Ричард Брансън страда от лека форма на дислексия - невъзможнoст да се чете и разбира прочетеното. Затова и резултатите му в училище не били добри. Той обаче имал друг талант - да се свързва и комуникира с хората. "Дислексията ти помага да виждаш някои неща във външния свят по-ясно от другите хора, защото трябва да ги опростяваш, за да помогнеш на себе си, а и на другите", казва Брансън. Това го и накарало все пак да отиде в университет, където започва и първия му проект.

През 1968 г.18-годишният Ричард започва да издава списанието Student заедно с приятеля му Джони Джемс. То трябва да е гласът на новото поколение. Успяват да убедят звезди като Ванеса Редгрейв, Мик Джагър, Джон Ленън да дадат интервюта. Следва разпространението на плочи със списанието, първият магазин на "Върджин" на Оксфорд стрийт, звукозаписна компания, авиопревозвач, хотелски и туристически бизнес, мобилни комуникации, железопътен транспорт и каквото се сетите, до последните начинания на Брансън – частни космически полети и интерес във Формула 1.

Междувременно пробва околосветско пътешествие през 1998 г. с балон, който пада край Хаваите, спечелва наградата "Синята лента" за най-бързо пътуване през Атлантическия океан, след като в предишния си неуспешен опит едва не се удавя, докато в болницата се ражда второто му дете. Много от бизнес начинанията му завършват със загуби и закриване на фирмите. Според критиците бизнес империята му прилича на онзи балон, който паднал до Хаваите (в който е и самият Брансън) и е въпрос на кратко време да се спука.

Той обаче казва: "Аз  живеех, за да си поставям огромни, явно недостижими предизвикателства и да се опитвам да ги надмогна." За миналата година Брансън зае 261 място в класацията на "Форбс" за най-богатите личности със 1.5 млрд. паунда.

Зад успеха на Ричард Брансън се крият нетрадиционните му идеи и виждания и често скандални проекти. През 70-те години на миналия век никой не иска да издава албумите на пънк бандата Sex Pistols заради постоянните им изцепки и скандално поведение. През 1977 г. те  издават сингъла God Save the Queen ("Боже, пази кралицата"), който е забранен за излъчване по ВВС. В началото на следващата година групата остава без издател.

И тук се намесва Брансън, който по това време търси начин, както той самият казва, "да се отърве от хипарския имидж на "Върджин рекърдс" и Sex Pistols му се струват идеалният начин. Всъщност по думите на Брансън "Върджин" е може би единствената компания, която би подписала договор с тях, с едно обяснение: "Нямахме акционери, които да протестират, нямах шеф, който да ми казва какво да правя." Ходът му се оказва успешен за бъдещия имидж на компанията, а години след това от God Save the Queen са продадени платинените 1 млн. копия.

Покрай борсовия бум през 80-те години това ще се промени за малко – 1986 г. "Върджин груп" с подразделенията й за музика, медии, търговия на дребно и недвижими имоти са пуснати на Лондонската фондова борса, където привличат 87 хил. акционери, по-голяма част от тях дребни инвеститори, а компанията набира 30 млн. лири при продажба на 15% дял.

Именно липсата на повече институционални инвеститори обаче се оказва минус за публичната търговия на акциите, в резултат на борсовия срив от октомври 1987 г. цената им пада и на следващата година е обявено обратно изкупуване, прието от 41 хил. акционери. Следва сливане на "Върджин груп" с "Вояджър груп" в ново непублично дружество.

"Вояджър груп" преди това е отделена като компания, в която влиза самолетният бизнес на Брансън, считан в първите му години за един от най-рисковите и най-склонни да генерират загуби и фалит. В началото на 90-те в битка с "Бритиш еъруейз" (BA) "Върджин Атлантик" наистина е на ръба, но продължава да се бори с бившия държавен превозвач. В края на 1992 г., малко преди да заведе дело срещу конкурента си, се стига до извънсъдебно споразумение и ВА плаща на Брансън 500 хил. лири за лична клевета и още 110 хил. лири на "Върджин Атлантик", най-голямото неоспорвано обезщетение за клевета, плащано дотогава във Великобритания.

Част от кампанията, която собственикът на "Върджин" предприема, за да изчисти името на авиопревозвача си, е появата му в пиратски костюм на летище "Хийтроу" като отговор на обидата от шефа на ВА, че "плячкосват въздушни маршрути". Появата си Брансън обяснява така - да осигури на пресата хубави снимки, които след това правят реклама на марката му.

Малко преди това, през март 1992 г., продава най-стария си бизнес – "Върджин мюзик груп", на Thorn EMI, но компанията остава независима в рамките на новата група. Сделката оценява музикалния бизнес на "Върджин" на 1 млрд. долара.

Последните начинания на Брансън са космическият туризъм и Формула 1. В началото на декември беше представен корабът за космически туристи SpaceShipTwo, за който вече има платени заявки за полети и предстоят още изпитания, преди да излети. Преди няколко месеца "Върджин" се договори с един от новите екипи във "Формула 1"- "Манор", и му даде марката си.

От много години Брансън е един от милиардерите, дарили най-много средства и време за благотворителност – не просто раздаване на пари, а подкрепа, която понякога изглежда извадена от детска представа за героизъм. Малко преди войната с Ирак той прави план как да може да я спре, защото, ако Буш казва, че "войната е необходимо зло", за него тя е "далеч по-зло, отколкото е необходимо".

И така, изпраща писмо до Нелсън Мандела, в което му предлага да убеди Саддам Хюсеин да се оттегли в Либия, за да спре американската инвазия. На 17 март 2003 г. самолет на "Върджин" е изпратен да закара Мандела в Багдад, но планът не проработва – два дни по-късно започват бомбардировките над града. За което Брансън казва: "Не съжалявам за нищо в живота си повече от това."