Пряко вулканично замърсяване до този момент над страната не е налично. Това съобщи Министерството на транспорта, информационните технологи и съобщенията във връзка с изригналия на 14 март вулкан в Исландия, който доведе до образуването на огромен облак от вулканична пепел.

Прогнозите са, засега са, че вулканичната пепел няма да премине през въздушното пространство на страната. Очаква се на 17 април в 9 ч. софийско време южната граница на облака от вулканична пепел да достигне до границата между Румъния и Молдова, да обхване Северна Румъния, почти изцяло Унгария и Австрия и да достигне до Венецианския залив.

Вулканичната пепел, като явление, което е резултат от значителни вулканични изригвания, започва да се разглежда активно след 1982 година. Причината, която провокира изследванията в тази област, е първият случай на авиационно произшествие, вследствие на попадане в облак от вулканична пепел, регистриран на 24 юни 1982 година. Въздухоплавателно средство тип Боинг 747, при изпълнение на полет на височина 11 300 m по маршрут Куала Лампур Малайзия до Пърт Австралия, получава отказ на четирите двигатели. След спиране на двигателите, въздухоплавателното средство в продължение на 16 минути снижава с отказали двигатели от 11 300 m до 3 600 m, когато пилотът успява да запусне три от двигателите и успешно да извърши аварийно кацане в гр.Джакарта.

Към днешно време Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) разполага с 9 консултативни центъра за вулканична пепел. В Европа има два центъра - Лондон с район на отговорност Великобритания и Северния Атлантик, Тулуза - континентална Европа и Африка, включително западна Русия и Индия.

Тези центрове са оборудвани с мощни електронноизчислителни машини, които обработват огромно количество метеорологична информация. Входните данни са от наземни метеорологични обсерватории, метеорологични радари, геостационарни спътници разположени на 36 000 km, орбитални спътници, самолети, кораби и др.