По стар космологичен рефлекс началото на всяка година се съпровожда от пространни предсказания. Така започна и 2005, когато анализатори и участници в политическите и стопанските процеси нахвърляха очертанията на онова, което очакваха да се случи. При цялото различие на възгледи, знания и възпитание обаче всички те се оказаха post factum близки по един въпрос - никой не предсказа февруарската парламентарна и правителствена криза.

Тя се случи, без да е била очаквана, а следователно и предизвикана от мнозинството участници и наблюдатели на политическия процес. Което пък от своя страна прави легитимен въпроса дали наистина имаше криза.Според правителството - не. Според министър-председателя, неговия говорител и мнозинството сме станали свидетел на злонамерен опит на старите партии да клатят лодката на управлението в момент, когато тя уверено навлиза в европейски води. За управляващите самата дума “криза” е плашеща, признаването й е синоним на макар и временна слабост, употребата й - израз на поражение.

Друга версия на отричането на кризата дойде от някои анализатори: тя била привидност, партийна игра, висш театрален пилотаж на задкулисни майстори на политическата режисура. Което като да казва, че малцина илюзионисти са избрани да връткат политическия процес, докато мнозина са призвани да бъдат негови пасивни зрители.

Тази теза е примамлива доколкото доставя нов аргумент за скепсиса, с който по принцип се отнасяме към политиците и техния свят и който се задълбочава колкото повече се отлага перманентно обещаваното материално благополучие. Макар и примамлива за едно трайно оформено недоверчиво мнозинство, тази позиция е също така несъстоятелна, както и пълното отричане на случилото се.

Криза имаше не просто защото един ден опозициите единно и с достатъчно основание поискаха оставката на председателя на парламента и на министър-председателя, а и защото целият познат политически инструментариум на управляващите престана да работи. Елитът се раздвижи, журналистите хукнаха в търсене на новини в до вчера пренебрегваното поле на опозицията, което е и безусловният индикатор за кризата: утрешният ден като че ли зависи повече от намеренията на опозицията, отколкото от решенията на властта.

Кризата настъпи внезапно и този стихиен характер на нейното случване имаше някои важни последици. На първо място, управляващите бяха изненадани, което позволи на зрителите да надникнат зад декорите на управлението и да видят по пижами своите избраници в управлението. Редом с тях, на второ място, беше сюрпризирана и част от опозицията. На трето място, бе изненадано самото общество, което така и не получи ясна картина на случващото се. Това пък отвори пролука за наблюдение на дефекти в общуването между партии и електорати. Междувременно кризата приключи така бързо, както и започна, но докато траеше, направи видими процеси, които иначе може би щяха да останат недостъпни за описване и анализ поне до започването на предизборната кампания. А именно:

1. Статуквото е изхабено, медиите и елитът се оглеждат за нещо ново на политическия небосклон. Което ще да е основен комуникационен проблем на управляващите през наближаващия месец юни. Съобщението за подписаното споразумение с ЕС ще им е точно толкова полезно, колкото беше съобщението за започналите преговори и падналите визи при Костов през 2001.

2. Кобургът се справя с хитрините и игрите на управлението, поради което в краткосрочен план лично спечели от разигралата се парламентарна драма. Но никак не е ясно как ще се справя със ситуацията на предизборна битка. Той няма друго послание освен за постигнати успехи, а неговата неефективност по нашите земи пролича още с “Календара на успехите” на правителството на ОДС.

3. Сакскобургготски спечели в личен план, но НДСВ - не. Оставени на самотек в медиите, всички що-годе известни от жълтите се провалиха в очевидното - да назоват кризата, да я обяснят и да начертаят пътя за излизането от нея.

4. Българската социалистическа партия като че ли се е стреснала от лошите новини за спад във влиянието от началото на януари и демонстрира енергичност и воля за власт. С това БСП безспорно спечели, както и с факта на категоричното разграничаване от управляващото мнозинство.

5. Станишев се еманципира от Първанов и за пръв път, откакто е избран за лидер на социалистите, се държа като лидер, а не като подставено лице на президента. Ако бъдещият кандидат за премиер е имал за цел чрез кризата да прокара разграничителна линия между себе си и политическия си баща, то тази цел е без съмнение постигната. Това ще да е факт с по-дългосрочно значение, защото не произтича само от конюнктурата на кризата, по която президентът можеше да е само наблюдател.

Изглежда, съществува структурно напрежение между президентската институция и партийната централа, която го е излъчила, и което предопределяше в голяма степен взаимоотношенията между СДС и Желев, СДС и Стоянов, а сега между БСП и Първанов. Отсега силата на това напрежение е трудно да се предскаже, но май това ще е основната интрига във времето след приключването на парламентарните избори.

6. БСП спечели и в средносрочен план. Обявявайки позицията на Доган и ДПС по казуса “Булгартабак” за национално отговорна, тя остави вратата за следизборна управляваща коалиция отворена.

7. ДПС също спечели от развоя на събитията: спря сделката за “Булгартабак”, обеща се следизборно на царя, но не развали годежа си със социалистите, скарвайки жълти и червени помежду им. Така предотвратиха загубата на контрол върху реален инструмент за влияние върху електората си и запазиха позицията си на ключов партньор в следващото управление.

8. От развоя на кризата спечели и "Демократи за силна България", която заедно с БСП беше разпозната като фактор и двигател на промяната. Медийната обсада, в която тя вирееше до началото на събитията, падна и получи неограничен достъп до аудиторията, за да съобщи, че съществува, че е организирана и силна.

9. Неочаквано допълнително предимство за Костов дойде не само от поведението на собствената му парламентарна група, но и от колебливото и непоследователно поведение на СДС.

10. Обратно, не е ясно с какви намерения и позиции се включи в събитията Съюзът на демократичните сили. Докато другите говореха как ще бутат царя, едни от говорителите на СДС обсъждаха как при лош резултат на изборите ще сменят Надежда. Други - как ръководството не знае следващите си стъпки, а трети - че начинанието е обречено на неуспех. Междувременно събраха 11-те от обединителната инициатива в парламента, които след приключването на срещата не успяха смислено да съобщят защо са били събрани. А за капак взеха решение, с което дадоха алиби на “Новото време” да се дистанцира от внесения вот на недоверие, а на Мозер, Софиянски и Каракачанов - да се оттеглят от Будапещенската инициатива.

11. Пропадането на широката дясна коалиция скупчва твърде много играчи в центъра на политическия терен и близкото пространство вдясно от него. Кобургът, Софиянски-Каракачанов-Мозер, СДС ще изпаднат в ситуация на интензивно съперничество за умерения десен електорат, чийто резултат ще е основната интрига на предстоящите парламентарни избори. Което пък подсказва, че Станишев и Костов като че ли ще приберат най-големи средносрочни дивиденти от развитието на кризата.

12. Разбира се, тези предимно медийни политически печалби могат да бъдат превърнати в електорални предимства само ако действията на БСП и ДСБ са били адекватно разбрани от твърдите им електорати. А изглежда това е така.

13. Извън тези два електората обаче като че ли обществото не разбра какво точно и защо се случва. А това е проблем, който е много по-дълбок от закономерната импотентност на статуквото, от устоялата фрагментираност на десницата и структурното напрежение между президент и партийна левица. Като че ли днес партиите смятат за нормално да говорят на апарата и електората си само през медиите. Но оттам преминават само шлифовани приемливи послания, които рядко пораждат разбиране.

14. Загубата на желание, а и на умение за пряка лична връзка с апарати и електорати в неизборна ситуация като че е най-значимият дефект, видян през кризата.

15. Никой не знае какво точно спечели в краткосрочен план “Новото време”, но с оглед на изборите те ще са големият губещ от развоя на събитията - вече нямат никакъв шанс да влязат самостоятелно или в коалиция в парламента.

16. Политическият грях на Кошлуков и Севлиевски е тежък, колкото е тежко всяко предателство, но медийният им грях е още по-непростим, защото убиха сюжета и интригата.

17. Желанието за нов политически сюжет е и истинското откритие на скоропостижно приключилата криза.

18. Но политически сюжет не значи непременно партиен. А по този нюанс и кризата, и обществото мълчат. Лесно е да се предскаже, че БСП ще разшири влияние, че ДПС и царят ще запазят присъствие в политическия живот, че ДСБ на Костов ще е в следващия парламент, че СДС макар и отслабен също ще е там, вероятно в компанията на Софиянски-Мозер-Каракачанов.

19. Трудно е обаче да се каже какво ще утоли онази жажда за нов политически непартиен сюжет. Или, другояче казано, кризата не каза нищо за бъдещето на Бойко Борисов, но публичната реакция по отношение на събитията подсказва, че почва за такова бъдеще има.

20. Ако той е в листите на НДСВ, от това ще спечели макар и малко само Симеон. Ако Борисов води самостоятелна формация, от това ще спечели преди всичко "генералът на народа". Което ще отвори серия от други проблеми, за които не би могло автентично да се говори, гледайки през призмата на сега възникналата и сега приключилата криза.