Преди 60 години на днешната дата са изпълнени смъртните присъди, издадени от І състав на т.нар. Народен съд. Разстреляни са регентите, сред които принц Кирил, чичо на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министри, народни представители от ХХV Народно събрание, царски съветници, издатели и журналисти. Панихида в памет на жертвите ще се състои във вторник на мястото на бившия мавзолей от 17.30 ч.

През последните 15 години се появиха множество изследвания върху дейността на извънредния съд, изградени върху проучвания на българските архиви, но както и други подобни деликатни теми от близкото минало, те не са докрай пълни, защото има въпроси, чийто отговор може да се намери единствено в архивите на бившия СССР.

--------------------------------

Никой не знае какви български писмени паметници са изнесени по време на съветската окупация 1944-1947 г. "От архивите на МВР, на МВнР и на правителството са изнасяни чували с документи", казва Атанас Атанасов, председател на Главно управление на архивите . Това е и причината в българската история все още да има неизяснени моменти за събитията отпреди шейсет години.

Такъв епизод е

следствието, водено срещу регентите

висшите военни, бившите премиери и министри. След 9 септември 1944 г. те са арестувани и отведени в Москва, където остават няколко месеца. На 5 януари 1945 г. за съдебния процес са върнати бившите регенти принц Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, бившите министри Петър Габровски, Първан Драганов, Димитър Шишманов и инж. Димитър Василев, както и бившият началник-щаб на армията (1938-1941 г.) ген. Никола Хаджипетков и ген. Константин Лукаш, бивш началник-щаб на армията и главен инспектор на армията (1941-1944 г.). В книгата си "Народният съд в България 1944-1945" политическият емигрант Петър Семерджиев посочва, че нито един от подсъдимите, нито съдебният състав споменават по време на процеса за престоя в Москва. С решение на Върховния съд от 26 август 1996 г. присъдите бяха отменени, а в мотивите съдът посочи, че за някои от подсъдимите следствието протича в тяхно отсъствие поради отвеждането им в СССР.

Друг въпрос, чиято тайна се крие в съветските архиви, е свързан с

истинската дейност на Георги Димитров и Васил Коларов в СССР

Социалистическа пропаганда е премълчавала участието им в репресиите и убийствата на дейци на БКП, емигрирали в СССР. Днес фактът, че Димитров и Коларов носят отговорност за това, се споменава само в някои от по-новите енциклопедии. Но дейността на двамата в Коминтерна остава непроучена.

Първият началник на контраразузнаването след 9 септември 1944 г. - Стефан Богданов, разкрива в спомените си "Две смърти няма, а без една не може" някои подробности за размаха на Димитров при чистките: "Поляците никак не обичаха Георги Димитров заради прякото му участие в неоснователното ликвидиране на боевата им партия". Богданов, завършил Международната ленинска школа през 1932-1933 г., посочва, че Васил Коларов с клеветническите доноси до службите на Сталин изпраща на смърт много български емигранти, между които и повече от 10 бивши членове на ЦК на БКП. В СССР са убити бившият член на ЦК на БКП и секретар на партията Илия Василев, членът на ЦК на БКМС Гошо Ламбрев, преподавателят в школата Борис Чолаев и др. На 15 януари 1990 г. ЦК на БКП реабилитира политическите емигранти, репресирани в СССР, но правопроемникът й БСП не предприе стъпки за попълване на тази част от историята, свързана с партията.

Друг случай, за който документация би следвало да се търси не в държавните архиви на Русия, а

в архивите на бившия КГБ

е убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. България обаче не води последователна държавна политика за получаването на архиви от Русия, които да осветлят подобни исторически празнини. През октомври 1991 г. президентът Желю Желев поставя този въпрос по време на официалното си посещение в Москва. Тогавашният вицепремиер Димитър Луджев си спомня: "По време на разговорите с Елцин и представителите на руското правителство един от въпросите, който обсъждахме, беше настояването да ни се даде достъп до архивите на КГБ. Това се отнасяше и специално за материали по случая Георги Марков. Президентът Желев постави въпроса няколко пъти. На една от срещите присъства и току-що назначеният шеф на федералната служба за разузнаване Евгений Примаков. И той пое ангажименти, че ще направи специална група по българските дела, ще подготвят материали, които считат за нормално да се споделят с нас. Обаче абсолютно нищо не стана."

През следващите години Желев неколкократно подсеща руската страна за този въпрос, дори води кореспонденция с председателя на КГБ Вадим Бакатин, но безрезултатно. Следващите президенти и правителства не продължават тази политика.

Умение да се води успешна политика с Русия

по такива проблеми показаха Полша и Швеция. През 1994 г. след години настойчивост от страна на Полша президентът Лех Валенса получи от Елцин документацията за убитите от НКВД през 1940 г. край Катинската гора над 14 000 полски офицери, факт, който преди това ръководителите на СССР отричаха.

В средата на 90-те години Швеция получи признание от Русия за убийството на шведския дипломат Раул Валенберг, изчезнал през 1945 г. Спасил много евреи от Германия и Унгария, Валенберг, чието семейство на финансови магнати е със заслуги за сключването на сепаративния договор между СССР и Финландия, всъщност е задържан от военното контраразузнаване СМЕРШ през 1945 г. в Будапеща и тайно ликвидиран в затвора в Москва през 1947 г., факт, който Русия също отрича близо 50 години.

-------------------

Сталин и българският уран

Малко известен факт е приносът на България за първия съветски атомен реактор. След като през 1944 г. Сталин получава информация за американския атомен проект "Манхатън" и за плановете на САЩ да разработва уранови находища в Белгийско Конго, Чехословакия, Австралия и остров Мадагаскар, той ускорява усилията за създаване на съветската атомна бомба. СССР тогава е в началото на геоложки проучвания за уран.

През февруари 1945 г. разузнаването му залавя германски документи с данни за находища на висококачествена уранова руда в района на Бухово, България.

"Обърнахме се към Георги Димитров и българските власти ни оказаха съдействие при разработването на урановите находища", пише Павел Судоплатов, ръководител на службата за разузнавателно-диверсионни операции в НКВД. Държавният комитет по отбраната издава постановление №7408 от 27. 01. 1945 г., подписано от Сталин до Молотов и Берия с гриф "Строго секретно от особена важност", с указания за създаване на съветско-българско предприятие за добив на уран. В книгата си "Кремъл и Лублянка - спецоперации 1930-1950" Судоплатов казва: "Урановата руда от Бухово беше използвана при пускането на първия атомен реактор. Добивът се пазеше в тайна.

На доставките на българския уран поради по-високото му качество се отделяше изключително внимание. От Бухово получавахме около 1.5 т руда седмично. Димитров лично следеше разработването на находищата. Изпратихме над 300 минни инженери, които спешно демобилизирахме от армията. Бухово се охраняваше от НКВД."