Влизането на България в ЕС и натискът на кризата са увеличили иновационната активност на българските предприятия. От 43% през 2008 г. тя е нараснала на 71% през 2009 г. сочи годишният доклад на Фондация "Приложни изследвания и комуникации".

Докладът беше представен на Шестия национален иновационен форум, организиран от Еnterprise Europe Network - България, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Мисията на Световната банка в България.

Негативните последици от кризата оказват силен натиск за преструктуриране на предприятията и диверсификация на техните продукти и пазари. Това се изразява най-често във въвеждането на организационни и маркетингови иновации, сочат авторите на доклада. Прогнозата им е, че влиянието на кризата върху иновативните предприятия ще се отложи във времето и ще окаже негативни последици върху тях през 2010 и 2011 година.

Малко повече от една четвърт (25.9%) от дружествата в нефинансовия сектор в България са въвели нови или усъвършенствани продукти и услуги през 2009 г. Повечето внедрени технологични решения са заимствани от опита на чуждестранни партньори и представляват новост единствено за фирмата внедрител или за националния пазар.

По-малък е делът на предприятията (19%), които са внедрили процесни иновации, като около три четвърти от тях също се основават на технологичен трансфер от чужбина. Едва 10% от дружествата са инвестирали едновременно в нови продукти или услуги и в нови производствени процеси. Още по-малък - 6.3%, е делът на компаниите, внедрили всичките четири вида иновации - продуктови, процесни, организационни и маркетингови.

Авторите на доклада отбелязват, че продължават да липсват конкретни мерки в подкрепа на иновациите като основен фактор за преодоляване на кризата и за поддържане на устойчив икономически растеж в страната.

България е единствената страна член на ЕС, която няма официално приета цел за постигнато равнище на финансиране на научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) за 2010 г., нито пък има приета такава цел за следващото десетилетие, констатира документът.

Страната е на последно място в общността по размер на финансиране на такава дейност като дял от БВП. През 2008 г. процентът е 0.49% през 2008 г. при средно 1.9% в ЕС.

През последното десетилетие намалява и делът на държавното финансиране на НИРД - от 0.36% от БВП през 2000 г. до 0.28% през 2008 г.

През 2010 г. планираните държавни разходи за наука възлизат общо на 221 млн. лв., или 1 %от всички бюджетни разходи. Както и в предходни години, те ще бъдат изразходвани почти изцяло за заплати и едва 3.2 % ще се разпределят за капиталови разходи, в т.ч. за развитие на изследователска инфраструктура. Бюджетите на Фонд "Научни изследвания" и Националния иновационен фонд също са силно намалени за 2010 г. в сравнение с предходните две години, отбелязват авторите на изследването.

Секторното разпределение на персонала, зает с НИРД, остава неблагоприятно - за разлика от водещите в иновационно отношение страни в ЕС, заетостта в България се осигурява предимно от държавния сектор. Обезпокоително според авторите е, че все по-малко млади хора намират професионална реализация в областта на науката и технологиите. В същото време намалява и броят на академичните кадри в техническите области на науката (близо 12 %) и в медицинските науки (малко повече от 8 %), което ще бъде съществена пречка пред потенциала за развитие на тези високотехнологични области в обозримо бъдеще.