Спокойни и ефективни, през последните шест месеца шведските чиновници успяха да изведат Европейския съюз (ЕС) от институционалната криза около Лисабонския договор и да намалят противоборствата между държавите членки за топ позициите в евроблока, климатичните промени и финансовия надзор. Шведското председателство започна на 1 юли в момент на институционални трудности, които отвличаха вниманието на политиците и медиите от проблеми като глобалното затопляне и икономическата криза, които бяха първоначалните приоритети на Швеция, коментира EUobserver.

"Шведското председателство на ЕС беше ефективно в това да осигури Лисабонския договор да влезе в сила на 1 декември, както и да управлява преходът от стария договор", заяви в Страсбург по-рано през декември председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу.

След като вторият ирландски референдум за Лисабонския договор през септември одобри Лисабонския договор, "се случи неочакваното", както обясни шведският премиер Фредрик Рейнфелд пред Европейския парламент (ЕП) през декември. Президентът на Чехия Вацлав Клаус формулира конкретни искания, за да завърши процеса на ратификацията на документа в Чехия.

"Успяхме да направим това без да дойдат нови искания от другите страни членки", спомня си Рейнфелд. Той признава, че е бил "облекчен", когато договорът най-накрая е влязъл в сила на 1 декември.

Повторното избиране на Жозе Мануел Барозу за председател на ЕК също беше голямо предизвикателство, коментира електронното издание. Националните правителства предпочитаха да отложат официалното назначаване да се случи след лятото, за да успеят да осигурят по-добри портфейли за своите кандидати за комисари в следващата Еврокомисия.

"Това беше период на институционална промяна и ние приветствахме повторното избиране на Барозу като стабилен партньор за шведското председателство", заяви Рейнфелд.

След като успя да осигури подписа на Клаус, способностите на шведският премиер да преговаря отново бяха подложения на тест. Този път при постигане на съгласие между страните членки за новосъздадените позиции в ЕС - постоянен председател на Съвета (т.нар. президент на ЕС) и върховен представител за външната политика, който освен това е и зам.-председател  на Еврокомисията.

За период от две седмици Рейнфелд по няколко пъти говори с всеки от лидерите на останалите 26 държави членки, но постигането на някаква договореност изглеждаше невъзможна. В един момент шведския министър по европейските въпроси Сесилия Малмстрьом призна, че ситуацията е "каша" и че е възможно да бъде удължен специалният еднодневен съвет, свикан, за обсъждане на назначенията.

"Отнема време да се координират 27 държави членки, в противен случай обаче ЕС е управляван само от няколко страни. Ние отделихме това време", обясни впоследствие Рейнфелд. Той публично заяви на Франция и Германия: "Не става въпрос само за това две страни да ни кажат какво да правим и после да си мислим, че имаме отговора", като ги предупреди да не правят сделки помежду си за топ позициите.

На 19 ноември беше постигната сделка за висшите постове, като от 1 януари белгийският премиер Херман ван Ромпой официално става първият постоянен председател на Съвета за 2 години и половина. Британката баронеса Катрин Аштън пък изненадващо беше определена за външен министър на ЕС.

По отношение на другата гореща тема във връзка с икономическата и финансова криза - сделката, постигната по време на шведското председателство беше критикувана от Барозу, припомня EUobserver. Той я определи като "твърде размита" в сравнение с първоначалното предложение, изготвено от ЕК. За финансов надзор бяха създадени три регулатора, но държавите членки ще могат да налагат вето на техните решения при определени обстоятелства. Европарламентът също заяви, че не е доволен от постигнатото.

Парламентът освен това беше сериозно раздразнен от споразумението между шведското председателство и САЩ за трансфера на финансови данни като част от мерките срещу терористи. Сделката беше окончателно одобрена от правосъдните министри на страните членки на 30 ноември, точно един ден преди Лисабонският договор да влезе в сила и ЕП да има по-големи правомощия по въпроса.

След хаотичните шест месеца на чешкото председателство, придружени от редица гафове и падането на правителството в Чехия, шведите донесоха свеж полъх в Брюксел.

"Опитахме да въведем малко северна дисциплина по отношение на откритостта и прозрачността в работата на Съвета на ЕС", каза през декември шведският външен министър Карл Билд.

Известни със своята прозрачност, шведите отвориха за обществеността някои части от различните срещи на министрите от ЕС - ход свързан с условията в Лисабонския договор, припомня EUobserver.

Интернет сайтът на председателството, блоговете, Туитър и Фейсбук профилите на шведските официални представители се оказаха ценен източник на информация за журналистите. На често задаваните въпроси от журналистите, като например какво е менюто на европейските лидери на срещите на върха, беше отговаряно веднага, а на сайта на председателството дори се появяваха специални секции по темата.