Това трябва да е съвместно решение на мениджърите и собствениците на съответната компания. При всички положения трябва да се проявява солидарност и ако в дружеството е имало съкращения или големи намаления на работната заплата, такъв ход не би бил много удачен. Не може обаче да се каже генерално дали е правилно или не, защото различните компании се справят по различен начин с кризата. Където мениджмънтът успява да се представя по-добре на пазара от конкурентите си, няма нищо лошо в това да бъде поощрен. Обратното също е факт - ако фирмата не издържа в сегашната конюнктура, тя не само не бива да разпределя бонуси, но най-вероятно и няма средства да го направи. Все пак има разлика между отделните типове бизнес - виждаме, че примерно фармацевтичният отрасъл не страда от кризата, а даже напротив - някои предприятия отбелязват значителни ръстове на продажбите и печалбите.

А работниците в тези компании трябва ли да се откажат от заплатите си поради същата причина? Естествено, че не. Всеки труд заслужава възнаграждение независимо от икономическите условия. Хората имат нужда от храна, дом, дрехи и други блага както при подем, така и в криза. Освен това, ако говорим за България, дори дълго коментираният случай с бонуса на Васил Божков касае сума, която е всичко друго, но не и бомбастична. Глобалният проблем е, че днес обществото е настроено срещу явление, което самото то създаде в годините на бурен растеж – свръхзаплащането в големия бизнес. Според автора на материал, който четох наскоро, от 60-те до средата на 90-те години на ХХ век отношението на мениджърското възнаграждение към средната работна заплата в САЩ се е колебаело между 20:1 и 40:1. През 2006 г. това съотношение вече е между 400:1 и 600:1. Дали това е справедливо или не за щастие не зависи от мен. Акционерите и другите собственици на капитала са тези, от които зависи всичко.

Въпросът би трябвало да се разглежда строго индивидуално, а не обобщено за всички компании. Критериите, по които трябва да се гледа, също са трудно определими. Всяка компания оперира в различен сектор на икономиката и докато някои сфери са по-засегнати от световната криза, то в други се забелязва дори ръст. Има и такива компании, които се отличават от останалите било с много добри резултати или с много лоши.

Въпреки това не би следвало да се гледа еднозначно на резултатите на дружествата. Ако те са реализирали загуба, значи мениджмънтът не си е свършил добре работата и не заслужава възнаграждение. Това според мен е грешно. По-обстоен анализ би могъл да покаже, че мениджмънтът е намалил загубата и е подготвил компанията за едно по добро бъдеще. С това искам да кажа, че е трудно да се определи кой какво трябва да вземе, но у мен надделява мнението, че никой не трябва да се лишава от възнаграждение. Ако мениджмънтът не се справя добре с работата си, той би следвало да се смени, преди да се окаже пагубно за компанията. Възнаграждението по-скоро трябва да е съобразено със ситуацията в самата компания и нейното развитие.