Чуждата преса: Изслушванията разкриха политическо напрежение в Европарламента
Шансовете новата Европейска комисия да започне работа на 1 февруари бяха разклатени тази седмица заради слабото представяне на изслушванията в Европейския парламент на кандидатите за еврокомисари Румяна Желева от България и Алгирдас Шемета от Литва. Това пише англоезичното европейско електронно издание "Юръпиън войс".
Желева и Шемета - и двамата от десноцентристката Европейска народна партия - бяха подложени на ожесточена критика от социалистите в ЕП. В отговор унгарският депутат десноцентрист Йожеф Сайер, който е координатор на ЕНП при изслушването на кандидатите, поде атака срещу кандидата на Словакия, социалиста Марош Шефчович. Сайер заяви, че Шефчович е неприемлив за заместник-председател на Комисията заради негово изказване от 2005 г., че ромите злоупотребявали със словашката социална система. Сайер отправи тези критики след трудния вторник за Желева и Шемета. Той защити Желева и отхвърли намеците, че ЕНП се опитва да вземе за заложник Шефчович в случай, че опонентите на десноцентристите се опитат да я отхвърлят.
Изслушването на кандидатите открои политическото напрежение в ЕП, пише в. "Файненшъл таймс". В центъра на драмата бе Румяна Желева, предложена за комисар за хуманитарната помощ и реагирането при кризи. Тя понесе стоически тричасовото "въртене на шиш" от страна на Зелените и либералите в ЕП заради финансовите й дела.
Разразилата се полемика "за" и "против" бе показателна за пристрастията и институционалните съперничества, отприщени от изслушванията. Те вероятно ще продължат и следващата седмица и са последното препятствия преди 26-те членове на бъдещата Комисия да поемат постовете си.
Самият Барозу, който разпредели ресорите между кандидатите през декември след месеци обсъждания сред страните членки и политическите партии, се разграничи от споровете. Полемиката показа ограниченията на Комисията да подбира достатъчно внимателно бъдещите си членове. Макар председателят да разпределя ресорите сред кандидатите, основавайки се на своя опит и компетентност, той зависи от добрата воля и уверенията на отделните страни членки за коректността на финансовите и правни дела на кандидатите, допълва "Файненшъл таймс".
"Ди велт": Вреда за имиджа на България
"Еврокомисарка без квалификация: вреда за имиджа на България" е заглавието на кратък коментар в днешния брой на германския в. "Ди велт", чийто автор е журналистката Щефани Болцен, която преди време описа Румяна Желева като "гангстерска невеста за ЕК".
"Докато не бъдат доказани обвиненията срещу бъдещата еврокомисарка на България за укривани странични доходи, важи презумпцията за невинност. Но и без това проблемът не е каква компания е притежавала Румяна Желева и колко пари е получила от нейната продажба. Решаващият въпрос е съвсем друг: как може правителствен ръководител на държава от ЕС да изпраща в Брюксел кандидатка, която явно не е квалифицирана за висша длъжност в Брюксел?", пита Болцен.
Партията на премиера Борисов, в която членува и Желева, се нарича ГЕРБ - Граждани за европейско развитие на България. С нея българите свързват надеждата за ново начало, за една политика без корупция и освободена от бремето на старата номенклатура. С номинирането на Желева обаче, на която Борисов повери външното министерство като трамплин за скока към Брюксел, премиерът сам постави под въпрос своите обещания за прозрачност и за курс в унисон с европейските ценности. Изглежда, че възнаграждаването на заслужили партийни приятели за София е по-важно, отколкото стъпки за коригиране на негативния имидж, отбелязва "Ди велт".
По-нататък Щефани Болцен анализира: "При това не става дума само за обвинения поради нелегален бизнес. При изслушването в Европейския парламент Желева се оказа и с твърде повърхностна професионална квалификация за съответния еврокомисарски пост. На въпроса за конкретни конфликтни региони в света Желева отговори с указанието, че в близко време щяла да отиде там и че детайлните въпроси и без това били материал за по-нисши чиновници. Вместо да продължи да се натиска за поста еврокомисар за хуманитарната помощ, Желева трябва да направи на България и Европа услугата да се откаже от своята кандидатура", завършва коментарът на авторитетния германски всекидневник.
FTD: Малко повече взискателност, моля
"Когато американските политици номинират някого за публичен пост, той първо се изправя пред обстойна проверка (vetting). Още преди публично да бъде представен кандидатът дори и за средно значим пост, армия от сътрудници проверява дали въобще е подходящ - от гледна точка на професионалната подготовка, характера и биографията му", посочва в. "Файненшъл таймс Дойчланд" в днешната си коментарна статия по повод ситуацията около българския кандидат-комисар.
В Европа за съжаление това не е обичайно, дори и когато става дума за толкова централен пост като европейски комисар. Иначе президенът на ЕК Жозе Мануел Барозу може би от самото начало би се отказал от българката Румяна Желева. Защото тази дама няма място в новата Европейска комисия.
Все още не е доказано, дали тя е нарушила етичния кодекс на Европейския парламент и българското законодателство, премълчавайки собствеността си върху консултантска фирма. Също и обвинението, че съпругът й поддържал контакти с българската мафия, не е еднозначно потвърден. Но дори и всички тези въпроси противно на очакванията да се разрешат в полза на Желева, срещу нея остава един тежък аргумент: при изслушването си в парламента възникна ясно съмнение дали тя въобще е професионално подготвена за поста на еврокомисар.
Проблемът е, че подобни въпроси бяха засегнати едва на изслушването, а не бяха изчистени по-рано. Желева трябваше отрано да бъде дисквалифицирана, подчертава вестникът.
Вероятно обаче на Барозу, както и на страните-членки им е било относително безразлично, кой ще кацне на върха на ЕС. Другояче не би могъл да обяснил изборът на някои кандидати. Но ЕС оказва влияние върху живота на близо 500 млн. души и голяма част от националните закони. Да не говорим пък за близо 120-те млрд. евро годишно, които разпределя между 27-те държави.
Всъщност Барозу и държавните ръководители са наясно със значението на Европейската общност, а с Лисабонския договор още повече вдигнаха стойността й, като отново изразиха съжаление, колко евроскептично било европейското население. С непрофесионалния избор на кандидат-комисари обаче само подхранват евроскептицизма.
"Файненшъл таймс Дойчланд" подчертава, че за щастие поне европейските депутати се смятат задължени да подложат номинираните на проверка. "Наистина те могат да отхвърят само целия състав на Комисията, а не отделни кандидати. Но тъкмо това е инструмент за натиск върху Барозу и националните правителства", посочва изданието.
Изводът на вестника е категоричен: "Те бяха предупредени отрано. Веднъж вече се провалиха с един кандидат. Италианецът Роко Бутилионе се сгромоляса през 2004 г. пред Европарламента със своите ултраконсервативни и хомофобски изявления и в крайна сметка трябваше доброволно да се откаже от поста на комисар по правосъдието. На подобна стъпка Барозу трябва да прикани и Желева. Ако обаче твърдо застане зад нея, ще навреди на имиджа на Комисията - и на своя собствен", завършва коментарът на в. "Файненшъл таймс Дойчланд".