Публикувах този текст през 2007 година, след като КАТ обявиха, че въвеждат система с номера за чакащите и магнитни VIP-карти. Реакцията тогава беше нулева, но друго не съм и очаквал. Поводът да го пусна отново е публикация в "Дневник", която считам за историческа, защото след нея властта бързо взе мерки против безумията в митницата при освобождаване на малки пратки. А защо не и в КАТ, след като от написаното става ясно КАК?

КАТ ще се бори с опашките за регистрация на кола като въведе номерчета за чакащите. Щяло да има и специални, платени магнитни VIP-карти за нетърпеливите, съобщиха от най-мразената държавна институция.

За номерчетата спор няма, добра идея. Системите с разноцветни хартиени номера са задължителни за всяка уважаваща себе си западна администрация поне от 30 години насам. Доживяхме да ги видим и в България, което е добър индикатор за това с колко години сме изостанали от цивилизования свят.

Но измишльотината с платените VIP карти показва ясно, че КАТ или не разбират, или нямат никакво намерение да се борят със същината на явлението "опашка". Проблемът изобщо не е в "непосилния" за КАТ брой от 300 000 нови автомобила, които трябва да се регистрират годишно. Причините за опашките са две: нежеланието на държавата да пусне монопола на дояч на такси от гражданите и съпротивата на чиновниците, които се боят да не им пресъхне корупционното блато.

Във Франция няма опашки за регистрация, макар че милиони коли сменят собственика си всяка година. Нужни са пет документа, но за нито един от тях няма да се разкарвате далеч.

С новия талон можете да си направите номера в който и да е сервиз или даже ключарница. Поставянето на номерата става с два щифта и не се иска специален болт.

Виждаме, че френската държава, която се слави като една от най-бюрократичните в света все пак е помислила да ви намали максимално времето на гише и ви спестява ненужни формалности, като делегира на частни изпълнители техническия преглед и направата на номерата, а за другите процедури използва онлайн услуги където е възможно.

Българската държава пък е помислила как да ви усложни максимално живота и да ви отнеме възможно най-много пари. Процедурата е толкова абсурдна и очевидно пораждаща корупция, че заслужава просторно описание.

Да започнем със сделката при нотариус. За някаква стара трошка, която струва по-малко от мобилен телефон, трябва да запазвате час и да носите куп фирмени или лични документи, и свидетелства. Естествено, това не е безплатно. Ако сметнете и изгубеното време на двама души, още на този етап колата се оскъпява със 100 лв.

Пристигате в КАТ. С колата! Без нея не може, защото държавата не вярва на инспекцията в контролните пунктове, които сама е сертифицирала. В КАТ трябва да ви запишат номера на двигателя, рамата не е достатъчна. Но докато стигнете до канала ви предстоят нервни часове.

Първо, висите на опашка от коли, отцепена с бариери, на които се подпират и люпят семки две разпасани ченгета. Функцията им е да отварят бариерите за определени коли, които да ви предредят. Имате време да проучите подробно това първо корупционно стъпало, защото чакането е поне два часа, в най-добрия случай. В най-лошите летни дни на 2007 хората са чакали по 2 дни.

След като си вмъкнете возилото на територията на КАТ опашката се разчленява. Паркирате го и отивате на друга опашка пред сградата с гишетата, където трябва да ви вземат документите. Още час чакане и недай си Боже да ви върнат ако ви липсва някой документ. Ще ви отиде деня, че и следващия.

Ако минете през документната цедка, придвижвате колата към заветния канал, където трябва да проверят номерата на двигателя и рамата, луфта на кормилната уредба и спирачките. Придвижването е бавно, проверката и тя не е от бързите. Пред вас нагло минават хора с дебели вратове, които са били с десет коли назад или изобщо не сте ги виждали на опашката. В разговор с други кандидати за регистрация разбирате, че за да минете по-бързо трябва да се "бутне". Предреждането струвало относително евтино. Доста повече се плащало на гишетата от предишния етап, ако липсва някой документ. А най-скъпо било ако колата се окаже якрадена, но и за това имало "цака".

Сигурно мислите, че от гишетата до канала данните минават по електронен път. Наивно мислите, носят ги в папки едни коремести чичковци с фуражки. За два часа чакане обмисляте различните варианти за съдбата на вашите данни и тези на возилото ви, докато прекосят тези 100 метра. И стигате до извода, че "цакането" всъщност е проста работа.

След канала папката пътува, пак пешком, към пункта за издаване на номера. Идва време да платите. О, чудо, касиерките работят чевръсто и опашката е малка. Издават ви една бележка с дължина около метър, на която има 9 (девет) квитанции за внасяне на пари в различни сметки. Изпълва ви чувство на респект и благодарност към административния гений, който е обединил деветте плащания в едно. Защото можеше да има девет каси с девет опашки и девет такси за банков превод, нали така?

Вече сте на предпоследната права. Заемате място в тълпата пред сградата. На всеки 5 минути женски глас, страдащ от мигрена, извиква имената на няколко късметлии. Трябва да сте наблизо, за да чуете. Така минават още два часа. Наближава краят на работното време и хората гледат на кръв. Накрая чувате и вашето име. Влизате и заставате на поредната опашка пред тясна врата, която води към две още по-тесни гишета. Хората са три пъти повече от броя на извиканите, откъде ли идват? Ръгате с лакти в нечии ребра, за да минете, ръгат ви и вас. В края на този неучтив церемониал е заветната дупка в която казвате фамилията си, разписвате каквото ви подадат оттам и получавате двата талона.

На финиша ви слагат номерата. Ако сте паркиран далеч, ще чакате. Но можете да се обърнете на финикийски към някое от чевръстите момчета с бормашина в ръка. То ще дойде и ще ви прикрепи номерата със специален болт, който се слага само тук и на който личи запазената марка на КАТ. Трудно ви е да измислите рационална причина за тази екстра. Хрумва ви ирационалното предположение, че надписът КАТ ще предизвика мистичен ужас у крадците, които ще ви свалят номерата. У вас той вече предизвиква отвращение. Сядате в колата и с пожелания за АКТ с майката на КАТ отпрашвате към задръстването, което вече дебне зад ъгъла.

Анализът на това преживяване показва, че за 300 метра от входа до изхода на КАТ има най-малко 5 корупционни точки. Две от тях: контролирането на возилото и слагането на номерата могат да се ликвидират като се прехвърлят към частни изпълнители. Надали на крайният потребител ще му е по-скъпо, отколкото сега, но със сигурност ще му е по-удобно. Тази реформа ще ликвидира опашката и съответно корупционните точки при бариерата на входа и бутането за предреждане на канала. Така антикорупционният контрол ще може да се съсредоточи в най-важния пункт: документните измами, които позволяват да се регистрират возила със съмнителен произход.

От КАТ обаче са направили друг анализ, който се резюмира в следното: запазваме системата с всичките й малки корупционни точки, и улесняваме най-едрата корупция като снабдяваме богатите с VIP-карти. С други думи, мутрата, която иска да узакони луксозен джип, откраднат в западна страна, ще може по-бързо да стигне до гишето, където да си плати за услугата. Като VIP персона с карта той няма да чака на опашка с простолюдието, което пък ще продължи да бута за предреждане, прекарване през канала и всички останали номера със запазената марка КАТ.