- Не мисля, че беше добро решение, дори само заради това, че в крайна сметка по стандартите на европейската статистика просрочията в плащанията се отчитат като дефицит. Но може би тези, които са решили така, са имали необходимата информация и от тяхна позиция това е било правилно.

- Ще се отрази върху ликвидността и паричния поток, а това има значение за задлъжнялостта между стопанските субекти, за вътрешното потребление и общия стопански оборот. Премиерът наскоро обеща до няколко седмици да се плати една значителна част от въпросните задължения, което би помогнало много.

- Това обстоятелство заслужава по-сериозен анализ. През този период имаше значителен спад на поръчките за износ. Струва ми се, че тези неблагоприятни изменения зесегнаха сектори, които са значими за българския износ, и това определи в голяма степен спада в последното тримесечие на 2009 г., както и съживяването в началото на тази година и особено в края на март.

Изненадващо за мен беше, че през декември в много сфери поръчките се възобновиха. Обяснението може да се търси в състоянието на чуждите клиенти на българските производители. За вътрешното търсене ми е трудно да отчета дали има такава тенденция на свиване в четвъртото тримесечие, но при всички случаи окуражаващото е, че има симптоми за бавно тръгване към по-добри възможности.

- В България почти отсъстват изследователи, които биха доказали доколко и как действат традиционните фискални и парични инструменти след 1998 г.

Може все пак да се твърди на основа на общата макроикономическа теория, публикациите на известни западни автори по публични финанси, както и на нашия опит и този на балтийските страни, че може да се разчита основно на данъчната политика, на управлението на публичните разходи, финансирането на бюджетния дефицит и съвсем ограничено - на въздействие на централната банка.

У нас беше успешно намалението от БНБ на задължителните минимални резерви на търговските банки. Вашият въпрос е много съществен, защото се отнася до възможностите на фискалната политика, когато паричната емисия се определя от реалните възможности на икономиката (валутния резерв), а не от уменията (дискрецията) на експертите на централната банка (традиционната монетарна дейност и политика).

При тази особеност фискалната експанзия - т.е. увеличаване на разходите, включително и на дефицита - за да съживите растежа, е проблематична като резултат, а и практически невъзможна, защото парите не се създават в печатницата или чрез задлъжнялостта на правителството (това са основните елементи на традиционната емисионна политика), а основно от нарастване на валутните резерви, т.е. от икономиката.

Приемам този резултат на паричния съвет за много положителен, но има и твърдения, че това е пречка за излизане от криза. Казаното не означава, че при паричен съвет не може да се води антикризисна политика с монетарни и фискални средства.

Действието на централната банка с минималните резерви е доказателство в тази насока. Може да се маневрира основно с фискалните инструменти – но винаги трябва да се има предвид посочената особеност.

Затова е трудно да се дават оценки с лека ръка дали правителството е направило всичко необходимо през изминалите месеци относно преодоляване на кризата чрез умела настройка на фискалната политика. Известно е, че възможностите на бюджета да влияе върху икономиката дори в състояние, което не е кризисно, се състоят в това да увеличава или намалява данъци и да увеличава или намалява бюджетни разходи.

Умелото използване на тази възможност може да даде определен резултат. И у нас се смята, че имаше резултат след 2002 г., когато започна процес на намаляване на преките данъци, а по-късно и на осигурителни вноски.

Разбира се, може да се спори как се повлия например чрез намалението на осигурителните вноски. Има твърдение, че намалението не увеличи броя на осигуряващите се и не увеличи приходите и донякъде като че ли това се потвърждава от сериозния недостиг в бюджета на държавното обществено осигуряване и особено на Фонд "Пенсии".

Нашият опит обаче потвърди категорично - валутният съвет и фиксираният курс са изключително стабилизиращи фактори за икономики, които се намират в състояние на догонване на развитите страни.

Прехвалената теория за гъвкавостта на валутните курсове и техният принос за конкурентоспособността не се оказа толкова вярна. Защото най-сериозните кризи в последните години в слабо развити или развиващи се страни са почвали винаги от обезценката на националната валута. Хубавото сега е, че всички правителства от 1998 г. насам прокламираха своята убеденост в значението на валутния борд и фиксирания курс на лева.

В този смисъл г-н Дянков основателно положи усилия за затвърдяване на нашата позиция с фиксиран курс към еврото в размер 1.95583, като поиска да бъдем включени в ERM 2 - нещо, на което имаме право по договора за приемането ни в ЕС от 2007 г. Считам, че трябва да продължим да настояваме за това - то е нещо отделно от влизането в еврозоната.

Дори престоят ни в т.нар. чакалня да продължи повече от предвидените години, това би било от полза за нас, защото ще намали или поне ограничи щенията да се атакува фиксираният курс, което за нас е от съществено значение.

- Тези, които я предлагат и твърдят, че това е мярка за подобряване на бизнес средата, са прави. Във всеки учебник по макроикономика е записано, че когато имате спад на производството, няма какво друго да се направи, освен да се увеличат държавните разходи или да се намалят данъците, ако може и двете - най-добре.

Това са мерките, която всяка страна се опитва да прави. Ние нямахме кой знае какъв избор, така че това беше възможната мярка, която звучеше много добре, при очертаващото се намаление на БВП. Какво друго можеше да се направи - бяхме намалили преките данъци, не можехме да си позволим да намаляваме косвените данъци.

Оставаше действително това. Идеята звучеше убедително, че с това се подобрява пазарът на труда, стимулира се предприемачеството и имаше много убедителни аргументи. Единственото, което беше слабост на подобен подход и което се потвърди за съжаление, е, че се разширява дефицитът във фонд "Пенсии".

Считам, че намалението на осигурителната вноска беше правилно решение, което правителството направи с приемането на тазгодишния бюджет, за да покаже, че стимулира предприемаческата дейност, дори и с цената на увеличаване на субсидията от бюджета за осигурителния фонд.

- Това зависи от конкретните сметки и анализ може да се прави само от тези, които разполагат с цялата информация. Аз не знам всичко за бъдещото състояние на приходите.

Това обикновено се знае много добре в Министерството на финансите, както и очакваните приходи за няколко месеца напред. Ние знаем само данните за февруари.

Всички вече са убедени, че това, което беше прието миналата година, не може да се изпълни. Дефицитът по държавния бюджет за 2010 г. в размер на около 1.5 млрд. лв. и по консолидираната програма - около 480 млн. лв. - ще бъде надвишен.

Тези очаквания за по-голям дефицит са причината да се търси решение сега. Затова е и тази кампания - за да се набележат мерки, които да увеличат приходите и да намалят разходите, за да се намали възможният и очакван дефицит.

Затова ми се струва, че е трудно да се прогнозира с по-голяма точност преди края на април. Добре би било, ако ДДС запази сегашния си размер и ако се изчака да се видят резултати за първо полугодие, а не да се действа припряно, както в последните седмици.

Във всички случаи трябва да си даваме сметка, че повечето от мерките, споменавани досега, няма да решат проблема. При спад на БВП и на вноса не може да се разчита толкова много на приходите от ДДС. Това трябваше да бъде ясно много отдавна.

Очевидно е, че трябва да се върви към свиване на разходите. Според мен е възможно това да се направи, като се погледне много обективно и се помогне на министъра на финансите от всички други ресори.

Съгласете се, че МВР не може да бъде с бюджет 955 млн. лв. Едновеменно с това имате бюджет на държавен резерв за военновременни запаси за 100 млн., говоря по памет, бюджет на ДАНС 100 млн., на Националната служба за охрана 31 млн. лв. Това са все системи, свързани със сигурността. Сметнете какви пари са това за малка България, насочени в една сфера.

Това е непоносимо бреме. Има какво да се направи, но не бива да се оставя министърът на финансите да решава сам този въпрос, а всички други да казват "това не ни засяга". В мерките е посочено намаление с 10%, но като изключим някои сектори, както се предлага, остават много малко системи. Трудно е да се очаква, че ще се реализират 450 млн. лв., ако се доведе до край тази мярка.

Трябва да се разбере, че съкращението на разходите трябва да е много сериозно, иначе няма да има резултат.

- Живеем във време, което изисква подобни обсъждания, а и нашата законова рамка го изисква. Но истината е, че трезвият анализ трябва да се направи от тези, които носят политическата отговорност. Това са министрите.

Те трябва да знаят, че при очертаващия се неизбежен спад на приходите, та дори и да завършим с прогнозирания ръст на БВП, е неизбежно съкращението на разходите. Може единствено да се направи избор да не се лишаваме от здравни и образователни услуги, но от всичко друго бихме могли.

- Не мога да си обясня, но не е добър този подход, защото всички знаят, че колкото повече се отлагат неприятни и мъчителни мерки, толкова по-трудно се осъществяват. Но това може би го осъзнават тези, които са го преживели това.

През 90-те години имаше безброй отложени неща - например повишаването на цената на електроенергията, която в началото дори не се облагаше с ДДС. Подобен проблем през 95-а и 96-а година бяха цените на горивата. Световният опит доказва, че всяко забавяне на неприятните решения вреди.

- В Закона за държавния бюджет за 2010 г. е записано, че дефицитът ще се финансира с емисии облигации - външен и вътрешен дълг - всяка по около 640 млн. лв. Предвидени са и 200 млн. лв. приходи от приватизация.

Проблемът в момента е, че се измислят форми на приходи като продажби на лимити за вредни емисии, приватизация, концесии, които по днешните закони са източници за финансиране на дефицита, а не водят до неговото намаляване.

Говори се повече за източниците на финансиране на дефицита, а истинският проблем е размерът му. За съжаление не сме страна, която може да си позволи дефицит 5-6% от БВП. Трябва да направим всичко възможно в края на годината той да бъде в рамките до 3%.

А какво предполага това - или да спестяваш разходи, или да увеличаваш приходи. Не можеш да увеличиш приходи с тези мерки, които се предлагат, нито да решиш проблема с предложените 450 млн. лв. съкращения.

Възможна мярка е да се промени структурата на бюджетните приходи. За да може да се предвиди, приходите от приватизация и от продажбите на лимитите за вредни емисии да се включат като други неданъчни приходи, което е възможно и не противоречи на методологическите изисквания на ЕС. Но пак стигаме до актуализация на закона за бюджета, особено в частта за разходите.

- По своя устав МВФ осигурява заеми за подкрепа на валутите, респективно на платежния баланс, и те не могат да бъдат източник за покриване на бюджетен дефицит. По нашия закон за устройство на държавния бюджет дефицитът се покрива от емисии на държавни ценни книжа и други операции на финансовия пазар.

Казано е, че със закон дефицитът може да бъде покрит и с банков заем. Когато се преценява каква да е емисията на ценни книжа, това се прави на основа на анализ на цялостното състояние на икономиката, а конкретната организация на емисиите не е е добре да се дискутира широко и предварително.

В закона за бюджет 2010 е предвидено, че дефицитът се покрива от емисия ценни книжа - на вътрешния и на външния пазар. Ако погледнете данните на Емисионното управление на БНБ, ние разполагаме с валутен резерв около 23 млрд. лв. през цялата 2009 г. и до края на февруари. При тези данни е прав министър Дянков да твърди, че нямаме потребност от заем от МВФ в близка перспектива.