44-ма свързани с Държавна сигурност са на ръководните постове в БАН
| За първи път агентурният апарат надхвърли 10 процента в държавна институция |
Комисията по досиетата огласи 44 агенти на бившата Държавна сигурност (ДС) в Българската академия на науките (БАН). Всички обявени сътрудници на ДС и в момента заемат ръководни постове в академията.
Сред огласените са Константин Косев – зам.-председател на БАН, Иван Хавезов – член на управителния съвет, Георги Марков – директор на Института по история, както и директорът на Института по социология Васил Проданов. В последните година Проданов, който е бил агент на Шесто управление на бившата ДС, неотменно присъства на всички форуми, инициирани или под патронажа на президента Георги Първанов.
"Прави впечатление, че за първи път присъствието на сътрудници на ДС в институция надхвърля 10 процента", коментира пред "Дневник" председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов. Проверката е обхванала 348 лица, които заемат ръководни постове в академията - председател, заместник-председатели, главен научен секретар, членове на управителни съвети, директори, зам.-директори и научни секретари.
По закон комисията може да проверява само ръководния състав. А какъв ли щеше да е процентът на агентите тогава, каза пред "Дневник"
Екатерина Бончева, член на комисията.
"Важно е да се отбележи, че всички обявени сътрудници са на действащи позиции в БАН в момента. Немалко от тях са работили за Първо главно управление (ПГУ) на ДС и научно-техническото разузнаване към него", каза още Бончева. Значителен брой - около 10 от огласените научни работници, са били сътрудници на Шесто главно управление за борба с идеологическата диверсия (политическата полиция).
Бончева цитира оценката на оперативен работник от ПГУ, дадена през 1986 г. при вербовката на един от обявените агенти: "В резултат на проведения разговор бяха обсъдени възможностите, с които БАН разполага, за решаване на оперативни задачи." "Тук си задавам въпроса как ДС е гледала на БАН - като на академия на науките или като на свое поделение", коментира тя.
"Възможността на учените да пътуват по света създава предпоставки да са сътрудничили на Държавна сигурност и да са предавали научно-техническа информация за нуждите на комунистическата държава. Убеден съм обаче, че повечето от тях не са давали сведения на репресивния апарат", коментира пред "Дневник" председателят на БАН акад. Никола Съботинов.
| Позицията на академията "Последствията от дейността на ДС са тежък проблем за българското общество. Фактите за принадлежността към службите трябваше да бъдат разкрити още в началото на продължаващия вече 20 години преход у нас, за да може днес да имаме обективен поглед към случилото се от позиция на времето и всички институции в държавата да се чувстват свободни. Принадлежността към ДС е сложен, личен избор. Всеки има правото да избере своята реакция на този морален казус днес. Ръководството на БАН заявява, че единственият критерий, който е определящ за административното и научното развитие на работещите в академията, са професионалните качества на всеки." |