В седмиците преди и след климатичната конференция в Копенхаген през миналия декември науката, обосноваваща климатичните промени, беше подложена на сурови атаки от критици, които твърдят, че климатолозите умишлено премълчават доказателства и че научната база сама по себе си е пълна с недостатъци. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC), глобална група от експерти, натоварени със задачата да оценяват състоянието на климата и климатологията, беше обвинен в пристрастна работа.

Световната общественост е смутена от тези атаки. Ако експертите не могат да се съгласят, че има климатична криза, защо правителствата трябва да похарчат милиарди долари, за да се справят с нея? Истината е, че критиците – малко на брой, но агресивни в своите атаки – разгръщат тактики, които използват повече от 25 години. По време на тази дълга кампания те силно преувеличаваха научните разногласия, за да спрат противодействието срещу климатичните промени. Специалните интереси като тези на ExxonMobil пречеха на съгласието.

Много скорошни книги свидетелстват за игрите, които отрицателите на климатичните промени разиграват. "Търговци на съмнение" е нова книга от Наоми Орескес и Ерик Конуей, която ще излезе в средата на годината. Тя ще даде авторитетно

Авторите твърдят, че същата група от пакостници, които получиха платформа за изказ от идеолозите на свободния пазар във в. "Уолстрийт джърнъл", последователно се опитва да обърка публиката и да дискредитира учените, чиято проницателност спасява света от неволно увреждане на околната среда.

Днешните активисти, противопоставящи се на действията срещу климатичните промени, много често са подкрепяни от същите лобита, личности и организации, които рамо до рамо с тютюневата индустрия се опитваха да дискредитират научните доказателства, че пушенето и ракът на белите дробове са свързани. По-късно те се бореха срещу научния факт, че серните окиси от електроцентралите на въглища причиняват киселинни дъждове. Впоследствие, когато беше установено, че определени химикали, наречени хлорофлуоровъглероди, причиняват изтъняването на озоновия слой в атмосферата, същата група започна отвратителна кампания, за да компрометира и тези научни данни.

По-късно същите хора защитаваха гигантите в производството на тютюн срещу нападките, че вторичният дим причинява рак и други заболявания. След това, започвайки основно през 80-те години на XX век, същата група започна битка за отричане на измененията в климата.

Въпреки че тези атаки срещу науката са погрешни вече 30 години, удивително е, че те все още всяват съмнение за установени факти. Истината, че големи пари подкрепят климатичните скептици – става дума или за компании, които не искат да плащат допълнителните разходи за регулациите, или за идеолози на пазарната икономика, които се противят на всякакъв контрол от страна на правителството.

Последният кръг от атаки включва два епизода. Първият е свързан с хакването на център за изследване на климата в Англия. Електронните писма, които бяха откраднати, предполага липса за откритост при представянето на някои климатични данни. Независимо от подробностите на този конкретен случай, изследванията, поставени под въпрос, представляват

които сочат към реалността и нуждата от спешни действия срещу причинените от човека изменения в климата.

Вторият въпрос беше очебийна грешка относно ледниците, която беше открита във важен доклад на IPCC. Трябва да сме наясно, че IPCC издава хиляди страници текст. Без съмнение в тези страници има грешки. Но грешките насред обширния и сложен документ на панела показват неизбежността на човешките недостатъци, а не някакви фундаментални пропуски в климатологията.

Когато имейлите и грешката на IPCC попаднаха в светлината на прожекторите, редакторите на "Уолстрийт джърнъл" подеха порочна кампания, описвайки научната база на климата като измислица и конспирация. Те заявиха, че учените подправят доказателствата, за да получат правителствени субсидии за изследвания. Първо си помислих, че това е абсурдно обвинение, имайки предвид, че атакуваните учени са посветили живота, за да намерят истината и определено не са забогатели спрямо своите колеги от финансовия сектор и бизнеса.

Но тогава си спомних, че този маниер на атакуване – обвинения в научна конспирация, за да се търсят усилията на "бизнеса в полза на науката" - е почти идентичен с подходите, използвани от "Уолстрийт джърнъл" и други в миналото. Тогава последните се бореха срещу контрола върху тютюна, киселинните дъждове, изтъняването на озоновия слой, вторичния дим при пушене и други опасни замърсители. С други думи, аргументите систематично са скалъпвани и въобще не са оригинални спрямо обстоятелствата.

Свидетели сме на един предвидим процес от страна на идеолозите, десните мозъчни тръстове и всякакви публикации, които искат да компрометират науката. Техните аргументи нееднократно са били оборвани за цели 30 години, но агресивните им методи на обществена пропаганда успяват да предизвикат забавяне и объркване.

Науката, която обоснова климатичните промени, е удивителна интелектуална дейност. През десетилетията големите научни умове са се научили да

за да разберат как работи климатичната система. Те са развили брилянтни умения във физиката, биологията и инструментариума (като например сателити, които могат да разчитат чертите на земните системи), за да придвижат напред нашите разбирания. Посланието е ясно – употребата на нефт, въглища и природен газ в големи мащаби застрашава биологията и химията на планетата. Ние подхранваме опасни промени в земния климат и химическия състав на океаните, усилвайки унищожителните бури, засушавания и други опасности, които ще навредят на достъпа до храна и качеството на живот на планетата.

Междуправителственият панел и климатолозите ни съобщават съдбоносното послание. Трябва спешно да трансформираме нашите енергийни, транспортни, хранителни, промишлени и строителни системи, за да ограничим опасното човешко въздействие върху климата. Наша отговорност е да изслушаме и разберем това послание, след което да действаме.