Зимата отстъпи място на пролетта, а температурите навън бързо ни карат да забравим за снеговете през януари и дори през март. Като трън в очите обаче сметките за парното ще ни напомнят през цялата година за скъпото и неефективно отопление, което ползваме през зимата. Един от начините за значително смекчаване на този финансов, но и екологичен проблем, е комбинираното производство на топлина и електричество в централите на въглища, мазут, био- и природен газ.

При тази технология  се оползотворява в максимална степен енергията, отделяна при изгарянето на определен тип въглеводородно гориво. Съществуват различни варианти, при които се използва течна, твърда или газообразна суровина в комбинирания цикъл. Най-често се изгарят въглища или природен газ, като по този начин се задвижва парна или газова турбина, която от своя страна произвежда електричество. Топлината, която се отделя, може да бъда уловена и използвана за загряване на вода. Така хем се охлажда турбината, хем предприятието може да ползва загрятата вода за собствени нужди или за търговски цели. Спестяването на енергия е между 15 и 40%, което може да намали сметките за парно. Редуцираните парникови емисии могат да се търгуват и да генерират приходи по механизма "Съвместно изпълнение" на Протокола от Киото.

Принципът на комбинираното производство е известен отдавна. Още в средата на миналия век в софийската топлофикация започват да генерира ток от парните турбини. Към момента в София работят около 3000 MW за топлина и 280 MW за ток. През 2008 г. количество генерирана топлоенергия в столицата достига 4.9 млн. MWh, а електрическата – около пет пъти по-малко. За съжаление обаче ефективността на производството е едва около 35%, обяснява Валентин Терзийски, зам.-председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, която беше учредена преди две години. Така остава голям нереализиран потенциал за оползотворяване на отделената енергия.

За разлика от старите генератори модерните високоефективни съоръжения за комбинирано производство могат да се похвалят с над два пъти по-голям коефициент на полезно действие за общия цикъл на генериране на електро- и топлоенергия. Сякаш пред повишаването на ефективността няма бариери, защото въпросът с отделената топлина през лятото подтиква инженерите да създадат и централи с т. нар. тригенерация - комбинирано производство на ток, топлина и енергия за охлаждане. Чрез абсорбционен агрегат (чилър) излишната топлинна енергия се използва за климатизация и за охлаждане например на компютърни зали. Хладилна машина, свързана с когенератор с обща мощност от 2.3 MW, може да промени температурата на влязлата вода от 12 на 7 градуса по Целзий, т. е. получава се охлаждане с 5 градуса. Технологията обаче още не е навлязла в страната.

За да насърчи внедряването на високоефективно производство, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя по-високи, преференциални цени на електроенергията от когенераторите, подобно на тока от възобновяеми източници. Засега обаче по съвременния способ работят около 85-90 MW когенерационни мощности в страната, които по различни изчисления създават между 5 и 10% от тока в страната. За сравнение, 90% от енергията за отопление на жителите на Ирландия и Дания, които ползват парно, идват от модерни когенератори с много по-малки вредни емисии и загуби спрямо българските топлинни предприятия, сочат данни на международната асоциация "Коген – Европа". Освен това през 2007 г. 42.8% от електричеството в Дания и 40.9% от това в Латвия са произведени по комбиниран способ при средно ниво за ЕС 11% (виж картата).

България притежава голям неизползван и неразработен потенциал за изграждане на системи за комбинирано енергопроизводство, твърди Фиона Ридок, изпълнителен директор на "Коген – Европа". Дали това е вярно и може ли евентуалното навлизане на високоефективната технология да премахне нуждата от изграждане на нова скъпоструваща енергийна мощност? Донякъде това е възможно, смята Боян Рашев от консултантската фирма по устойчиво развитие denkstatt. Според него, ако всички топлоцентрали в София са оборудвани със съвременни когенерации, страната няма да има нужда от АЕЦ "Белене". Софийската топлофикация по всяка вероятност има потенциал за 1000 MW електрическа мощност от когенерация – колкото единия ядрен реактор на неосъществената централа. Валентин Терзийски потвърди, че става дума за огромна мощност, която поради една или друга причина не е "впрегната". Според преценката му потенциалът от когенерация само в София е между 500 и 700 MW.

По думите на Ридок финансовата криза е затруднила намирането на средства за когенериране на ток и топлина в големи мащаби. Един от вариантите, за да се отпуши финансирането, е правителството да ускори процедурите за кандидатстване и одобряване по европейските фондове. Пари могат да бъдат отпуснати от кохезионния фонд на ЕС, както и от международния фонд "Козлодуй", създаден основно със средства на Европейската комисия. Фондът "Енергийна ефективност" (ФЕЕ), който пък се захранва с пари на Световната банка, отпуска кредити за малки когенерационни системи, въпреки че досега парите са отивали най-вече по проекти за саниране на сгради. Болницата в Кюстендил например вече използва когенерация на природен газ, обяснява Марко Марков от ФЕЕ.

Според шефа на Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков преференциалните цени за изкупуване на енергията от когенераторите сами по себе си са най-големият стимул за развитие на бранша и внедряване на технологията.

Друга пречка пред навлизането на технологията, особено в държавните предприятия, е липсата на воля и преследването на частните интересите на управителните органи. Често различните лобита се стремят да извлекат полза без оглед на интересите на дружеството или потребителите. Въпреки че наскоро обяви идеята си до 2013 г. битовите отпадъци на София да се използват като суровина за горене в котлите на топлофикацията, столичното дружество е затънало в дългове и изгледите за бъдещето му никак не са розови, още по-малко зелени. То започна годината с 30 млн. лв. загуба. Формата на собственост, която е разделена между Столичната община (58%) и МИЕТ (42%), също е неблагоприятна предпоставка за технологични нововъведения.

Като възможен изход все повече се очертава приватизацията на "Топлофикация - София". През 2009 г. осем чуждестранни компании са проявили интерес към фирмата, показва проверка на икономическото министерство. Сред тях са френските "Далкия" и "Електрисите дьо Франс", руската "Газпром" (чрез дъщерната "Овергаз"), финландската "Фортум", германската Е.ОН и чешката "ЧЕЗ груп". Според Терзийски никой сериозен инвеститор не би правил заявка за приватизация, без да предложи вискоефективно комбинирано производство на ток и топлина като част от плана за развитие на предприятието. Технологията намалява негативния отпечатък на ТЕЦ-овете върху природата, както и сметките на потребителите. Това помага на централите да бъдат не само по-екологосъобразни, но и по-конкурентни.