Подслушване и таен свидетел ще стигат за присъда, връщат се вечните обвиняеми
При обвинения за полицейщина, заплахи за масови дела срещу държавата в Страсбург и напускане на залата от БСП и ДПС парламентът прие окончателно промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Така депутатите върнаха вечните обвиняеми, разрешиха присъдата да се основава само на показанията на таен свидетел и данни от специални разузнавателни средства, и регламентираха резервни адвокати по делата за тежки престъпления.
Депутатите от "Коалиция за България" и ДПС напуснаха пленарната зала след приемането на промяна в НПК, която предвижда осъдителна присъда да може да се основава само на показания на таен свидетел и данни от специални разузнавателни средства.
"Ако приеме този текст, 41-то Народно събрание ще се превърне в 41-во РПУ", заяви преди това Мая Манолова от БСП. "България постепенно се превръща в полицейска държава", допълни тя.
"Това е един много опасен текст. Това е безпрецедентен случай в нашата наказателна практика, който дава възможности за неограничени злоупотреби", смята съпартиецът й Янаки Стоилов.
Това позволи само с 68 гласа "за" парламентът да върне една практика, забранена от четири години, известна като "вечните обвиняеми". От НПК беше заличена главата, която даваше възможност на всеки, който има повдигнато обвинение от две години да поиска да бъде изправен пред съд. Правосъдният министър Маргарита Попова заяви, че "има тежка корупционна врата, която дава възможност да се злоупотребява с недобре работещите разследващи и прокурори". "Ако оставим тази глава да действа, ще одобрим процесуална амнистия за хора, извършили тежки престъпления", допълни тя.
"Тези текстове бяха създадени, защото имаше разследвания и обвинения, които се точеха толкова бързо във времето, че хората се молеха да стигнат до съд, а не да бъдат изнудвани и бавени от разследващите", заяви Екатерина Михайлова от Синята коалиция. Тя призова правото на обвиняемия да поиска делото му да бъде разгледано от съда да не се премахва, защото е преграда срещу рекет. "Това е възможност, а не амнистия", заяви и лидерът на ДСБ Иван Костов.
"Не може едно обвинение да се протака много дълго. Говоря като човек, който го е изпитал на гърба си. Ако не бяха излезли ДСП и БСП този текст нямаше да мине, защото ДСБ и "Атака" не го подкрепят", заяви още Костов.
Преди това парламентът прие отново при съпротива на БСП и ДПС, че на обвиняемите и подсъдимите за тежки престъпления ще може да се назначава резервен адвокат, ако избраният от тях защитник не се явява поради неуважителни причини. Мотивите за промяната са делата да не се бавят заради отсъствието на адвокати.
Промяната беше подкрепена от 85 депутати, 40 гласуваха "против", а 10 "въздържал се" след остър дебат.
Мая Манолова заяви, че се приема "една изключително вредна стъпка, като се дава възможност да се натрапи защитник на обвиняемия, без той да го е желал". "С тази промяна в НПК ще създадем фигурата на агент-провокатор на прокуратурата", каза тя. Според Манолов, преди да предложи идеята за резервния адвокат, Министерството на правосъдието не е направило анализ за истинската причина за забавянето на делата. "В 90% от случаите бавенето на делата е свързано с недобрата организация, която създават съдилищата", заяви тя.
Христо Бисеров и Четин Казак от ДПС призоваха парламентът да не разглежда промяната. "България ще бъде изправена пред съда в Страсбург заради нарушения на правото на защита и натрапени адвокати", заяви Казак.