Вечните обвиняеми се връщат, присъдата ще може да се основава само на показанията на таен свидетел и данни от специални разузнавателни средства, а резервни адвокати ще защитават обвиняемите за тежки престъпления.

Това гласува мнозинството в четвъртък и успя за един ден да одобри окончателно промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обявени пред Брюксел като ключови за ускоряване на делата. По време на дебата имаше обвинения за полицейщина и предупреждения за масови дела срещу държавата в Страсбург. В знак на протест БСП и ДПС напуснаха заседанието.

Именно заради излизането им само с гласовете на 68-те депутати от ГЕРБ в залата беше върната една забранена от четири години практика, известна като "вечните обвиняеми". От НПК беше заличена главата, която даваше възможност на всеки, който има повдигнато обвинение от две години, да поиска да бъде изправен пред съд.

Тя беше приета през 2006 г. заради обичая на прокуратурата от времето на Никола Филчев да държи някого като обвиняем с години и да ограничава правата му - например да пътува в чужбина, без да разполага и да търси доказателства, че тъкмо той е извършил престъплението.

Според правосъдния министър Маргарита Попова обаче сега стои "отворена тежка корупционна врата, която дава възможност на престъпници да злоупотребяват с недобра работа на разследващите и така да останат ненаказани". По думите й "в момента действа процесуална амнистия за хора, извършили тежки престъпления". Димитър Лазаров от ГЕРБ я подкрепи с аргумента, че престъпността ставала все по-тежка, а експертизите се бавят по 5-6 месеца.

Отпадналият текст е "преграда срещу рекет, а не амнистия", репликира лидерът на ДСБ Иван Костов, като обясни, че не може едно обвинение да се протака дълго. "Говоря като човек, който го е изпитал на гърба си", посочи той.

Заради приемането на другата спорна поправка - която позволява осъдителна присъда да се основава само на показания на таен свидетел и данни от подслушване, депутатите от "Коалиция за България" и ДПС напуснаха с възмущение пленарната зала.

Адвокат Екимджиев също определи тази промяна като опасна. "България вече беше осъдена в Страсбург заради ненадеждността на употребата и съхранението на специалните разузнавателни средства и Европейският съд констатира, че те не са достатъчно надеждно доказателство у нас", припомни той.

Според него присъда само на базата на подслушване и показания на анонимен свидетел ще бъде изключително уязвима, тъй като не отговаря на изискванията за справедлив процес.

От адвокатската колегия протестираха срещу тази промяна още при внасянето й - с мотива, че нито думите на човек с тайна самоличност, нито данните, събрани със спецсредства, могат да бъдат стабилно доказателство, без да са получили независимо потвърждение.

Голямата опасност според тях е, че може да се стигне до таен свидетел, който потвърждава подслушване. "Нула по нула обаче пак е нула", така обясни  тогава пред правната комисия шефът на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.

Необичайно от групата на "Синята коалиция", в която има изявени юристи, не взеха отношение по казуса.

С мотив, че делата се отлагат най-често заради неявяването на адвокати, беше гласуван и третият предложен от правителството текст, който също разбуни духовете - на обвиняемите и подсъдимите за тежки престъпления да се назначава резервен адвокат от прокурора или съда в зависимост от етапа на делото.

Това ще става само ако избраният от тях защитник не се явява заради неуважителни причини. "Въвеждането на фигурата на служебния защитник е необходимо, за да няма злоупотреба с права и да могат делата да бъдат разглеждани в разумни срокове", мотивира идеята правосъдният министър Маргарита Попова.

Мая Манолова заяви, че това е "изключително вредна стъпка и се създава възможност да се натрапи защитник на обвиняемия". "С тази промяна в НПК ще създадем фигурата на агент провокатор на прокуратурата", каза тя. Според Манолова, ако Министерството на правосъдието е направило анализ за истинската причина за забавянето на делата, е щяло да узнае, че "в 90% от случаите е свързано с недобрата организация, която създават съдилищата".

Христо Бисеров и Четин Казак от ДПС призоваха парламентът да не разглежда промяната. "България ще бъде изправена пред съда в Страсбург заради нарушения на правото на защита и натрапени адвокати", заяви Казак.

Останалите поправки се гласуваха без спорове. Глобата за свидетел, който не се яви в съда, беше увеличена от 100 лв. на 300 лв., а тази за отказ да дава показания стана 1000 лв. Беше решено данните на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) да се признават за доказателство в съда, с което се предотвратяват евентуални формални обструкции по дела за злоупотреби с еврофондовете.

Още в правната комисия отпадна една поправка, за която настояваха от Брюксел - разследващите да дават показания пред съда. МВР се възпротиви срещу нея с аргумента за прекалената им натовареност.

От РЗС излязоха с декларация, в която призоваха президентът Георги Първанов да наложи вето на гласуваните промени в НПК.