С 1 милиметър на ден
| Акцент |
|---|
| Разходи до момента за укрепване на свлачищата в района на Варна: Местност Траката - 2 млн. евро Местност Св. Никола - 3.8 млн. евро Спирка "Писател" - около 3 млн. евро Ваканционен комплекс Слънчев ден – над 3.5 млн. евро |
Новината за поредното свлачище, което заплашва да блокира магистралния път Варна – Златни пясъци, беше посрещната хладнокръвно. В сравнение с 1997 г., когато стихията повлече към морето няколко километра асфалтов път заедно с чисто новите къщи и хотели край него в местността Кабакум, растящите пукнати по асфалта и пропадащите подлези сега не стряскат никого.
Защото са "нищо в сравнение с онова". Кметът на Варна прояви дори чувство за хумор. Когато неотдавна "Геозащита" алармира, че пропада една от най-красивите алеи в Морския парк на града, той подписа прессъобщение в следния дух: "В община Варна със загриженост наблюдаваме свлачищния процес..."
Всъщност от 12 години насам общината и държавата си подхвърлят като горещ картоф отговорността за противодействието на свлачищата. Кметството обяснява как Морската градина и магистралата от града към курортните комплекси на север са грижа на държавата. Тя от своя страна енергично отрича и според експертите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) всички пропадания, свличания и срутвания в околностите на Варна се случват винаги в т.нар. урбанизирани територии.
Спасяване на положението
Сега съществува риск за следващия туристически сезон пътят Варна – Златни пясъци да бъде затворен и в района на местността със странното име Траката. "Става дума за свлачищни процеси, които е възможно да се дължат и на дългогодишната експлоатация на пътя", казва Тодорка Читарлиева, главен проектант на "Геозащита" Варна.
За укрепване на магистралата в района общинската администрация във Варна нееднократно е търсила помощ от МРРБ. От февруари до май са изпратени 4 писма с искане за 10 млн. лв. от държавния бюджет за ремонт на подлеза под пропадащия участък. Всички заявки обаче са получили един и същ отрицателен отговор. Две поредни писма с подписите на бившия зам.-министър на регионалното развитие Димчо Михалевски и бившия директор на пътната агенция Янко Янков посочват, че "по силата на Закона за пътищата поддръжката на подлеза и пътната отсечка в района на Траката са задължение на община Варна".
Според кмета на града Кирил Йорданов обаче "Подлезът наистина е общинска собственост, но пътят над него е държавен. Това не е междуквартална, а национална и стратегическа връзка, каза Йорданов. Без този път няма Св. Констанин, няма и Златни пясъци. Крайното и ефективно решение трябва да бъде взето от държавата, която да си влезе в ролята на добър стопанин."
Междувременно, за да бъде "спасено положението", ще се направи временно укрепване, информира още кметът на Варна. Най-вероятно ще стане чрез директно възлагане на поръчката, защото няма време. Така обаче няма да има и гаранция, че пътят, по който минава целият трафик на трансферните автобуси от варненското летище към големите курорти по Северното Черноморие, няма да поеме към морето още с първите пролетни дъждове.
Край на магистралата
"Достъпността е основен фактор за развитието на един регион като туристическа дестинация", казва Стоян Маринов, секретар на варненската туристическа камера. Въпреки това панорамният път до Златни пясъци повече от десет години води до никъде. "Дори таксиметрови шофьори, които возят туристи от Слънчев бряг, често бъркат пътя и не могат да намерят Златни пясъци, казва Венцислав Танчев, управител на туроператорската компания "Сънтурс". Забиват се в свлачището на Трифон Зарезан. Имиджът е нещо, което трудно се купува с пари."
Свлачището в местността Трифон Зарезан, недалече от плажа Кабакум и само на няколкостотин метра от южния вход на Златни пясъци, се пробуди през 2005 г. Оттогава досега никога не е преставало да се движи с 1 до 3 милиметра на ден. Причината – собствениците на имоти в района, държавата и общината от години водят битка на принципа всеки срещу всеки.
Разместването на земните пластове е оформило разседи от по няколко метра. Няма го и известния някога ресторант. Изчезнал е! Според докладите на "Геозащита" във Варна видимата част на свлачището е с площ 50 дка и още около 30 под морското равнище в непосредствена близост до брега и недалече от ваканционен клуб "Ривиера" . Непрекъснатите течове от претоварената и остаряла канализация в района допълнително усложняват проблема. Сумата, нужна за укрепването на терена през 2005 г., беше 20 млн. лева, които така и не бяха осигурени от МРРБ. Днес е с около 50% по-висока.
Върху свлачището Трифон Зарезан са разположени общо около 60 имота. За да бъдат направени измерванията, необходими за изграждането на укрепителните съоръжения, поне половината от собствениците на вили и терени трябва да представят достъп до имотите си за преминаване на тежка техника. Те обаче категорично отказват, защото не вярват на уверенията на МРРБ, че щетите вследствие на работата ще бъдат компенсирани. Въпреки преговорите, водени на няколко пъти, пораженията бяха заснети единствено от екип геодезисти.
"Имаме разработен план за временни пътища и площадки, на които да се разположат съоръженията, каза Ничко Георгиевски, главен експерт в министерството. Сондажите трябва да започнат час по-скоро, тъй като динамиката на процесите е активна." В поне половината от парцелите, засегнати от свличащите се земни маси, ще се работи на дълбочина около 47-48 м, тъй като укрепителните съоръжения трябва да преминат през разлома и да стъпят на здрава основа. Алтернативата
"Участвали сме в разговори на експертно ниво поне четири пъти, каза Стоян Маринов. Въпреки това резултат няма. При положение че проблемът със свлачищата по панорамния път продължава с години, крайно време е да се помисли за алтернативи на съществуващите трасета за достъп до курортите", настоява той. Вече осем години като байпас на свлачищните зони се използват няколкото километра магистрала, част от изоставен мегапроект от 70-те години на миналия век, която е трябвало да свързва българското крайбрежие с това край Мамая в Румъния. Внезапният й край недалече от историческия резерват "Аладжа манастир" е свързан през опасно кръстовище със стръмен, неосветен и зле поддържан път.
Той води до северната част на курорта Златни пясъци. "Непрекъснато поставяме въпроса за осветлението на този пътен участък, но резултат няма", казва Маринов. За осветлението и по-добрата поддръжка на алтернативното трасе от години настояват и от съюза на хотелиерите в курорта. И така до средата на юни т.г., когато в Официалния вестник на Европейския съюз бе публикувано съобщение, че МРРБ ще избере компания, която да укрепи свлачището. Прогнозната стойност на поръчката е най-малко 29 млн. лв.
Според текста на обявата проектирането и самото укрепване на терена няма да приключат преди края на декември 2012 г. "Анализираме ситуацията. За съжаление работата по този проект няма да е възможна до февруари - март, каза при последното си посещение във Варна новият министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев. След това обаче ще бъде направено всичко възможно."
А докато стане ясно кое е възможното, разговорът между държавата и варненската общинска администрация ще продължава все в стила на прессъобщението, цитирано в началото на този текст. А то гласи: "Ще правим всичко възможно, за да запазим човешкия живот и държавната собственост. Следващата стъпка е да сезираме правителството на Република България за крайно наложителните мащабни мерки за последователна борба със свлачищните процеси, характерни за града и региона."