Евросъюзът приключи годината с 1.4% поскъпване на цените
| За декември 2009 г. България не покрива инфлациoнния критерий за еврозоната |
Годишната инфлация в еврозоната за миналата година е 0.9%, а за всички 27 страни, членки на Европейския съюз - 1.4%. След като пет поредни месеца Евростат отчиташе дефлация в еврозоната, първата в историята на валутния съюз, буквално в последните два месеца на годината цените започнаха отново да набират скорост, основно заради поскъпването на петрола, както и на акцизните стоки като алкохол и цигари.
Основна цел на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) е да поддържа годишната инфлация в еврозоната под 2%. Данните за декември, както и за цялата 2009 г., бяха публикувани в края на миналата седмица.
Анализаторите поставят поскъпването на петрола на първо място сред факторите, стимулиращи инфлацията. В края на 2008 г. цената на нефта се понижи под 40 долара за барел заради опасения от продължителна рецесия. В края на миналата котировките минаха 70 долара за барел или регистрираха около 75% поскъпване за година.
"Потребителските цени в еврозоната ще продължат да растат и през първите месеци на тази година. Малко вероятно е обаче това да доведе до значителен инфлационен натиск в региона", каза пред Ройтерс анализаторът на изследователската агенция "Глобал инсайт" Хауърд Арчър. В средата на 2008 г. инфлацията в еврозоната достигна 4%, или два пъти над желания от ЕЦБ праг. Тогава за кратко цената на петрола удари 147 долара за барел.
За разлика от централните банки в САЩ и Великобритания ЕЦБ продължи да води по-консервативна политика, която не стимулира поскъпването на цените. Основната лихва в еврозоната е на историческо дъно от 1%, но тази стойност е по-висока от лихвите във Великобритания (0.5%) и САЩ (между 0% и 0.25%). Централните банки на двете страни осъществиха доста агресивни операции на открития пазар с цел да увеличат паричната маса в икономиката. В сравнение с тях програмата за изкупуване на корпоративни облигации на ЕЦБ се счита за по-умерена.
Националната разбивка на данните на Евростат показва, че 5 страни в ЕС приключват годината с дефлация. Проблемът е най-сериозен в Ирландия, където през декември потребителските цени намаляват с 2.6% на годишна база. В списъка влизат още Естония и Латвия, които само година по-рано търсеха начин да намалят високата си инфлация. Рязката промяна в посоката на цените в тези страни не изненадва предвид рецесията в Балтийския регион. Причината е, че рязкото свиване на потреблението на вътрешния и на външните пазари принуждават производителите да нaмаляват цените. Именно поради тази причина всички малки отворени икономики с висока инфлация (включително и българската) усетиха успокояване на цените.
Според данните на Евростат инфлационният праг за членство в еврозоната през декември е едва 1.53%. Стойността на този показател се формира от осреднената средногодишна инфлация в трите страни от ЕС с най-ниски цени и надбавка от 1.5%. За България показателят е на равнище от 2.5%, което означава, че и в края на 2009 г. страната ни не покрива това условие за членство. Все пак последните инфлационни стойности у нас вече са много по-близко до този праг, отколкото година по-рано.