През последния месец Русия претърпя две големи поражения на външнополитическия фронт. Въпреки всички старания Москва не успя да настани "свои" кандидати на президентските постове в Абхазия и Украйна. Според експерти вината до голяма степен е на самия Кремъл, допуснал и в двата случая една и съща грешка - да настоява за своите креатури, пренебрегвайки изцяло волеизявлението на хората. Освен това местните елити разбраха, че Москва не се справя с политическите задачи, които сама си е поставила. Може безкрай да се разправя колко планомерно и целенасочено е била изтласквана Москва от постсъветското пространство.

Голям дял от вината за събитията в Абхазия и Украйна се пада обаче и на руските стратези. Връщането на Русия в постсъветското пространство, нормализирането на отношенията със съседите й и възстановяването на взаимното доверие са възможни само при две условия. Москва трябва да обясни на бившите съветски републики защо всъщност им е нужна Русия - и да проведе тотална кадрова чистка в държавния апарат и организациите, които го обслужват. Който и да оглави в крайна сметка Абхазия и Украйна /най-вероятно няма да са тези, на които първоначално заложи Кремъл/, Русия вече е изгубила изборите там.

Серията от скандали, съобщенията за нагласени резултати, победата /макар и с малко гласове/ на опозиционните кандидати, непризнаването на резултатите от Москва - всичко това изигра лоша шега на Русия. И най-голямата загуба бе изгубеното доверие на хората в тези страни. Това показа по-специално гласуването в Киев и в традиционно проруската източна част на Украйна. Предимно рускоезичният Киев гласува за опозиционера Виктор Юшченко надхвърлиха очакванията и гласовете за него в "руската" Източна Украйна. До голяма степен ставаше дума за протестен вот. Хората гласуваха против наглия и безумен напор на властите, против застоя в политиката - а и против грубата намеса на Русия в работите на Украйна, чието население за 15 години бе свикнало с независимостта. Сходна е и ситуацията в Абхазия /като не забравяме и експлозивния манталитет на планинците/. "Сред най-важните фактори е това, че презираме хората, с които работим. Не се взема предвид специфичният национален манталитет", коментира политологът Яна Амелина. Цялата кампания на Раул Хаджимба - кандидат за президент на Абхазия, бе изградена чисто по руски. Страната бе осеяна с десетки билбордове с неговия лик - за всеки е платено най-малко по 700 долара. Абхазците просто не схванаха как е възможно да се харчат пари по този начин в условията на една рухнала икономика. Печално известен стана и митингът концерт в подкрепа на Хаджимба в Сухуми. Руските политици, говорили там, избраха риториката на заплахите - и те бяха възприети като оскърбление. Москва застана еднозначно на страната на изгубилия кандидат - оценката бе, че това е презрение към избора на народа. Резултатът бе рязко противодействие, отбелязва Амелина. Проследили кампаниите в Абхазия и Украйна, постсъветските републики и редица руски региони стигнаха до собствени изводи - Москва не дава пукната пара за местното население и не е в състояние да защити своите позиции. Видимо се налага нуждата да намерим отговор на вечния руски въпрос кой е виновен и защо се е стигнало дотам. Събитията днес са неизбежен и очакван етап от развитието на ситуацията, обяснява руският политолог Евгений Кузнецов.

Основният проблем са безпочвените надежди сред обществото в Русия, че в днешните условия този процес може да бъде спрян. Основите за изтласкване на руското влияние от Източна Европа и ОНД бяха заложени през 90-те години от много държави и напълно легално - под знамето на борба срещу тоталитаризма и съветското наследство. Русия послушно се отдръпваше - при това не можеше да отстои нито своите интереси, нито тези на своите граждани в съседните държави. После обаче дойде Владимир Путин и заяви, че това повече няма да продължава. Риториката на тема, че Русия става по-силна, не бе подкрепена с реална политика. Хвърлят се пиар-усилия, рекламира се темата за величието на Русия, но тези думи увисват във въздуха, не се изгражда система за влияние, за натиск и взаимно обвързване на интересите. Възниква т. нар. "ефект на фалстарта", казва Кузнецов. На празнословието на Русия Западът отговаря с конкретни дела - финансира програми, намесва се в политическите процеси и т. н. По-рано те само "предъвкваха" постсъветските страни, а сега просто ги схрускват на един залък, добавя експертът. Провалът има и напълно конкретни причини и виновници. "Много ниско е паднало нивото на събиране и анализ на информацията в сравнение със СССР и царска Русия"; "Дипломатите и персоналът около тях работят много зле"; "Пет пъти тук идва представител на САЩ, а от Русия - нито веднъж" - често се чуват подобни реплики. Дипломатическите мисии на Русия пренебрегват дори организации с проруска позиция, а те на свой ред се засягат. Не зная дали става дума за пропуски и подценяване на ситуацията, или пък за съзнателно престъпление, казва Яна Амелина. През последните години виждаме в Русия тотално объркване на понятията и систематични грешки, изтъква Владимир Горюнов от руската Асоциация на политолозите и експертите консултанти. Не се прави разлика между аналитична дейност и пиар, между пиар и дипломация, между дипломация и предателство. За аналитика се представя лобирането за определени гледни точки, което дава изопачена картина. Пиарът в полза на страната се осъществява твърде предпазливо, на дипломатически език, вместо чрез нормални пиар-хватки твърдо да се отстоява гледната ни точка. Така цялата ни дипломация се свежда до поредица от отстъпки, твърди Горюнов. Според експерти положението може да се подобри само ако Русия "добие свое собствено лице" и предприеме мащабна кадрова чистка. Необходимо е да обясним и на себе си, и на съседните страни защо им е нужна Русия, казва Кузнецов. Страната ни е ценна не толкова със суровините си, колкото с колосалния опит от съвместното съществуване на различни култури и цивилизации. Русия може да се развива според западни бизнесмодели, като запази и много неща от Ориента; способна е да разрешава икономическите, политическите и цивилизационните противоречия, като използва своя огромен културен, технологичен и военен опит, допълва той. Необходима е и периодична подмяна на хората, които вземат конкретните решения, допълва Амелина. "Трябва да се подменят и аналитиците, работещи за властта и медиите, и пиар-специалистите, и дипломатическият апарат. С днешните си кадри Русия няма перспектива" - подчертава Владимир Горюнов.