Виден е създател на "Крачун" - първия магазин в София и България, специализиран в продажбата на обувки за хора с малки и големи ходила. За да се захване с това начинание, му е помогнала природата - самия той носи обувки номер 50. "Повечето хора изобщо не разбират нашия проблем, казва Виден. Това е и най-дългата му предприемаческа мисия, която реализира, макар че до това се стига, както самият той казва, след като минава през... само три кръга на ада.

Всичко започва, когато е 15-годишен. Тогава вече носи номер 46 и с това започва ходенето по мъките. В България има много магазини за големи хора, но те продават основно дрехи. Големи обувки не се намират, а дотогава Виден е носил предимно маратонки. В един момент обаче и те не могат да решат проблема, защото просто няма такива, които да му станат.

Единственият шанс е покупка от чужбина. Това обаче са първите години след соца и не всеки ден някой пътува зад граница. Все пак чрез познати, приятели, роднини и всякакви сложни връзки и логистика успява да осигури комфорт на краката си. Разбира се, не постоянно, налага му се да носи и по-малки, все пак трябва да се върви. Обикновено когато някой купува обувки от чужбина, му носи по няколко чифта.

Вторият шок е абитуриентският му бал. Тогава е стигнал до 48 номер, криза е, средата на 90-те години на миналия век. Настава семейна драма, защото вариантите не са много - или костюм с маратонки, или пак сложни маневри за доставка от чужбина. Накрая се намират обувки от странство и балът е спасен.

Третият кръг на ада е казармата през 97-ма и номер на крака 49. Разбира се, такива кубинки в армията няма и в случая на редник Нацев уставът казва "оправяй се сам". Перспективата т.нар. въшкарник (шаячна куртка)  в съчетание с маратонки не му харесва и, ще - не ще, пак прибягва до старата схема - познати, приятели, чужбина.

Така се сдобива с подобни на военните обувки отвън. В момента годни за казарма ботуши продава и той. След като още в казармата е решил, че нещата не може да са толкова сложни и занапред.

Когато преди няколко години отива да учи във Франция, за първи път влиза в магазин за малки и големи обувки. "Исках да го купя целия", казва Виден, усещайки, че е попаднал в своето царство. Някъде там и по това време твърдо се оформя в него идеята да направи такъв магазин и в България. "Бях убеден, че трябва да се захвана с това, защото най-добре разбирам проблема на хората просто защото винаги съм го имал и аз", казва той.

Той има и друг мотив да се занимава с това - почти всички от семейството му носят големи обувки. Съпругата му например е с 43 номер. "Казахме си, че и да не тръгнат продажбите, поне ще имаме достатъчно обувки за семейството", разкрива своята стратегия за застраховка срещу риска той. Засега обаче тя не е нужна, тъй като след отваряне на магазина през октомври миналата година все повече хора започват да се обуват в него.

Само за няколко месеца интересът се увеличава, купуват хора от цялата страна през сайта за онлайн продажби. В момента прави и два за Гърция и Румъния, където след проучване се оказва, че също липсват подобни магазини.

По отношение на качеството казва, че то трябва да е безкомпромисно. "Представете си един човек 120-130 кг какво причинява на обувките", посочва той. Затова и цените са по-високи, макар че има за всеки и работи само с германски, италиански и испански производители.

Продава от маратонки, през градски до официални обувки и кецове за скейтъри. За мъжете размерите са от 37 до 39 и 46 до 53+, а за дамите от 32 до 35 и 41 до 46 номер. В началото решихме да продаваме само обувки за големи, но впоследствие добавихме и малките размери. Решението се оказва правилно, в момента продажбите са 50 на 50.

Покрай магазина открива и други проблеми на хората. "Оказва се, че много от тях просто не знаят кой им е номерът, защото никога не са носили точния", казва Виден и дава пример с негов клиент от страната, който купува онлайн. "Човекът си мислеше, че носи номер 50, и си поръча обувки с такъв. Оказа се, че греши - носи 47. Докато установим обаче, че това е номерът, връщаше седем пъти обувките."

Определено за жените е най-трудно, тъй като разбираемо те са и по-претенциозни, особено когато става въпрос за тези с малки крака. Решението при тях често е най-големият детски номер в стандартнтие магазини, а за официални обувки забрави, казва Виден. Като цяло клиентите и хората с нестандартни размери на краката са от всички социални групи, но те просто имат общ проблем. Разбира се, тук са и много спортисти - основно волейболисти и баскетболисти.

Оказва се, че и самата обувна промишленост в глобален мащаб не мисли много за хората с нестандартни ходила. "Има специализирани компании, останалите произвеждат по поръчка", казва Виден. За мен е важното, че освен семеен бизнес решавам и един сериозен проблем на хората, за който те нямат никаква вина. И се радвам, че излизат оттук щастливи, защото обувката вече не ги стяга. Всъщност това е и моята корпоративна социална отговорност", завършва Виден.