През миналата година кризата е свила почти тройно дефицита по текущата сметка на платежния баланс, показват предварителните данни на БНБ, които бяха публикувани днес. Според тях в края на декември той е бил 2.912 млрд. евро, докато година по-рано достигаше 8.653 млрд. евро.

Отнесен към БВП за миналата и по-миналата година, показателят се равнява съответно на 8.62% и на 25.41%. В същото време преките чуждестранни инвестиции се свиват наполовина и според последните оценки на централната банка през миналата година те са били в размер на 2.844 млрд. евро при 6.549 млрд. евро година по-рано. През 2008 г. обаче те са покривали 75.68% от дефицита по текущата сметка, докато през миналата покритието е било 97.66%.

Първата индикация за преноса на кризата в България през лятото и есента на 2008 г. беше именно забавянето на преките чужди инвестиции и това предизвика негативните прогнози на чуждестранните анализатори. Като основен проблем те сочиха високия дефицит по текущата сметка и спадащото му покритие с инвестиции, което на теория означава нарастване на външния дълг и разходите за неговото обслужване.

В същото време мнозинството от българските икономисти пък оспориха това твърдение с прогнозата, че самият дефицит също ще се свие и в крайна сметка покритието ще се възстанови. През януари, когато бяха публикувани данните за дефицита по текущата сметка за ноември, той дори се покриваше на 100% с преки чуждестранни инвестиции.

Като цяло платежният баланс за миналата година остава отрицателен - с дефицит 649 млн. евро, а за 2008 г. имаше излишък от 674.2 млн. евро. Още по-сериозен беше той в началото на годината, когато понижаването на минималните задължителин резерви от БНБ беше последвано с плащания на падежиращи задължения на търговските банки към централите им в чужбина. Това се предизвика дефицит във финансовата сметка и в платежния баланс като цяло, но след това финансовата сметка отново приключваше с излишъци. С положителни салда на месечна база приключваше и платежният баланс, но в крайна сметка общият дефицит само се сви и балансът не стана положителен.

Според Георги Ганев, макроикономист от Центъра за либерални стратегии, освен освобождаването на минималните резерви влияние са оказали и активните разходи на правителството в  края на 2008 и началото на 2009 г. "Има практика при фискални стимули и засилени правителствени разходи част от парите да излязат, затова при планираните за първото тримесечие дефицити няма да се изненадам, ако пак видим дефицит по платежния баланс", каза той.