Грешни научни модели вероятно са пресилили риска от исландския облак

На живо
Заседанието на Народното събрание

Грешни научни модели вероятно са пресилили риска от исландския облак

С постепенното нормализиране на въздушния трафик все по-остро се поставя въпросът за теоретичните модели, въз основа на които европейските авиационни власти аргументираха затварянето на въздушното пространство.
Грешни компютърни симулации може би са пресилили риска от облака вулканичен прах, писа в. "Файненшъл таймс", позовавайки се на високопоставен служител от ЕС.
Според Матиас Рюте, генерален директор на дирекция "Енергетика и транспорт" в Европейската комисия, използваните модели се основават на недостатъчни научни доказателства и ограничени данни.
"Европейските власти не бяха никак сигурни в научната обосновка на спирането на полетите, например коя е опасната концентрация на пепел за реактивните самолети", посочва Рюте, добавяйки, че първите резултати от десетките тестови полети, проведени през уикенда, навеждат на мисълта, че рискът е бил по-малък, отколкото предполагали компютърните симулации.
Във Великобритания, която продължава да е най-силно засегната от облака, също се спори дали спирането на въздухоплаването не е пресилена мярка.
След двата инцидента със самолети на "Бритиш еруейс" и холандската KLM пред 80-те, когато двигателите им изгубиха мощност заради вулканична пепел над Индонезия и Аляска, Международната агенция за гражданска авиация (ICAО) поиска от европейските служби за въздушен контрол да подготвят кризисни планове за вулканични избухвания.
Тези планове препоръчват ограничения във въздушния транспорт, но сред учените все още няма единодушие каква е допустимата норма от прах във въздуха, посочва "Файненшъл таймс".
Европейските власти се позоваха на препоръката от Консултативния център за вулканичната пепел в Лондон, една от общо 9-те подобни структури по света, инициирани от ICAO.
Лондонският център наблюдава движението на вулканичните облаци в района на Великобритания, Исландия и североизточните части на Атлантическия океан, а за континентална Европа отговаря звеното в Тулуза.
Учените от центъра следят с помощта на сателитни снимки и метеорологични данни дали даден вулкан изпуска пепел. Образува ли се облак, те проследяват и прогнозират движението му, за което използват компютърни модели и симулации.
Критикувана от авиокомпаниите, препоръката от Лондон беше защитена от други учени. "Основният проблем е, че исландският вулкан все още изригва, т.е. продължава да изхвърля пепел", каза пред "Ройтерс" Ребека Патрик, директор на Центъра за вулканичната пепел в Австралия.
Професорът от Института за атмосферни изследвания във Франкфурт Йоахим Куртиус заяви, че би било полезно, ако авиолиниите монтират върху уредите си апаратура, измерваща нивата на прашинки във въздуха.