Various Artists

Rough Guide To Mambo

World Music Network/Дюкян Меломан, 2004

Мамбо/Куба

****

Куба и нейната музика имат солидно присъствие в поредицата Rough Guide на World Network. Наскоро появилата се нова компилация пък е посветена на мамбото. Подбраните парчета са първа класа и представят артисти от няколко поколения. Началото е дадено от английския музикант с псевдоним Snowboy, който е един от хората, отговорни за възраждането на интереса към тази музика в последно време. Следват няколко легендарни изпълнители, чието име се свързва с тази музика - Тито Пуенте, биг бенда на Марио Бауса, Кал Джадер и Перес Прадо. Безспорният хит на Мачито "Ritmo Pa' Gozar" също не е подминат. Изпълнението на пианиста Бебо Валдес и неговия оркестър е запомнящо се, а Ксавиер Кугат е представен с класическото "Mambo Ay Ay Ay". Това е превъзходна селекция, която би вдигнала и болен от леглото, с потенциал да се превърне в незаменима част от вашите партита.

Various Artists

Rough Guide To Moroccan music

World Music Network/Дюкян Меломан, 2004

Уърлд/Мароко

***

Многоликата музика на Мароко е трудно да се представи в една компилация, но експертите от лейбъла World Network до голяма степен са успели в това трудно начинание. В Rough Guide To Moroccan music са представени най-важните музикални форми, характерни за този регион, като на някои е отделено повече внимание, отколкото на други. Дискът започва с най-разпространената форма - класическата гнауа. Изпълнението на трупата на Джил Джилала използва тази традиционна форма, а последващото - на Наджм Ел Фара Есафи предлага на европейските уши съвременен чааби поп. Берберското присъствие е осигурено от Бнет Маракеш, а изтънчена мелхунска поезия струи от устата на Мохамед Аменсу. Забележителният певец от еврейски произход Емил Зриан протяга ръка към Андалусиа със своето изпълнение и напомня, че Испания е на един хвърлей разстояние, а Дар Гнауа доказват, че има такова нещо като марокански рап, набиращ популярност сред младите мароканци. Затрогващият дамски вокал Фанта Бент показва, че е жива ал аита традицията. А дискът завършва с един от интересните модерни артисти - Хасан Хакмун, хвърлил мост между старата и нова музика. С грижата за широкообхватното представяне на мароканската музика тази компилация достойно заема предно почетно място.

Geri Allen:Life of a Song

Telarc/Дюкян Меломан, 2004

Джаз

****

Джери Алън е една от най-оригиналните съвременни джаз пианисти. Забележителните й участия в албумите на Чарли Хейдън, Чарлс Лойд разкриват индивидуалния й лиричен стил.

Life of a Song бележи нейното завръщане след шест годишно мълчание. Заглавието на албума говори за отношението й към песенната форма в джаза и значението, което й отдава пианиста. Джери Алън е в отлична форма и се разбира идеално с партниращите й музиканти. С нея са басистът Дейв Холанд и барабанистът Джак ДеЖонет, с които тя е работила в миналото.

От единадесетте пиеси в албума осем са на Джери Алън и три стандарта -"Dance of the Infidels" на Бъд Пауъл, "Lush Life" на Били Стейхорн и "Soul Eyes" на Мал Уолдрън, като в последната участват и музикантите Маркъс Белгрейв - флигорна, Дуайт Андрюс - саксофон и Клифтън Андерсън - тромбон. За начало на диска Алън е избрала преработена версия на своя по-стара композиция "LWB's House (The Remix)". В нея Афро-кубинският ритъм оцветява игривото блус-фънки парче. Холанд и ДеЖонет суингират както те си знаят - стегнато и без напрежение. Диалогът между Алън и Холанд в "Mounts and Mountains" е знаменателен, но кулминацията с едноименната пиеса,ф където Алън е неотразима. Искрена емоция и завладяващ лиризъм са отличителните черти на албума, който би харесал на широк кръг почитатели на джаза.

Patricia Barber:Live:A Fortnight in Paris

Blue Note/Анимато, 2004

Джаз

**(*)

След дебюта си през 1991 г. пианистът, композитор и певица Патриша Барбър се утвърди като една от интересните артисти на съвременната джаз сцена. Индивидуалният й стил - смес между джаз, поп и рок я прави търсена и популярна сред множество почитатели на джаза. Дълбокият й интерес в поезията бележи албумите й със специфичен, изтънчен почерк. A Fortnight in Paris е записан в три френски града - Париж, Мец и Ла Рошел с дългогодишнато й трио - китариста Нийл Олгър, басиста Майкъл Арнопъл и барабаниста Ерик Монтска. Те изпълняват по пет авторски пиеси и кавъра, като в диска са включени и две съвсем нови композиции. Едната - "Gotcha" носи среднощно, тежко настроение, а другото "White World" е политически натоварена фънки джаз мелодия от бъдищия й проект, основан на Метаморфозите на Овидий.

От предходния си студиен албум Патриша Барбър е избрала да изпълни, разбира се, все пак концерта е във Франция, "Dansons la Gigue!" по стихове на Верлен и "Pieces". Интерпретацията на Джони Мърсъровата "Laura" е прекрасна, а пиано солото на Барбър в "Crash" е блестящо. За мнозина първият лайв "Companion" на Патриша Барбър бe по-добър от студийните й албуми, а сегашният не му отстъпва по нищо. И това не е случайно - тя наистина има какво да каже и го казва подобаващо.