Финансовите журналисти и медиите, също както анализатори и инвестиционни мениджъри, са заплашени от сурови санкции, ако разпространяват подвеждаща информация за компания, което води до рязко изменение в цените на акциите й.

Това припомниха на семинар на българския и италианския финансови надзор - КФН и Consob, в София, посветен на влиянието на европейската директива за финансовите злоупотреби върху медиите. Причината - съществуващото европейско законодателство в областта на капиталовите и финансовите пазари, което всяка страна членка е длъжна да адаптира в националната си уредба.

Особено големи са глобите и наказанията за финансовите журналисти и медиите в Италия. Там при подвеждаща информация се налагат глоби до умопомрачителните за българските стандарти 10 млн. евро, стана ясно от презентацията на Рикардо Сабатини, главен редактор на раздела за финансовите пазари в един от най-големите всекидневници в Италия - "II sole 24 Ore".

Макар да няма подобни случаи, в Рим пазарните манипулации и злоупотреби могат да се третират и като криминално деяние, а тези, които ги извършат, рискуват между 2 и 12 години затвор, се разбра по време на форума. "Дори подвеждащата информация да не предизвика промяна в цените на акциите, разпространяването на слухове и невярна информация може да коства на медиите административни санкции в размер от 40 хил. евро до 10 млн. евро", отбеляза Сабатини.

В сравнение с Италия нормативната уредба в България в областта на пазарните злоупотреби е много по-мека. Едни от най-сериозните глоби за търговия с книжа, за които се използва вътрешна информация, са от 20 000 до 50 000 лв.

Освен това доходи, получени в резултат на нарушения, се отнемат и с тях се обезщетяват, доколкото е възможно, пострадалите, а останалата сума остава в полза на държавата. За юридически лица и повторни нарушения глобите са двойни. Максималната глоба за нарушение на закона пък е 200 хил. лв.

Придържането към професионалните и етичните норми в бранша може да предпази журналистите от ударите на закона, стана ясно още на форума. В такъв случай дори източниците, на които се позовава, да са дали грешна информация, това няма по никакъв начин да ги застраши от санкции.

В потвърждение гостите от Рим дадоха за пример италианският надзор, който дава приоритет на етичния кодекс, който работещите в сектора трябва да спазват. Подобна е и ситуацията в България. В случаите, когато информацията се разпространява от журналист, под внимание се вземат правилата и нормите, регламентиращи професията - в това число етичния им кодекс. Важно е и дали журналистът е получил, пряко или непряко, облага от разпространението на информацията.

Пазарните манипулации и сделките с вътрешна информация попадат под разпоредбите на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, който влезе в сила с влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. Доста от определенията съществуват и в закона за ценните книжа (ЗППЦК) и по тях също са налагани наказания за пазарна манипулация.

Новият закон определя като по-вътрешна информация всяка, която не е публично огласена, и отнасяйки се пряко или непряко до емитенти на ценни книжа, може да повлияе значително на цената им. Манипулацията на пазара е определена като действия, с които се създава невярно впечатление за търсене или предлагане на финансови инструменти или необосновано се променя цената им.

В това са включени и публикациите на неверни данни, изразяване на мнение или фиктивни сделки, с което някой се облагодетелства. Определенията за вътрешна информация и за манипулация на пазара са сред най-дискусионните в инвестиционната общност и това пролича на форума на КФН и Consob. Според някои представители на пазара трудната дефиниция на понятията може да даде твърде много власт на надзорните органи и прекалено субективни начини за преценка.