За миграцията и бюрокрацията
Малко повече за МОМ: в официалния й сайт http://www.iom.int/ се посочва, че тя е посветена на принципа, че хуманитарната и организирана миграция облагодетелства преселващите се и цялото общество. Там се казва още, че основана през 1951 г. като междуправителствена организация, МОМ оказва съдействие на правителства по целия свят в редица области на миграционния процес: научни изследвания, медицински прегледи при пътувания и преселване на хора, техническа помощ и др.
Дотук всичко звучи благородно и достойно за възхищение.
Така ли е обаче в действителност?
Макар че примерът, който ще дам, ме засяга лично, бих искал да подчертая, че се абстрахирам от лични мотиви. Поканих моите родители, пенсионери от провинцията, да ми гостуват в Канада, където живея със съпругата си повече от две години. Аз съм единствен син и не съм виждал родителите си през цялото това време. Поканата, заверена от канадски нотариус, е за края на ноември 2004 г. Целта - да посрещнем заедно Коледа и Нова година. Родителите ми подават молба за визи на 2 септември в канадското консулство в София. В края на септември се обаждат от канадското консулство и им съобщават, че се налага баща ми да премине пълни медицински изследвания. Клиника “Вита” в София е официално упълномощена от канадското посолство в Румъния да провежда такива прегледи. МОМ на свой ред е упълномощена да изпълнява посредническа роля между канадското посолство и клиника “Вита”. По думите на главния директор на МОМ за България г-жа Дерилова процесът е следният: медицинските се правят във „Вита”, след което се изпращат в МОМ - София, а оттам - в букурещкия офис на организацията, където се разглеждат от медицински борд, назначен от МОМ. Той взема решение доколко резултатите са в рамките на допустимите здравни норми, както и решава дали са необходими повторни изследвания. След това резултатите се изпращат в медицинския център на канадското посолство във Виена, където се прави окончателна преценка. От Виена те се препращат в канадското посолство в Румъния, където се издават или се отказват визите.
В клиника “Вита” цената на медицинския преглед при кандидатстване за виза е 120 лв. Всички заявки за прегледи в клиниката, както и текущата информация за резултатите от тях, се правят чрез МОМ. На 4 октомври, месец след подаване на молбите за визи, баща ми се явява на преглед. Служителите на МОМ, както и персоналът на клиниката го уверяват, че резултатите от медицинските прегледи се изпращат всеки петък за - обърнете внимание - Виена, а не Букурещ. Обещават също, че ще уведомят баща ми, ако от центъра във Виена има допълнителни изисквания. Минава почти месец и, загрижен, аз се свързвам с канадското консулство в София, където ми съобщават, че на 18 октомври, тоест две седмици преди това, в МОМ е пристигнала инструкция баща ми да направи повторни изследвания, в случая чернодробни. Баща ми се обажда в МОМ и оттам потвърждават. Пита ги защо не са го уведомили веднага. Отговорът е, че са го търсили, но не са успели да се свържат (?).
На 4 ноември баща ми пътува отново до София, за да направи повторните чернодробни изследвания. От МОМ го уверяват, че останалите изследвания са чудесни. Той пита кога се очакват резултатите от Виена, при което се отговаря, че повторните изследвания ще се изпратят още на следващия ден, петък, така че най-късно до месец би трябвало да има окончателно решение. В началото на декември родителите ми се обаждат в МОМ. В организацията нямат нова информация.
На 15 декември майка ми се обажда в МОМ и настоява да й кажат датите на изпращане на двете медицински изследвания. Оказва се, че повторните изследвания въобще не са били изпратени на следващия ден, 5 ноември, а на 3 декември. Разстроени, родителите ми се обаждат в клиника “Вита” и разговарят с управителя д-р Савчева. Тя казва, че на 3 декември са изпратени със закъснение само изследванията за СПИН на баща ми, защото били, цитирам, “пропаднали” някъде.
В същия този ден, 15 декември, д-р Савчева се обажда на родителите ми, за да им поднесе нов сюрприз: имало известие от 10 декември, че баща ми трябва да направи нови рентгенови изследвания. Гръм от ясно небе! Само час преди това д-р Савчева не е знаела това. След този разговор родителите ми се обаждат отново в МОМ и питат дали има нова информация. Отговарят им, че няма нищо, че трябва да се чака. Ами защо тогава д-р Савчева току що е казала за нови изследвания, след като в МОМ никой нищо не знае? От МОМ не могат да отговорят. На следващия ден, 16 декември, аз се обаждам в канадското посолство в Румъния, за да се убедя от първоизточника за искане за трети изследвания със задна дата, но там такава информация няма. На 21 декември лично се обаждам в МОМ и г-жа Дерилова ме изслушва внимателно, много учтива и добронамерена, което й прави чест, признавайки, че е недопустимо да има такива случаи. Час по-късно тя се обажда, проверила е информацията и моли за извинение. Третите изследвания на баща ми обаче няма как да се отменят. На следващия ден, 22 декември, г-жа Дерилова оставя телефонно съобщение в дома ми, гласящо, че се е взело решение третите медицински на баща ми да се отменят.
След подобен финал обаче въпросите остават. Как така изведнъж решението на медицинския борд, за което знаем от г-жа Дерилова, че е окончателно, бе отменено? Защо служителите на МОМ не са в състояние да дадат точни отговори за движението на изследванията? Защо цялата процедура минава през толкова много инстанции? Кой решава тези неща? Практика ли е в клиника “Вита” да се изпращат изследванията един календарен месец след като са направени? Хуманно ли е да накараш едни възрастни родители да чакат с месеци резултатите от изследванията, да тръпнат в болезнено очакване само поради факта, че някой не си е свършил работата както трябва?
Къде започват задълженията на МОМ, какви са истинските й функции и къде започва и приключва отговорността на клиника “Вита”? Защото тук не става дума за транспортиране на офисна мебел.
Ще се радвам да получа изчерпателен отговор, макар че съм огорчен и изморен от въртележката от абсурдни събития. Родителите ми все още чакат визи. Нима поискахме прекалено много? Нима е възможно административни служители да се разполагат с личните планове на хората? Нима е възможно да се случва всичко това в хуманитарни организации? Нека ръководителите на тези две учреждения проявят доблестта и хуманността, заради които са били избрани на заеманите от тях постове, и да докажат публично, че нито в МОМ, нито в клиника “Вита” се вършат нередности, застрашаващи вярата, надеждата и дори здравето на хората, което сме поверили в техни ръце.