- Няма друг избор. До това се стига в много държави, включително и в Унгария. Там въведоха капиталовите пенсионни фондове през 1998 г., но се оказа, че голяма част от хората в предпенсионна възраст няма да получат нормално заплащане, защото периодът им на осигуряване е много къс.

Едно нещо е сигурно – проблемите, които имаме тук, ги има и в абсолютно всички страни от нашия регион – Централна и Източна Европа. Демографският проблем е много сериозен, населението застарява и фактът, че доста хора в България излязоха рано в пенсия в края на миналия век, също дава своето отражение в момента, защото тези хора получават пенсия за по-дълъг период. И тези разходи трябва да се покрият отнякъде – и откъде може – от бюджета.

- Универсалните фондове, тоест допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дава възможност хората да видят какви средства са натрупали и как се увеличават, те са си техни, могат да се наследяват. Докато в държавната система няма абсолютно никаква яснота какво става, там постоянно се натрупват някакви дефицити.

В Унгария например в момента се говори и в държавната система парите от вноски да отиват по личната сметка на лицето и да се знае кой колко е внесъл. И тук може да се помисли за нещо подобно.

Проблемът е, че в държавната система винаги се прилага принципът на солидарността. Трябва обаче много ясно да се дефинира с кого сме солидарни и кого субсидираме. Аз съм съгласен за социално слабите, възрастни хора, деца, но е изключително неудачно да се субсидират хора, които могат да си плащат вноските, но не го правят, защото така е по-лесно. Това са нещата, които според мен трябва да се коригират в системата.

- Трябва да питате политиците, аз не мога да дам гаранция за пенсионната система, аз мога да дам гаранция за това, което нашата компания и нашият бранш прави. И в крайна сметка мисля, че тук прозрачността в това, което ние правим, е голяма.

Контролът и надзорът са на ниво и мисля, че държавата трябва да обърне нужното внимание на допълнителното пенсионно осигуряване, защото то е това, което е призвано да допълни пенсията след 2020 г. и да постигне добър коефициент на заместване от 70-75%. В момента държавната пенсия замества около 35% от дохода, а тези пари не достигат на хората в пенсионна възраст да живеят нормално.

- Укриване не бих казал, има неплащане на осигуровки, което е обяснимо при тази безработица и междуфирмена задлъжнялост, за която преди дни четох, че е стигнала 160 млрд. лв. Според мен и правителството в стремежа си да балансира бюджета за 2009 г. никак не помогна, като не се разплати с доста фирми и контрагенти. Напротив, още повече блокира системата, което после дава отражение върху неплащането на вноски, върху обслужването на банкови заеми и така нататък.

- Не мога да кажа докъде е стигнал проектът в момента, не знам дали те все още са приоритет, след като миналата година бяха приети на първо четене от парламента. Социалната реформа е приоритет, но засега тя засяга повече държавната пенсионна система и не е много ясно какво е мнението на политиците за капиталовата система.

Съгласен с хората, които твърдят, че идеален момент за въвеждането на мултифондовете няма. В Унгария например мултифондовете бяха въведени в началото на 2008 г. - точно преди да започне кризата. Реализираха някъде към 30-35% загуби, но миналата година, когато пазарите тръгнаха нагоре, агресивният фонд на ОТР например направи 33% доходност за 2009 г., а нискорисковият – около 10%.

- Идеята в самото начало е била да се пробва първо в доброволните фондове, само че това безвъзвратно закъсня. Ние вече трябва да се стремим в интерес на нашите осигурени лица да им предложим алтернативи и в зависимост от техните преференции, възрастова група да им предложим оптималния вариант. Така че според мен те трябва да се въведат и в универсалните и професионалните фондове.

- Може да дебатираме до утре колко портфейла са достатъчни. Аз разбирам неговото мнение, че хората не са толкова добре информирани и в крайна сметка ще изберат някаква средна величина, балансиран портфейл, но трябва да се започне с нещо. И ако решим, че можем да им предложим още нещо, да го усъвършенстваме. Но ако продължаваме да приказваме, ще дойде 2020 г. и нищо няма да се направи.

Уважавам неговото мнение, споделям го, по принцип на теория е така. Но в Унгария например една голяма част от младите хора избраха агресивните фондове и според мен не са сгрешили, защото докато са млади, още могат да рискуват и да натрупат повече средства. Вече в предпенсионна възраст хора, които са натрупали някакви средства, трябва просто да ги консервират, за да могат да излязат с една добра сума в пенсия.

- Естеството на фондовете е такова, че не може да става въпрос за гаранции, но начинът, по който те са структурирани, по който се дефинира къде и в какво да инвестират, това е само по себе си е гаранция, че няма да се търсят безумни решения.

- Честно казано, след събитията в последната седмица на капиталовите пазари аз не съм убеден, че има признаци на възстановяване. Напротив, много се спореше миналата година каква ще бъде формата на възстановяването, сега, като гледам какво става на пазарите, нещата не са еднозначни. Дори самият факт, че шефът на Фед беше преизбран с много малка подкрепа, показва, че не е еднозначно добре ли си е вършил работата или не. Едни го обвиняват защо не е предвидил кризата, други го подкрепят за предприетите мерки, за да се излезе от кризата.

Всички правителства в Западна Европа, в САЩ, централните банки направиха свръхусилия, за да осигурят ликвидност, която всъщност отново напомпа капиталовите пазари. Но не реши проблема – свиване на пазарите, свиване на производството, ниско потребление, безработица. И в крайна сметка, като говорим за растеж, който трябва да дойде от потребление, трябва да имаме предвид, че това е трудно, при положение че хората не знаят дали утре ще работят.

Тази свръхликвидност и тези ниски лихвени нива докараха нещата дотам, че се развиха нови балони на капиталовите пазари, на пазара на нефт и на злато, също така бих казал и на облигациите. И да не забравяме други големи проблеми в Европа – нашата съседка Гърция в момента е в изключително трудна ситуация. Доходността по техните държавни облигации стигна над 7%. А застраховката, която един инвеститор трябва да плати, за да се застрахова срещу фалит на техните облигации, е към 414 базисни пункта, горе-долу от нивата, когато Дубай съобщи, че няма възможност да изплаща задълженията си.

Така че нещата са много обезпокоителни, не се знае какво става в еврозоната, какво става с Испания, където безработицата гони 20%. Не съм много обнадежден какво ще става през тази година. Пазарите тръгнаха много добре първите две-три седмици на тази година, но не е ясно в каква посока ще поемат.

- При пазарни условия.

- Това означава, че при всички равни други условия, ако доходността на облигациите на ББР е по-ниска от инструменти със същия риск, ще изберем тези с по-висока доходност.

- Намалял е. Има изтеглени средства, защото хората инвестираха там някакви свои резерви. А при положение че безработицата расте, техните резерви намаляват и те започнаха да ликвидират всякакви други спестявания, които са имали. Едно от тях са парите, които са вложили в доброволните фондове.

- Не, не е само доходността. Според мен причината е, че на хората започват да им намаляват резервите и започват да ликвидират всякакви спестявания, които са имали. Трябва да се види каква е ситуацията по отношение на депозитите. Но когато започнеш да живееш "на акумулатор", започваш да теглиш каквото имаш.

- Това, което мога да кажа общо – чакам една година, пълна с предизвикателства, бих казал, че 2010 г., като гледам януари, може да се окаже много по-трудна от 2009 г.

- В българската икономика според мен има очаквания за възстановяване в средата на годината, финансовият министър излезе с доста позитивни прогнози. Не искам да съм черноглед, но поне засега не виждам как ще стане това, при положение че нашите търговски партньори изпитват сериозни трудности. Ще трябва още доста време да се възстанови производството в България, което означава, че пазарът на труда доста време ще бъде изключително труден. Това вече ще рефлектира и върху осигурителните вноски, безработицата ще нарасне, предвиждам до 13-14%, дори 15%.

- Като човек, който е работил в банка, аз не бих хвърлил вината върху тях. Банките са един трансмисионен механизъм за разпределение на капиталовите потоци в икономиката, те ги разпределят от тези, които имат, към тези, които имат нужда. Проблемът с банките е, че в момента е много трудно да избереш тези клиенти, на които можеш да дадеш заем и могат да го обслужват редовно.

Според мен банките дори са много прагматични и биха финансирали всяко едно предложение, което е подчинено на икономическата логика. Защото в крайна сметка дават като заем парите на клиентите си, които са ги депозирали, и трябва да внимават къде се насочват тези средства. И това не е проблем на България, това е проблем на целия свят.

В САЩ проблемът е същият – напомпаха свръхликвидност в системата, банките от това не дават кредити, напротив – вкараха ги в капиталовите пазари и затова се наду такъв балон. Така че аз не бих винил българските банки. Техните проблеми в момента са да запазят кредитните си портфейли максимално чисти и да помогнат на своите клиенти да преодолеят кризата.