Университетите искат да отварят фирми и да могат да се разпореждат с имотите си, а не само да ги стопанисват. Това е записано в работния проект на нов закон за висшето образование, одобрен от съвета на ректорите.

Автор на проекта е Борислав Борисов, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съветник на президента Георги Първанов и председател на Съюза за стопанска инициатива, чийто изпълнителен директор е Алексей Петров.

Писането на закона му беше възложено от образователния министър Сергей Игнатов. Проектът ще бъде напълно готов в края на месеца.

Според Борисов със сегашното положение, при което висшите училища само стопанисват имотите си, "не може да се осъществи елементарно публично-частно партньорство" и "нямаме елементарни разпоредителни функции".

 

Освен това университетите ще могат да създават търговски дружества и да имат стопанска инициатива. "Това би било полезно на техническите висши училища, които имат лаборатории, в които разработват продукти. Защо да не могат да осъществяват с тях търговска дейност", попита още ректорът на УНСС. Според него това може да се приложи и за агроуниверситетите.

"Защо към университет, в който има специалност туризъм, да няма туристическа агенция, в която студентите да провеждат практически упражнения. Или хотел, в който тези, които учат за сервитьори, да се обучават", предложи проф. Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Освен това в проекта е заложен и нов начин на финансиране, който ще е според получената акредитация. Колкото по-висока е тя, толкова повече пари ще бъдат отпускани. Процедурата по получаване на акредитация също ще се промени, като вече скалата ще е до 10, а не както досега - най-високата оценка беше много добър. Борисов заяви, че така се цели да се стимулират добрите университети.

Освен това в проекта се предвижда колежите да не могат да съществуват самостоятелно, а да се разкриват и функционират като част от университет. Колежите  ще могат да обучават в тригодишна бакалавърска степен по професионални направления, но не и по специалности. Във висшите училища ще има и четиригодишно бакалавърско обучение, като ще се придобива и специалност. Университетите ще преценяват сами дали да имат и тригодишно бакалавърско обучение

Три са вариантите занапред пред колежите, като първият от тях предвижда колежите да се акредитират като специализирано висше училище, ако преценят, че имат кадри и възможности. Според втория един, два, три сродни колежа могат да се обединят и да си направят университет. Или  да преминат доброволно - на основата на договор, към някое висше училище, обясни още Борисов.    

"Колежите ще са най-засегнати от новия закон и ще се съпротивляват срещу него, но никой не иска да ги унищожи", каза Борисов.Той допълни, че в проекта са заложени санкции за университетите, в които "няма добър образователен процес". Наказания ще има и за висшите училища, които надвишат годишния си прием на студенти, като министърът на образованието ще налага глоба от 1000 лв.  на ректора  за всеки неправомерно приет студент, каза проф. Борисов.

Според него в момента примерно даден университет приема 1500 студенти, а определеният му капацитет от държавата е за 500 първокурсници.

В законопроекта е заложено още всеки преподавател да е на един основен трудов договор и да се акредитира към едно висше училище. Целта е да се спрат "летящите чети на Бенковски от преподаватели в страната", каза проф. Борисов. Освен това са разписани по-големи правомощия на помощник-ректора, както и правото всяко университетско ръководство само да определя колко да е мандатът на ректорите. Записано е и отпадането на правото за само два мандата.