Сериозно споразумение за климата – до две години
| Кенет Бекгард е председател на работната група, която се занимава с климатични промени и енергетика в Асамблеята на европейските региони (АЕР). Асамблеята най-голямата независима мрежа, свързваща представители на регионалните власти на 270 региона на Стария континент. В АЕР Бакгард представлява северната шведска провинция (лен) Норботен, където е областен съветник. По време на форум за бъдещето на алтернативните енергийни източници, организиран в Залцберген, Германия от компанията "Дженерал електрик енерджи", експертът прогнозира, че ЕС ще преизпълни целите за чисто развитие в плана "20 – 20 – 20". С него разговаряме за последствията от конференцията на ООН в Копенхаген през декември, бъдещето на международните преговори за борба с измененията на климата и оспорването на научните факти за глобалното затопляне. |
Как оценявате резултатите от конференцията в Копенхаген, посветена на климатичните промени?
- Всъщност съм малко разочарован, защото реално не се постигна ново споразумение за устойчиво развитие в бъдеще. По-сериозната договореност ще се случи, но ще отнеме време, да речем една – две години. Защото има силно желание в политическите и неправителствените организации, което ще повлече и политиците. Климатичните промени днес са толкова силен подтик за действие сред хората, че на политиците ще им се наложи да преосмислят направеното досега и по-услиено да опитат да се договорят за бъдещите действия срещу климатичните промени и адаптирането към тях.
Кой е виновен за провала ?
- Мисля, че всеки си гледаше в своите собствени джобове, защото в крайна сметка става дума за много пари. Но смятам, че политическите лидери ще преосмислят позициите си, което от своя страна ще коства време.
Какво можем да очакваме от климатичната конференция на ООН в Мексико в края годината? Ще бъде ли тя финалната критична точка за действие ?
- Възможно е. Но от значение ще бъде не само какво се случва в Мексико, но и какво става с държавите, които изостават в развитието и нямат инфраструктурата сами да се справят с климатичните промени. Световната общност ще трябва да им помага, защото в края на краищата това е и в наш общ интерес. Ако искате да наднкинете в бъдещето си, помощта за по-бедните държави ще се окаже добра инвестиция.
В последните месеци избухнаха два скандала, свързани с научността на климатичните промени - аферата "Климатгейт" (обвинението, че учени съзнателно са манипулирали факти за глобалното затопляне – бел. авт.) и скандала с топенето на хималайските ледници, грешно цитирано в доклад на IPCC. Тези скандали не компрометират ли научната база на климатичните промени?
- Наистина е жалко, че измерванията не са били осъвременени. В доклади е установено, че когато се измерват измененията в климата от гледна точка на температурни стойности, измерванията са извършвани на грешното място – близо до сгради, заводи и т.н. Това наистина те кара да се замислиш "Нима всички тези експерти не са помислили за това? Не са ли могли да го предвидят?" Мисля, че когaто човек чете за ледниците, може да разбере, че тези в Хималаите не се топят толкова бързо. Това е ново нещо. От гледната точка на един политик е доста трудно да решиш на кой ще се довериш. Едните казват, че климатичните промени са най-голямото предизвикателство и че глетчерите се топят. В същото време другите твърдят, че ледниците не изчезват толкова бързо и че всичко е преувеличено. Така че както обикновено се случва в живота, истината е някъде по средата.
Във всеки случай ако топенето ще отнеме 20 или 30 години повече, отколкото показва грешката в доклада, все пак ще се наложи да действаме по някакъв начин.
Какъв според вас е най-ефективният начин за противодействие на измененията в климата? Някои говорят за търговия с емисии, други – за залесявания.
- Проблемът трябва да се разгледа на най-ниското ниво – отделните домакинства, за да имат смисъл усилията. Енергийната ефективност като инструмент е подценявана. Там където аз живея, консумацията на енергия може да се намали наполовина чрез сравително прости мерки. Ако отидите на ниво частен сектор и местни жители и им покажете ползите от пестенето на енергия, вие ще имате налице една голяма движеща сила. Работата по отношение на големите промишлени централи и предприятия също не трябва да се пренебрегва. Тя е заложена в много политически документи. Но все пак фокусът трябва да бъде върху отделните хора, защото когото те усетят ползите, нещата ще се раздвижат. Това е основното нещо.