Визите паднаха. Един депутат не спира да повтаря, че "петричани ще могат да си пият сутрешното кафе в Серес"...

Това значи ли, че ще мога да отида най-накрая до Париж, без да се налага да се редя на опашка на ул. "Оборище"?! (Там се намира посолството на Франция - бел. ред.) Значи ли, че съм част от едно пространство, чието име не помня. В момента на власт е правителството на Иван Костов, но

социологическите проучвания показват, че на изборите през лятото то май ще падне.

Не съм много политична, но си спомням, че като стана ясно, че ще преговаряме да ни вкарат в ЕС, и Надежда Михайлова се разплака. Може да не е било искрено, но за мен по-важното е, че визите паднаха.

Дори си изрязах от вестника снимка с паметното пресичане на границата.

Дамм, визите паднаха. Намирам се от гръцката страна на границата с Гърция - пунктът Кулата. Пред нас има около 200 коли*, чакаме повече от два часа - опашката се движи с по кола на 10-15 минути. Бяхме за почивните дни на Халкидики. Така направиха и още много българи, както се вижда сега. Признаци за нашествието имаше още в Пефкохори (градче на първия ръкав Касандра на полуострова), когато чухме сочното "Как ми се яде една шкембе чорба", а накъдето и да се обърнехме, имаше коли с българска регистрация.

От американското посолство пускат програма за работа и пътуване в САЩ - Work &Travel позволява да работиш три месеца през лятото отвъд океана в увесителен парк, магазин или ресторант. Звучи страхотно и се изкарвали добри пари и било добре за езика.

Заминавам!

Работих като сервитьорка в малък ресторант в градче близо до Ню Йорк. По средата на втория месец си намерих и втора работа - вечер помагах в един бар. Запознах се с много нови и cool хора. Смях се много... Да, беше ми трудно в началото заради безумния културен, емоционален, национален и всякакъв шок. Това е неизбежно, защото идвах оттук, където нещата все още ставаха бавно.

Изкарах много добри пари, английският ми задобря (на моменти дори се улавях, че мисля на този език. Yes.). Видях Ню Йорк (без близнаците :(), който стана любимото ми място в целия свят... Това беше едно от най-прекрасните неща, които успях да направя за себе си.

Междувременно работа през лятото можеше да се намери и в Европа. Много фирми започнаха да предлагат подобни програми за Англия - където основно работата беше земеделска и за 6 месеца. Във Франция програмите бяха за сектора на туризма, като повечето бяха тримесечни и по хотели.

Le voila... je suis francaise (Ето, аз съм французойка).

Заминах за един семестър по "Еразъм" във Франция. Учих шест месеца право в Бордо - където се

намира един от най-старите правни факултети. Толкова е по-различно от това, с което съм свикнала. Тук е доста по-трудно и значително по-интересно. Има колкото искаш българи, а французите в тази част на

страната са много симпатични. Да уча право на френски във Франция беше едно от най-важните ми преживявания, защото ми помогна да сравня и да направя по-смислен следващия/бъдещия си избор.

Европейският съюз решава България да се присъедини към ЕС през януари 2007 г. Ще бъда съвсем истинска европейка!

Ура!

Вече съм дипломиран юрист. Изкарах и задължителния шестмесечен стаж в съдебната система и вече знам, че искам да съм адвокат. Успях да си намеря половингодишна специализация в адвокатска кантора в Англия. Винаги съм искала да поживея там. Ще мога да замина през януари догодина, защото, след

като влезем в ЕС (живот и здраве, говори се за някакви предпазни клаузи, но май ще ни пуснат), Англия леко ще поотпусне условията за работа там. Така ще направят и Белгия, Холандия, Швейцария и още няколко страни. Изведнъж, но някак постепенно за няколко години светът започна да се отваря. И ние вече можем да опитаме от него... Да го вкусим/усетим... Вкус на кроасани или овчарски пай :)

Наистина се вълнувам.

Шестте месеца в Англия ме преобразиха. Сигурно завинаги. Помогнаха ми да осъзная наистина дълбоко, че независимо колко отворен и свободен вече е животът в България, той не е в никаква степен подреден и ясен. Никога не съм подозирала, че в една държава може да има толкова хаос, който по някакъв начин да обърква дори личния ти живот. Да те ограничава в избора ти, да те кара да ставаш по-мрачен, отколкото трябва.

Да, аз ще стана част от статистиката, от демографската и всякаква другакриза в България. Да, аз ще замина, защото видях, че мога да водя живота, който искам, по начина, по който винаги съм искала, другаде. Аз не се отричам от държавата си и националността. Изборът ми е съзнателен и не е породен от факта, че някъде ще ми е по-лесно. Напротив, ще ми е двойно по-трудно, но цената ще си заслужава

двойно повече. Или тройно?

Връщам се за трета поредна Коледа в България.

Някои познати се завръщат като завинаги, заради кризата навън или заради по-добрите възможности за бърз бизнес старт тук. Други емигранти твърдят във вестниците, че предпочитат да са безработни в Испания, отколкото да се приберат обратно.

Докато съм там, понякога ми липсва миризмата на София в студените сутринни. Липсват ми вкусните и

пресни зеленчуци, лютениците и туршиите. Бабите на "Графа", които продължават да продават в бутилки втора употреба сок от кисело зеле и хората продължават да си го купуват. Да, липсва ми, но, слизайки от таксито и попадайки отново тук, разбирам, че въпреки хубавите неща, които са факт, и целият напредък,  който се е случил, има още много неуредени неща.

Една "балканска" оправданост, един непрекъснат напън нещата да стават лесно и безумната сигурност, че така всичко се получава добре. Да, завръщайки се тук, виждам, че кишата е същата, улиците - все така мърляво мръсни, и хората все така някак свикнали, че това няма как да се оправи. За десет години българите успяха поне да започнат да разбират, че има и друг начин. Но все още не правят усилията да го научат.

Остават ми 5 дни до обратния полет. Аз (сърце) Лондон...

*Дара е измислена, но някои от нещата, които споделя, са преживени от авторката. В някои позиции те също се доближават

**Договорът за присъединява е подписан през април 2005 г.