по-добър от този, който не проявава никакво любопитство, казва израелският писател, с което иска да обясни защо много харесва да гледа света през очите на другите, да влиза в кожата им и да си представя техния живот. Новата му книга "Животът и смъртта в рими" (изд. "Милениум"), чиято премиера в събота изпълни до предел зала №6 в НДК, разказва за писател, който сътворява в съзнанието си историите на хора, които среща за осем часа.

Оз, който видимо не изглежда отегчен (за разлика от героя си) описва кое го накарало да се поставя на мястото на другите. "Когато бях седем-осем годишен, родителите ме извеждаха на разходка в Ерусалим, отивахме в някое кафене, където те се впускаха в безкрайни спорове с приятелите си. Налагаше се да правя нещо, за да не умра от скука. Именно тогава започнах да се вглеждам в околните хора и да измислям живота им", сподели писателят пред български почитатели. Имало, разбира се, и детски стимул - ако запази мълчание докрая, малкият Амос получавал сладолед.

"Бях малък шпионин и мисля, че си оставам такъв и днес. В крайна сметка това е чудесен начин да си прекарваш времето", казва с усмивка един от най-издаваните съвременни писатели. И до ден днешен, когато разполага със свободно време, било по летища или гари, Оз обича да се вглежда в хорските лица, представяйки си живота им.

Но все пак израелският гост държи да не бъде изцяло асоцииран с героя в "Животът и смъртта в рими". "Мисля си, че съм малко по-добър от него", скромничи Оз, а залата избухва в смях. По-късно, вече сериозно подчертава, че повечето от героите в романите му са автобиографични, но не и изповеднически.

Оз смята книгата за "съвсем скромна и обикновена", определя я като поредица от монолози. "Диалози със себе си водим през по-голямата част от своя живот. Нашите сънища и мечти също са монолози".

Професорът по литература в Университета "Бен Гурион" не пропуска да пусне шега, гледа с усмивка и на забележката от литературния критик Йордан Ефтимов, че "Животът и смъртта в рими" била номинирана преди време в иначе сериозната класация за най-лоша секс сцена в литературата, наред с конкуренти като Филип Рот. "Лошият секс също си заслужава да бъде описан", отговаря Оз и публиката отново прихва.

Хуморът не е спестен и по адрес на родината. "Израел е държавата на споровете, в която всички се карат. Ако ми позволите шегата, Израел не е нация, не е държава, а сбирщина от хора, които непрекъснато спорят. У нас живеят 7 милиона души, сред които 7 милиона мининстър-председателя и 7 милиона пророка, всеки от които притежава собствена формула за постигане на спасението", подмята Оз.

И още нещо брилятно: "Вината като концепция е измислена преди около 3 хилядолетия в Израел. После християните я превърнаха в много успешна маркетинговна кампания. (...) Като евреин се чувствам ужасно виновен, че сме изобретили вината."

В подобна весело-сериозна атмосфера роденият през 1939 г. Оз представи творчеството си за първи път лично пред българската публика. България явно го е очаровала, макар и само за два дни, щом признава: "Дори не можах да усетя, че съм в чужбина. В страната ви има толкова прямота, страст и топлота, сякаш съм си у дома".

"В Израел никога няма да бъде забравено, че огромната част от българските евреи бяха спасени от Холокоста, и то не само благодарение на българските власти, но и на обикновените хора", посочва Оз. Макар и за първи път у нас, темата за България го вълнувала отдавна. Във все още непознатия у нас роман "Едно и също море" (The same see, 1998) се описва историята на семейство емигранти от България, заселили се в Израел. Книгата ще бъде преведена и издадена на български, обещават от "Милениум".

Поетът Румен Леонидов припомни, че "оз" на иврит означава "силен" и припомни мисъл на самия Амос, обясняваща донякъде защо е избрал псевдонима (рожденното му фамилно име е Клауснер): "В Израел е много по-трудно да бъдеш гълъб, отколкото ястреб, затова се иска сила". Подходяща метафора за Оз, който от десетилетия е активист на Израелското пацифистко движение и открито призовава за единствения шанс за мир в Близкия изток - две отделни държави Израел и Палестина.

А ако неговите читатели не искат да задават глуави въпроси по литературните вечеринки (като Книгите ви доколко са автобиографични? или Какъв ви е Магьосникът от Оз?), нека запазят първата страничка от "Животът и смъртта в рими". Там подробно са изброени най-често задаваните въпроси, отегчаващи писателите до смърт. Но все пак гаранция няма.