Финансовият пазар не подкрепя идеята нов надзор
Инвестиционната общност в България не подкрепя лансираната от финансовия министър Симеон Дянков и неговия екип идея за нова структура на финансовия надзор в България. Това стана ясно на кръгла маса по проблемите на капиталовия пазар в страната, която събра всички институции, ангажирани по някакъв начин с фондовия пазар в България.
Категорично мнение против промяната на сегашната архитектура на финансовия надзор беше изразено само от един участник – бившия министър в два поредни кабинета и сегашен собственик на дружество за управление на активи Николай Василев. Като цяло обаче от останалите представители на бизнеса и научните среди пролича, че идеята не среща одобрение или най-малкото има нужда от внимателен анализ и много дискусии, преди да се предприемат реални действия в тази посока.
"Няма никакви аргументи за смяна на модела и затова смятам, че единственият мотив са кадровите промени. Ако махнем КФН и я влеем в БНБ, капиталовият пазар ще бъде на десето място по значение", коментира Василев.
По думите му действия в тази посока ще внесат само хаос в регулаторната рамка.
"Ако се прави подобно нещо, това трябва непременно да бъде обсъдено с бизнеса и едва тогава да се предприемат действия. Нека има дискусия, за да не търпим негативи след това", заояви Никола Абаджиев, председател на асоциацията на пенсионните фондове (БАДДПО).
Според източници на "Дневник" централната банка също не намира идеята за удачна, особено по време на криза. Становището на управителния съвет на БНБ е било против. Централните банкери са на мнение, че на този етап въпросът за единен надзор не стои на дневен ред, като се надяват идеите за реформите в тази посока да са окончателно отменени, а не просто отложени.
Някои от участниците допуснаха вариант за кадрови промени, и то в КФН, но не и заличаване на институцията. "И досега представители на други страни идват в България, за да копират опита ни в изграждането на регулатор в небанковия финансов сектор", заяви Абаджиев, като даде пример с Черна гора.
Инвестиционната общност се обедини още около искането за бързо пускане на акции от енергийните монополисти с държавно участие, приватизация на държавния дял в БФБ, в която привличането на голям стратегически инвеститор да е водещ критерии, а не цената и подобряване на инфраструктурата на пазара.
Ярко разединение на форума се получи при обсъждането на бъдещето на нисколиквидните компании, присъстващи на БФБ - София, по линия на приватизацията. Оформиха се два лагера – от една страна, Асоциацията на индустриалният капитал, финансисти, част от бившето ръководство на БФБ, сред които Андрей Пръмов и председателят на съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев, които са категорично против оставането на тези предприятия на пазара, и от друга, на останалата част от участниците на пазара, след като и управляващи дружества, и инвестиционни посредници, и пенсионни фондове вече нееднократно се обявиха против делистванията.
| Мнения Камен Колчев, председател на съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" Ликвидността на борсата е ниска и това е резултат от качеството на предлаганите акции. Със сегашните емитенти на българския фондов пазар ние не можем да направим нищо повече. Пенсионните фондове не искат да инвестират на пазара, защото няма в какво. Лимитите им за сегашните компании са изчерпани. Посоката е ясна - търсим нови емитенти. За първи път в живота си аз съм поддръжник на държавната намеса на пазара, защото има и читави компании, които ще останат да се търгуват на пазара за разлика от БТК. Познавам поне пет компании, които готвят IPO-та за 50 до 200 млн. лв. Това са огромни за българските мащаби предлагания. Всички измислени публични дружества, дошли с декрет на БФБ по линия на приватизацията, трябва да бъдат премахнати. Местни инвеститори има, и то с пари - пенсионни фондове и инвестиционните дружества. Имаме и вътрешни резерви - Сребърният фонд. Николай Василев, управляващ съдружник в "Експат капитал" Дано капиталовият пазар е приоритет за държавата. Има много аргументи да се разреши на Сребърния фонд да инвестира в български публични компании и аз също подкрепям тази идея. В същото време има и много против. За мен е по-добре слаболиквидните компании на борсата да останат още известно време на нея. По-добре да им дадем шанс в следващия цикъл да се справят по-добре. Винаги съм бил за приватизацията на държавния дял в БФБ. Колкото по-рано, толкова по-добре и по-добре сега, отколкото никога. Най-важният въпрос, който може да реши държавата, е да поддържа макроикономическата стабилност - запазване на валутния борд, стабилността на банковата система и изпълнението на бюджета. Специално по последното преобладават лошите новини. Аз съм против промяната на модела на финансовия надзор. Всеки нов мандат на правителство започва по един и същи начин - вижда се списъкът с регулаторните органи, избрани от предишните правителства, и се казва колко е лошо да се работи с тези неназначени от нас хора, правят се смени. Няма никакви аргументи за смяна на модела и затова смятам, че единственият мотив са кадровите промени. Ако махнем КФН и я влеем в БНБ, капиталовият пазар ще бъде на десето място по значение. Подобно нещо би внесло хаос. Бистра Боева, водещ експерт по корпоративно управление и професор по икономика в УНСС В годишния доклад Doing Business на Световната банка България е сред десетте страни в света с най-добра защита на миноритарните инвеститори. Страната не е отстъпила и от позициите си по отношение на защитата, осигурявана на инвеститорите. Тогава аз се питам, като всичко е толкова добре, резонно ли е да се реформира сегашната структура на финансовия надзор? Светът определено оспорва и тезата, че преминаването към единен финансов супернадзор осигурява икономия от мащаба. Моделът в Холандия - twin peaks, който беше лансиран и тук, изхожда от присъствието на финансовите конгломерати на пазара. Аз питам колко финансови конгломерати има тук? Проблем е и ресурсът. Промяна на структурата на надзора означава местене, смяна на табелки и сгради. Изтичането на кадри при преминаването на единен надзор също е проблем. Накрая ще бъде ли наистина една агенция в системата на финансовото министерство независима и безпристрастна. Никола Абаджиев, председател на асоциацията на пенсионните фондове Постарахме се да открием къде и чия е идеята за смяна на финансовия надзор, има ли тайна или явна работна група, която работи по такава идея, и не можахме да я открием. Ако се прави подобно нещо, то това трябва непременно да бъде обсъдено с бизнеса и едва тогава да се предприемат действия. Не можем да сме за или против нещо, което го няма. Ние сме за дискусия, за да не търпим негативи след това. Други страни като Черна гора правят модел за финансов надзор, който копира изцяло този на КФН. |