В леговището на дигиталната банда
Престъпниците си докарват нелошия годишен доход от 400 млн. щатски долара. |
Стотици специалисти, повечето от тях студенти, натъпкани на три етажа в офис сграда в индустриалната част на украинската столица Киев, бълват на високи обороти компютърен код. Така според федералните власти на САЩ е изглеждал офисът на "хакерска" фирма Innovative Marketing Ukraine (IMU), докарвала си допреди години милиони долари печалба чрез производството на т.нар. scareware - програми, предлагащи уж сканиране за пробиви в сигурността и в същото време заразяващи системата с най-различни вируси.
Целта – да се убеди жертвата на измамата доброволно да предаде информация за кредитната си карта, плащайки между 50 и 80 долара за "излекуването" на компютъра.
В специален репортаж агенция "Ройтерс" обяснява, че Scareware софтуерът, познат още като rogueware или фалшив антивирусен софтуер, бързо се превръща в една от най-разпространените форми на онлайн измама.
Според специалисти на Panda Security, производител на Panda Antivirus, всеки месец близо 35 млн. компютъра, или иначе казано около 3.5 % от всички системи с достъп до интернет, биват заразявани с подобни зловредни програми, от което киберпрестъпниците си докарват нелошия годишен доход от 400 млн. щатски долара.
Когато се включи и цената по поправката или замяната на компютрите, общият обем на щетите много по-голям, обяснява Итън Аренсън, прокурор към Федералната комисия по търговията в САЩ (FTC), отговарящ за борбата с киберпрестъпността.
Разследване по настояване на FTC и документацията по съдебен спор между ръководителите на IMU хвърля светлина върху разширяващия се и крайно доходоносен тъмен ъгъл на интернет пространството. Компанията е в центъра на сложна престъпна империя с операции, простиращи се от сърцето на Източна Европа до Бахрейн, от Индия и Сингапур до Съединените американски щати.
Според експерти на McAfee, друга фирма - производител на антивирусен софтуер, които прекарали месеци в проследяване на действията на INU, нелегалният бизнес на украинците е генерирал около 180 млн. долара през 2008 г. - главно чрез продажбата на компютърни програми в над двадесет различни страни. "Превръщали са компрометираните машини в кеш", коментира Дирк Колбърг, един от заелите се с разследването.
Украинците създали свой собствен scareware, но следвайки примера на много други сходни схеми, оставяли дистрибуцията на "стоката" на външни хакери. Веднъж инфектирани с него, компютрите ставали невъзможни за управляване от потребителите. Зловредният код спирал действието на легитимно инсталирания антивирусен софтуер от производители като Symantec Corp, McAfee , Trend Micro Inc и др., правейки по този начин системата уязвима за бъдещи атаки.
В същото време на жертвата след фалшиво сканиране на системата се съобщава, че е заразена с безброй вируси, за чието премахване трябва да се закупи пълната версия на програмата. След като за нея бъде платено, вирусите уж спират да действат, но в същото време вече пък е отворена вратичката за друг хакерски код, който на свой ред да направи поразии – и дори да открадне информация за кредитните карти на лековерните потребители, която впоследствие да бъде продадена на този, който предложи най-добра цена.
Разследването на FTC срещу Innovative Marketing продължава повече от година. Следва и съдебно дело в опит компанията да бъде затворена, а спечелените от нея средства – възстановени. Досега обаче властите в САЩ са успели да си върнат едва 117 хил. долара чрез уреждане на споразумение с един от подсъдимите, ръководещ център за връзка с клиенти на INU в щата Синсинати.
Ако може да се вярва на самопризнанията на Марк Д'Соуза, канадец и един от основателите на INU, компанията започва работа през 2002 г. Другите ключови лица в нея са британец и натурализиран американец от индийски произход. По показанията на Д'Соуза, дадени през 2008 г. пред съда в Торонто, първоначално компанията действа като дистрибутор на пиратски копия на музикални файлове и порнографско съдържание.
"Предприемачите" се заемат и с продажбата по инернет на виагра и антиврусни продукти на Symatec и McAfee, но само за година били изтикани от пазара от конкуренцията. Затова решили да създадат собствен антивирусен софтуер – Computershield, който обаче така и не проработил. Въпреки това обаче компанията успяла да си докарва от него месечна печалба от по около милион долара, твърди Д'Соуса.
Впоследствие се зародила и идеята за бизнеса с adware – код, инсталиран от разстояние с помощта на хакери, който да показва на потребителския екран всевъзможни рекламни съобщения, сред които дори за неработещия Computershield.
В замяна на услугите си хакерите получавали заплащане между 6 и 180 долара на хиляда заразени компютъра. Замесен бива дори сайтът на "Ню Йорк таймс", на който се появява платена реклама за сайт, заразяващ посетителите си с вирус.
Големият проблем за фирмата бил в това, че голяма част от клиентите подавали оплаквания пред институциите, издатели на кредитни карти, и искали покупката да бъде анулирана – нещо, накърняващо рейтинга на INU сред търговските банки, които една по една отказвали да правят бизнес с компанията. Това било заобиколено чрез създаването на дъщерни дружества, а самите банкови операции били прелокализирани от Канада в Бахреин, а впоследствие и в Сингапур.
От FTC успели да убедят федерален съд да нареди изплащането на обезщетение в размер на 163 млн. долара, дължимо от Innvative Marketing, и две от замесените в схемата лица. От тях обаче няма и следа вече повече от година, разказва Аренсън. По думите на прокурора обаче надеждата за събирането на парите не е загубена. "Усилията за това тепърва започват", казва той.
"Гугъл" иска САЩ да не помага на интернет цензори Един от директорите на интернет гиганта "Гугъл" Алън Дейвидсън поиска върху страните, които филтрират и цензурират интернет, да бъдат наложени санкции. Той говори пред американски конгресмени, на които заяви, че САЩ трябва да обмисли възможността да замрази помощта за развитие на тези държави, които спират достъпа до дадени интернет страници. Според Дейвидсън повече от 40 страни в света цензурират интернет, а 25 са блокирали "Гугъл" през последните няколко години. По думите му цензурата не само е сериозен проблем за човешките права, но и вреди на международната търговия, тъй като спира достъпа до информацията за чуждестранните компании, които се надяват да стигнат потребителите през интернет. Изказването на Дейвидсън е поредната стъпка от войната между "Гугъл" и Пекин, след като в понеделник затвори търсачката си в Китай и започна да пренасочва потребителите си от тази страна към нецензурираната си търсачка в Хонконг. Директорът на компанията посочи, че "Гугъл" ще се върне в Китай едва когато Пекин се откаже да налага ограничения и има повече закони срещу хакерите. От друга страна, официални китайски лица заявиха пред конгресмените, че страната е зад популяризацията на интернет, но държи чуждите компании да спазват местните закони. |
Русия обяви война на торент сайтовете Руската милиция обяви, че ще започне да затваря торент сайтове за обмен на файлове и да налага наказания за създателите им, писа онлайн изданието "Газета". "Задачата ни ще бъде да пресечем изцяло подобен род дейност в интернет пространството", заяви зам.-началникът на московското Главно управление на вътрешните работи (ГУВД) ген.-лейтенант Виктор Василиев. По-рано следственият комитет към главната прокуратура в страната успя да блокира най-големия торент портал в руското интернет пространство - torrents.ru, през който потребителите можеха да теглят пиратски копия на компютърни програми, филми и музика. В Европа тази съдба неотдавна постигна популярния сайт Thepiratebay. Основният проблем на правоохранителните органи обаче ще е фактът, че ресурсите на подобни сайтове лесно се прехвърлят на сървъри извън страната, с което откриването им и налагането на наказания става трудно, отбелязва "Газета". В Русия привличането под отговорност на администраторите на такива сайтове е възможно само ако те отказват да сътрудничат с милицията. Съгласно решение на Върховния административен съд от 2008 г. в такива случаи под отговорност попадат и собствениците на сървърите, където се съхраняват тези тракери. Понякога съдебни дела се завеждат и против конкретни потребители. |