След десет години на "детство" българският капиталов пазар отново е в изходна позиция. Проблемите му са почти същите както при старта на основния индекс SOFIX, макар и да е донесъл четирикратно увеличение на инвеститорските вложения - ниска ликвидност, липса на достатъчно качествени компании и неефективна защита на правата на миноритарните акционери.

Въпреки всичко той не отстъпва и на чуждите пазари, които за 10 години донесоха едва 1.5% възвращаемост за инвеститорите, измерена през представянето на Dow Jones Industrial Average. По-широките показатели като американския S&P 500 и европейския FTSE 100 дори носят загуба от около 20 на сто.

Според списание "Икономист" пък дори изминалата една година на криза и значителен ръст на капиталовите пазари са оформили по-скоро следващите балони, вместо да са променили статуквото, заради твърде дългия застой на нулевите лихви и натрупаните огромните бюджетни дефицити и държавни дългове.

Изводът обаче и на местно, и на глобално ниво най-вероятно опира както до индивидуалното решение на всеки човек, така и до поведението на самата индустрия. "Нормално е да се оформят балони, но е нужно всеки на пазара да е предпазлив и да се отчита асоциираният с инвестицията риск", коментира Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в "Елана трейдинг". "Не е достатъчно да се взима инвестиционно решение само на база една медийна публикация или предлаган финансов отчет. Трябва да се гледа и на качеството на мениджмънта, т.е. на доверието в него, което нито един математически модел на може да обхване", допълни той.

Според колегата му Петър Василев, портофлио мениджър в "Алфа асет мениджмънт", все пак българският трябва да се остави да израсте детството си. "Както едно дете трябва просто да порасне, без да се насилва да расте по-бързо, така и борсата, и инвеститорите ще помъдреят с опита си", каза той. 

Въпросът обаче е дали пазарът се е поучил въобще от тези периоди на екстремни ръстове и последващи кризи, смята Цачев. "А поуката е, че в един момент хората отново ще погледнат към борсата и затова индустрията е длъжна да разграничава способностите и потребностите им. Само така инвеститорите ще се чувстват доволни от вложението си. Защото дори и да им се осигурят всички възможни финансови продукти, 99% от хората ще продължат да "играят" на пазарите, вместо да инвестират, ако не се подобри финансовата им култура", допълни той.

Предоставянето на атрактивна среда също трябва да е сред приоритетите на индустрията, ако не искат да я грозят години на мудно развитие, както наскоро прогнозира Любомир Христов, председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти.

Преди десет години силни местни институционални инвеститори като пенсионни и взаимни фондове липсваха на българския пазар. Сега те вече са факт, но  започват да изнасят натрупаните си капитали заради поредната липсата на качествени активи. "Ресурсът го има, няма ги качествените инструменти, които да задвижат пазара", каза Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал", и предупреди, че ако не се намерят, инвеститорите ще започнат износ на капитали от страната. И както през 2001 г. пазарът се е надявал на държавата и надеждите му са били оправдани с БТК, "Булгартабак" и ДЗИ, и сега държавата е сред основните известни в уравнението.

Затова според Панев ключовите моменти отсега нататък са привличането на качествени емитенти (освен държавните), пускането на нови инструменти на пазара и защита на правата на инвеститорите от страна на финансовия надзор.

Само така и с по-висока инвестиционна култура българският пазар ще запази прилична позиция сред най-печелившите през последните десет години наред с Украйна, Русия и Румъния, които са донесли между 600% и 900% възвращаемост за инвеститорите си за този период.