С подписите на 162 депутати от ГЕРБ, "Атака", Синята коалиция и независимите от бившата група на РЗС тази сутрин в 9.51ч. бяха внесени мотивите към проекторешението на парламента за предложение до Конституционния съд (КС) за предсрочно прекратяване на пълномощията на президента Георги Първанов. Дебатите по темата ще са в сряда.

До внасянето на проекторешението се стигна в разгара на скандала между президента и ГЕРБ, провокиран от публикуването на стенограмата от разговора между държавния глава и финансовия министър на 5 март. Под проекторешението са се подписали на практика всички народни представители, освен тези от БСП и ДПС. Единственият липсващ друг подпис е на Камен Петков от "Атака", който, по обясненията на колегите си, бил на сватбено пътешествие "на място, където нямало дори интернет, за да изпрати електронен подпис", но щял да подкрепи искането в пленарната зала.

В мотивите се посочва, че "границите на легитимното президентско говорени са заложени в Конституцията" и че "със силно натоварените си политически изказвания и действия по време на скандала с финансовия министър" Първанов  е нарушил основни конституционни норми и принципи на политическата система, каквито са народният суверенитет, разделението на властите и политическият плурализъм.

Депутатите посочват, че тъй като по този въпрос не може да има тълкувателно решение на КС, парламентът е принуден да започне процедура по отстраняване на президента, за да може съдът авторитетно и окончателно да реши този междуинституционален спор.

Депутатите посочват, че в парламентарна република президентът, макар и пряко избран, има "ограничен обем демократичен "мандат" и правомощия". В конституционната схема на разделение на властите суверенът е оправомощил президента да упражнява ограничен брой функции, да изразява позиции и да изказва политически мнения, както и да подкрепя или не определени политически сили, посочват в мотивите си депутатите, като се позовават на тълкувателно решение на КС от 1995 г.

След подробно обяснение за правомощията на президента и парламента, в мотивите се посочва, че държавният глава не е равнопоставен на мандата на парламентарното мнозинство и той не трябва да се състезава с парламента и кабинета, както е в един полупрезидентски или президентски режим. 

Според вносителите точно този основен принцип е нарушил президентът Георги Първанов, твърдейки, че неговата политическа легитимност е сравнима с тази на Народното събрание. В подкрепа на тази теза е цитирана реплика от последната пресконференция на Първанов на 12 март: "Моето място тук е решено от 2 млн. избиратели, впрочем може би доста повече отколкото цялото това мнозинство, взети заедно".

Според вносителите на мотивите Първанов ясно осъзнавал, че атакувайки двамата вицепремиери - Симеон Дянков и Цветан Цветанов, атакува цялото правителство. Безспорно тези изявления са политическо говорене, което само по себе си не води до смяна на баланса на властите, но несъмнено едно такова интензивно говорене е в състояние да промени характера на президентската институция и от олицетворение на единството на нацията да я превърне в инструмент на тясно разбрана партийна политика и пропаганда, пише в мотивите.

Според вносителите тези "вербални актове" на президента нарушават парламентарните принципи на Конституцията и я подлагат на "една полупрезидентска интерпретация". По тяхно мнение това е сериозно нарушение и заплаха за основния закон, която трябва да се пресече в зародиш. Подобно нарушение заслужавало да се задейства процедурата на отстраняване. Вносителите твърдят, че президентът нарушава не само духа, но и конкретни разпоредби на Конституцията - чл. 1, ал.1, чл. 92, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и чл. 105, ал. 1.

Освен това, според тях, по начина на водене на разговора с Дянков и чрез огласяването на стенограмата, е накърнено достойнството на Дянков, което по същество е нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията.

Депутатите посочват, че ако президентът има критика към политиката на правителството и Народното събрание, то това следва да бъде извършено по реда на чл. 98, т. 2 от Конституцията във връзка с правомощията му по чл. 102, ал. 1 да прави обръщения към парламента. Недопустимо е президентът да използва лична среща за изясняване на недоразумение по повод участие в телевизионно шоу и за отправяне на политически послания, пише в мотивите.

Вносителите атакуват Първанов и за вицепрезидента Ангел Марин. "Действайки при условия на некомпетентност и злоупотреба с права, в същото време президентът Първанов не е упражнил контрол върху начина, по който вицепрезидентът Ангел Марин изпълнява делегираните му правомощия при издаване на документи за българско гражданство и условията за предоставяне на убежища за бежанци", се посочва в мотивите.

Според вносителите са били създадени условия за корупция в големи мащаби, която застрашава националната сигурност и европейското гражданство. В мотивите се припомнят арестите на висши държавни служители през последния месец. Тогава беше арестуван шефът на дирекция "Миграция" в МВР Стефан Христов, който бе обвинен, че е уреждал украинци с български паспорти.

Вносителите смятат, че след като не е упражнен контрол  върху делегираните на Марин правомощия, президентът носи отговорност за бездействието си, от което са произлезли вредни последици за сигурността на държавната и статута на българското гражданство в ЕС.

Бойко Борисов, който беше в Брюксел за срещата на върха на лидерите от ЕС, изрази изненада от големия брой депутати - 162 - подкрепили днес искането за импийчмънт на президента Георги Първанов. Очевидно нещо не е наред в президентската институция, щом толкова много от представителите на народа са против това, което се случи в президентството, обясни премиерът. "Това трябва да е урок за всички нас," добави той.