Лихвите по новоотпуснати кредити за физически лица последваха посоката на тези по депозитите, показват данните на БНБ за февруари 2010 г. През последните три-четири месеца, след известно колебание и задържане около 8.75%, средната ефективна годишна лихва за жилищни заеми в евро (50.2% от този тип кредити са в евро) отчита спад през февруари до 8.49% спрямо януари.

Намаление има и при ефективната годишна лихва средно за пазара по потребителските заеми в левове, които пък са 86% от този тип кредити. На месечна база тя намалява до 13.10%. Понижение има на лихвените нива и при жилищните кредити в левове и на годишния процент на разходите (ГПР, включва лихви, такси, комисионни и други разходи по кредита) при заемите за домакинствата.

ГПР за жилищен кредит в евро за февруари е бил 9.34%, а за потребителски левов заем е 14.37%. На годишна база нивата все още остават високи спрямо февруари миналата година. Добре е да се има предвид, че банките предприеха първите по-осезаеми стъпки към намаление на лихвите по депозитите през средата и есента на миналата година.

Нивата на лихвите по кредитите са обвързани и следват движението на тези по влоговете. Тогава банкери обясниха, че за да се усети спад в нивата на лихвите по кредитите, е необходимо тези по депозитите да установят по-трайна тенденция на намаление, за което са необходими поне две тримесечия.

Ефективната годишна лихва за срочен депозит в левове през февруари на пазара е била 6.95%, като на ниво около 6% тя е била преди шестнайсет месеца - през октомври 2008 г. Най-високото й ниво за последните десет години е било през май 2009 г. - 8.24%. Средната годишна лихва за срочен депозит в евро през миналия месец е 5.84%, като тя също намалява. Това е най-ниското й ниво от една година насам.

Обръщането на тенденцията в лихвената политика на банките личи и по офертите, които се предлагат на пазара. Депозитните промоции вече почти изчезнаха, като от началото на годината вниманието е съсредоточено около ипотечните заеми. Последните две години бяха белязани от депозитна война на банковия пазар, с която кредитните институции се опитваха да наберат пари в условията на криза и скъп и оскъден ресурс на международните пазари.

Това именно доведе и до поскъпването на набраните от местния депозитен пазар средства. Сега банките се опитват да размразят пазара на кредитите с оферти с по-ниски лихви за определен период от срока на заема - обикновено първите шест или дванайсет месеца. За да започнат обаче отново да кредитират по-активно, е необходимо и клиентите да отговорят на изискванията им, а те бяха завишени в последните година-две.

В опитите си да активизират кредитната дейност, която е и основният им източник на приходи, банките започнаха и да увеличават процента на финансиране при ипотечен заем, като се връщат на нива около 80% от стойността на имота. При завишаването на критериите този дял беше свит до 50-60%.

Прогнозите в сектора са, че тази година кредитирането ще се раздвижи именно в сектора на ипотечното и корпоративното кредитиране. Доводите за първия сегмент са, че този тип заеми са със сигурно обезпечение и по-нисък процент на средствата, които банките трябва да заделят за покриване на загуби от тези кредити.