Различията между Международния валутен фонд (МВФ) и правителството по отношение на разходната политика до края на тази и през следващата изборна година засега се оказват непреодолими. Това стана ясно по време на заключителната пресконференция в четвъртък след мисията на МВФ, която трябва да подготви първия преглед на споразумението между България и финансовата институция. Другият основен въпрос, по който не е било постигнато съгласие, е увеличението на минималната работна заплата от следващата година.Ситуацията беше определена от финансовия министър Милен Велчев като "лоша новина". Още с пристигането си ръководителят на фонда за България Ханс Фликеншилд заяви, че компромис ще бъде постигнат трудно.

Правителството няма да отстъпи и от намерението си да увеличи минималната работна заплата с 25% от началото на 2005 г., като тя стане 150 лв., заяви Милен Велчев. Мотивът на МВФ против нарастването е, че това ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на икономиката. Велчев не се е съгласил и с предложението на фонда увеличението на минималната заплата да стане на два пъти през годината - от януари и от декември 2005 г. с по 12.5 на сто.

Препъникамък в отношенията с международната институция станаха и плановете на правителството за харченето на излишъка в бюджета. Уговорката между двете страни беше да не се разходват повече от 1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Данните на фонда показват, че свръхизпълнението на приходите тази година ще е около 3.3% от БВП. Най-вероятно 2% от БВП (или над 60 на сто от излишъка) ще се влее под формата на ликвидност в икономиката в началото на следващата година, смятат експертите на МВФ. Според закона за устройството на държавния бюджет обаче парите, които са в излишък в началото на следващата година, трябва да бъдат прехвърлени във фискалния резерв. При прогнозния БВП на България за тази година излишък в размер на 1% от него прави около 400 млн. лв. Според Милен Велчев правителството може да реши да направи разходи извън договорените с МВФ и до 31 декември да похарчи още около 250-300 млн. лв. "Ако правителството инжектира в икономиката 2% от БВП до края на годината, ще се увеличи дефицитът по текущата сметка", предупреди Фликеншилд.

Това ще е третото изразходване на внушителни суми от излишъка за тази година - първият беше през лятото (над 270 млн. лв.), а вторият през есента (около 300 млн. лв.) При планираното от Велчев "освобождаване" на нови 250-300 млн. лв. до края на годината излишъкът ще спадне на около 100 млн. лв., или 0.3 на сто от БВП.

"Ако това бъде направено, наистина едно от условията на споразумението с МВФ ще бъде формално нарушено и за да продължи, ще трябва да поискаме и да получим така нареченото "изключение от правилата" от борда на директорите на МВФ. Ако се решим на този вариант, ще го поискаме", каза финансовият министър. Той обаче не уточни за какви цели ще бъдат изразходвани средствата.

Ръководителят на мисията за България очаква по-свободна фискална политика догодина, което според него допълнително ще утежни външноикономическата ситуация на страната от гледна точка на платежния баланс. Това налага и внимателен контрол върху ръста на кредитите, допълни Фликеншилд.

Ръстът на кредитите е основен пункт в разговорите между МВФ и БНБ от март насам. Според фонда експанзията трябва да бъде ограничена до 25 на сто на година при малко под 50% сега. С изтеглянето на ликвидност от банковата система се целеше намаляването на потребителските заеми, които се използват главно за закупуване на вносни стоки.

За разлика от другите мисии през изтичащата година сега БНБ и фондът не излязоха с нови мерки за забавяне на кредитния бум. "Засега ще продължим наблюдението върху банковата система и тенденциите в нея, като през януари ще се срещнем и с някои от по-експанзиращите банки", заяви гуверньорът на централната банка Иван Искров. Евентуалните нови мерки за ограничаване на темповете на кредитна експанзия ще бъдат дискутирани с банките, добави той, като посочи, че възможните варианти са няколко, но не даде повече подробности.

Въпреки липсата на компромис няма да има негативен доклад от тази мисия и дискусията с правителството ще продължи след около 2-3 месеца, заяви Ханс Фликеншилд. Първият преглед на стенд-бай споразумението трябва да приключи по график през март. Бордът на директорите на МВФ ще се намеси само когато и ако приключи този преглед, поясни Фликеншилд. Ръководителят на мисията призна, че са изчерпани възможностите на този екип да води преговори с правителството и затова ще трябва да получи допълнителни инструкции от ръководството на фонда.

Липсата на съгласие между МВФ и правителството не е фатално, коментираха анализатори. "Не е катастрофално, ако правителството заеме по-твърда позиция, тъй като трябва да се защитава малко по-рискова икономическа политика, която обаче ще доведе до по-висок икономически растеж", смята директорът в лондонското поделение на "Ю Би Ес Уорбърг" Борислав Владимиров. Според него дефицитът по текущата сметка не е такъв голям проблем, защото е резултат от чуждите инвестиции и рекапитализацията на икономиката, а и не се наблюдава свиване на паричната маса, което е най-сигурният сигнал за проблеми в икономика в борд. "Няма да има прекратяване на споразумението, това е просто изостряне на езика", заяви Георги Стоев от Industry watch. Според него теоритично не бива да се стига до скъсване на отношенията с фонда от инвестиционна и от макроикономическа гледна точка. "Финансовият министър Велчев се показа изключително неотстъпчив по някои разумни предложения на фонда, така че непостигането на съгласие беше очаквано", добави Стоев. Пред Би Би Си колегата му Лъчезар Богданов напомни, че след 1990 г. всяко правителство популистки харчи пари преди избори, но никое не е било преизбирано. Не мисля ,че голяма част от хората ще се впечатлят от показни харчения за няколко месеца или от спешни поръчки с очевидно предизборна цел, заяви той.