Малцина предвиждаха драматичен мандат на 43-ия президент на САЩ въпреки трудната му победа през есента на 2000 г. Икономиката цъфтеше, външни врагове практически отсъстваха. Идилията продължи по-малко от 8 месеца, а 11 септември обърна всичко с краката нагоре. Америка беше поразена в сърцето, но бързо се надигна.

Заслугата е и на президента, който не се поколеба да обяви война на иначе абстрактния враг, след което да започне бойни действия – първо в Афганистан, после в Ирак. Подкрепен от световната общност отначало, Буш не се поколеба по-късно да покаже на света кой командва парада и да пренебрегва мнения и на партньори, и на противници. Крилата остана фразата му, че е "съзрял душата на Путин" при една от срещите с него, но това не попречи отношенията САЩ - Русия да се влошат сериозно.

Буш така и не успя да изведе войната срещу тероризма до победен край, а и беше винен, че е влязъл в Ирак със съвсем друга цел – да сложи ръка на местния петрол. Факт е обаче, че благодарение на действията му "Ал Кайда" беше донякъде разбита, а заплахата от тероризма – намалена. Последен удар върху президентството му нанесе икономическата криза, развихрила се през последните месеци от втория му мандат, и той слезе от поста с един от най-ниските рейтинги на американски президент в историята.

Преди година Америка посрещна първия си чернокож президент с невиждана от години еуфория. Барак Обама влезе в Белия дом с обещанието да промени изцяло облика на страната. Започна с гигантски пакет от мерки за съживяване на икономиката, ударена от кризата, който беше последван от планове за реформа на здравеопазването, прекратяване на войните в Ирак и Афганистан, затваряне на базата "Гуантанамо", "реанимиране" на имиджа на САЩ...

Бурната активност на Обама пролича най-много на световната сцена - той избра мирния диалог пред "военната" риторика на предшественика си Джордж Буш спрямо бивши "врагове" на Щатите, обяви "презареждане" в отношенията с Русия, отказа се от плановете за ПРО щит в Европа и присъедини страната си към световната борба с климатичните промени.

В края на първата си година на власт Обама си писа много добър 5 и обеща да продължи, за да заслужи присъдената му Нобелова награда за мир. Списъкът със задачи обаче е все толкова дълъг, а повечето от реформите са далеч от финала. И макар "меденият месец" на Америка и Обама да свърши, президентът има поне още три години, за да докаже предизборния си лозунг "Промяна, в която да повярваш".

Преди десет години офицерът от спецслужбите, посочен за наследник на първия руски президент Борис Елцин, беше напълно непознат. Днес името на Владимир Путин е синоним на "нова" постсъветска Русия - с икономика в подем, "суверенна демокрация" и безкомпромисни позиции на международната сцена.

През 1999 г. Путин получи държава на ръба на колапса. Насочи огромните приходи от газ и петрол за развитие на икономиката, оряза крилете на олигарсите и регионалните губернатори и поде две кампании - да обуздае размирните региони като Чечения и да върне Русия в световната политика.

Като резултат Западът наистина започна да се съобразява с Кремъл, особено в енергийната сфера, а самият Путин през 2007 г. украси корицата на сп. "Тайм" като човек на годината. Според критиците единствената му "заслуга" е завидното постоянство, с което ликвидира наченките на демокрация, заменяйки ги с непоклатима "вертикала на властта", гарнирана с култ към личността му чрез твърд контрол над медиите и местната власт и маргинализиране на политическите опоненти.

В края на "десетилетието Путин" отговорът доколко и следващото ще премине под неговия знак е все още неясен, макар че по негови думи присъствието му е гарантирано. А и двукратният президент, шампион по джудо, бивш агент на КГБ и настоящ премиер на Русия, вече е доказал, че конкретният пост не е от значение.

Тони Блеър беше начело на правителстото на Обединеното кралство десет години, до 2007 г. След епохата на Желязната лейди Маргарет Тачър Блеър върна оптимизма на работниците и синдикатите на Острова и проведе ключови реформи в образованието и здравеопазването. Той възроди Лейбъристката партия, благодарение на него тя завладя политическия център. Блеър въведе и нов стил на "Даунинг стийт" 10 - по-лежерен, но и по-зависим от т.нар. спин доктори, или специалистите по PR. Дори и враговете му признаха, че е изпълнил много от предизборните си обещания "да модернизира страната".

Едно обещание обаче му се изплъзна и то беше да приближи Острова до ЕС. Вместо това решението на Блеър да застане през 2003 г. рамо до рамо с републиканеца Джордж Буш във войната в Ирак разедини Европа. Изпращането на британски войници в Близкия изток пък му струваше и подкрепата на обществото, а негативите сега понася наследникът му на поста Гордън Браун.

Позицията му за Ирак попречи на кариерата му - повечето европейски страни се опълчиха срещу желанието му да стане първият президент на ЕС, въпреки че кандидатурата му се лансираше близо година. Сега той е специален пратеник за Близкия изток на ООН, ЕС, САЩ и Русия.

Четири поредни години тя е коронована от "Форбс" за най-могъщата жена на света. От 2005 г. е начело на най-силната икономика в Европа. Тя е политик с паневропейски размах, когото слушат с внимание и в Москва, и във Вашингтон, и  в Пекин. Ангела Доротея Меркел-Зауер, дъщерята на източногермански пастор, през 2000 г. беше избрана за лидер на Християндемократическия съюз (ХДС) и постепенно овладя партията, доминирана от мъже, католици, израснали в западните провинции.

Тя стоически понесе неуспеха на Щойбер на изборите за канцлер през 2002 г., а в следващите години заложи на дипломацията (понякога не особено тиха), за да убеди САЩ, че Шрьодер - противник на водената от Буш война срещу тероризма, не говори от името на всички германци. През 2005 г. ХДС на Меркел взе само с процент повече от социалдемократите, но "момичето на Кол" остана непреклонно пред опитите на Шрьодер да запази канцлерския си пост.

Меркел се зае с трудната задача да управлява с широко коалиционно правителство. Две години по-късно, когато Берлин пое председателството на ЕС, Меркел заработи усилено за Договора от Лисабон. През 2008 г., когато глобалната криза удари и Германия, тя предпочете да спаси закъсалите финансови институции. През есента на 2009 г. Меркел влезе във втория си канцлерски мандат.

През септември 2001 г. един познат само на експертите терорист се превърна за броени минути в идол за милиони мюсюлмани и антигерой за целия цивилизован свят. Осама бин Ладен, лидерът на терористичната мрежа "Ал Кайда", обяви война на Запада с организираните атаки в Ню Йорк и Вашингтон. Идеолог на агресивния джихад, той обяви за главни врагове на исляма "Израел, Америка и еретиците" и провъзгласи Афганистан на талибаните пуристи за "единствената истинска ислямска държава". Неуловим за тръгналите по петите му американски и британски командоси, той продължи да води битката с цивилизацията, скрит дълбоко в пещерите по границата с Пакистан, а редовните му видео- и аудиопослания достигаха до целия свят чрез ислямистки сайтове и телевизия "Ал Джазира". Вероятно мъртъв от години, той така и не слезе от новините, превръщайки се в кошмар за Запада и пример за подражание за джихадистите.

Болният кубински диктатор Фидел Кастро намери истински наследник в лицето на венецуелския президент Уго Чавес. Бивш военен и представител на коренното население, Чавес взе властта мирно през 1998 г., национализира банки и индустрии и промени конституцията, за да може да управлява безсрочно. Той нарича Кастро "баща" и се сближава с Иран, а страните от Латинска Америка все повече разчитат на евтин нефт и заеми от Венецуела. Президентът на най-богатата на нефт страна в Америка не крие антипатиите си към САЩ. Култово остана изказването му в ООН по повод президента Джордж Буш: "Дяволът беше тук вчера и днес все още мирише на сяра."