Формулата за направата на добър филмов мюзикъл е ясна и избистрена през годините. Взема се популярна бродуейска постановка, ролите са раздават на обичани актьори, вкарват се пари във впечатляваща визия и готово.

По тази рецепта през последните години бяха приготвени "Евита" (приходи от над 141 млн. долара при инвестирани 55 млн. плюс "Оскар" за музика), "Чикаго" (над 306 млн. от билети при вложени 45 млн. и шест оскара) и "Мечтателки" (два оскара и привлечени с 85 млн. долара повече от похарчените 70 млн.).

Формулата никак не е нова и се появява още през 30-те години на миналия век със заглавия като Gold Diggers of 1935 и "Вълшебникът от Оз" (1939 г.) с Джуди Гарланд, за да проработи най-успешно през 60-те с "Уестсайдска история", спечелил цели десет оскара, включително най-добър филм, режисура, операторско майсторство, най-добър актьор и актриса и т.н. По всичко личи обаче, че рецептата далеч не се е изчерпила и по нея ще се появяват нови и нови заглавия.

Поредното заглавие е "Девет", което от днес тръгва предпремиерно и по българските кина. Първото, което заслужава отбелязване, е, че режисьор на филмовия музикъл е Роб Маршъл, справил се отлично със същата задача в "Чикаго", но стигнал само до номинация за "Оскар". За сметка на това сред актьорите в главните роли, които тук са и певци, е трудно да се намерят такива, които нямат златна статуетка в колекцията си.

При това, за да се обхванат максимално широк кръг зрители, те са от различни поколения, млади - Марион Котиар ("Едит Пиаф: Животът в розово") и Пенелопе Круз ("Вики Кристина Барселона"), на средна възраст - Даниел Дей Луис (имащ два оскара за "Левия ми крак: Историята на Кристи Браун" и "Ще се лее кръв") и Никол Кидман ("Часовете"), както и ветераните - Джуди Денч ("Влюбеният Шекспир") и София Лорен ("Чочарка").

Сценарият е дело на Майкъл Толкин (номиниран за "Оскар" за "Играчът" - 1992 г.) и починалият неочаквано през март 2008 Антъни Мингеля (с две номинации за статуетката като сценарист - "Английският пациент" и "Талантливият мистър Рипли"). Те всъщност поукрасяват сюжета на играния на Бродуей мюзикъл "Девет", който е носител на еквивалента на оскарите в този жанр - наградата "Тони".

Не на последно място част от звездния екип е и операторът Дион Бибе, имащ "Оскар" за "Мемоарите на една гейша", също филм на Роб Маршъл, и номинация за престижната награда за "Чикаго".

Използващ като рамка мотиви от шедьовъра на Фелини "8 и половина", мюзикълът ни пренася в Италия през 60-те с красивите коли, спокойния живот, стилните мъже и жени. На този фон се запознаваме с един страдащ мъж на средна възраст - гениалния кинорежисьор Гуидо Контини (Даниел Дей-Луис).

Последните му филми са провал, той дори си няма идея за какво ще се разказва в новата му лента с помпозното заглавие "Италия", а единственият, който го разбира, е мъртвата му майка (София Лорен), явяваща му се обезпокоително често.

С това проблемите на Гуидо не свършват, защото е в конфликт с жена си (Марион Котиар), обсебен от любовницата си (Пенелопе Круз), преследван от обожателки и има търкания със своята муза, която е капризна актриса, абонирана за главните роли във филмите му (Никол Кидман).

Цялата тази история е разказана увлекателно и стегнато в по-малко от два часа. Традиционните филмови сцени се редуват с песни, в които героите разкриват най-съкровените си мисли.

За да е още по-интересно, атмосферата по време на изпълненията е като в кабаре, на модно ревю, в стрийптийз бар и т.н.

Не липсват и откровено еротични танци, като особено впечатляващи са изявите на Пенелопе Круз, Марион Котиар, Кейт Хъдзън и Фърги от "Блек айд пийс", на която се пада може би най-завладяващата песен в целия филм - "Бъди италианец" (Be Italian).

Допълнителен чар на "Девет" дават подбраните красиви места в Италия, както и костюмите и декорите, пресъздаващи великолепно атмосферата от периода, в който се развива действието.

Заслужава отбелязване и фактът, че Даниел Дей Луис, които в последните десет години участва в едва четири филма и не е "омръзнал" на зрителите, изглежда по-добре от всякога. Същото може да се каже и за повечето от партниращите му великолепни актриси и красиви жени. Естествено музиката и хореографията са другите плюсове на "Девет".

Въпреки всички силни страни на филма първите реакции на критиката не са особено ласкави. Сред посочените слабости са схематичното редуване "мелодрама-песен-мелодрама-песен" и не особено добрите танцувални умения на ангажираните звезди. Признава се все пак, че актьорите са се справили отлично с пеенето.

Склонен съм да се съглася със забележките, но въпреки това смятам, че "Девет" е приятен и свеж филм, различен от ширпотребата, която се върти по екраните, и си струва да се гледа.

Ясно е, че очакванията са екипа, стоящ зад мюзикъла, са за сериозни приходи от продажба на билети и филмови награди. Към момента обаче "Девет" се проваля и на двата фронта.

За месец по екраните в САЩ лентата е събрала от кинопрожекции скромните 18.3 млн. долара (при инвестирани 85 млн.). Все пак остават надеждите за по-добро посрещане в Европа, където филмът тръгва през тази седмица.

Първите две раздавания на престижни филмови награди също не донесе нищо на "Девет". Въпреки номинациите за "Изборът на критиката" в десет категории и за "Златен глобус" в пет раздела лентата не получи нито една статуетка. Естествено екипът стиска палци за оскарите, като е голяма вероятността "Девет" да бъде номиниран във всички престижни категории.