Забавно е как най-голямата идея на Азия – тази за единната валута, в момента е тема табу. Например японският премиер Юкио Хатояма дойде на власт през август с големи обещания за създаването на азиатско евро. Лансирането му ще даде живот на дългогодишната мечта за силно регионално сътрудничество, както стабилност и мир по подобие на Европа.

Добре, опитайте се да намерите едно официално лице в Токио, което да повдигне въпроса в момента. Скандали засипват кабинета на Хатояма, като последният включва обвинения срещу втория силен човек в партията на премиера Ичиро Озава. Той е обвинен в съмнително финансиране на предизборната кампания миналата година.

Останалата част от региона се е фокусирала върху вътрешни проблеми. Отпускането на големи финансови пакети за стимулиране на икономиката през последните две години е основният проблем в момента. Целта е да се намали инфлацията, която сваля жизненият стандарт. Политическите проблеми изобилстват от Пекин до Банкок.

Все пак историята ще покаже истинския виновник за изоставянето на мечтата на Азия за единна валута – Гърция. Ако Азия реши да приеме своя версия на еврото в рамките на нашия живот, ето четири урока от които ще трябва да се учи предвид хаоса в Европа.

Азиатските политици отдавна споделят романтичната гледна точка на европейските усилия за обединяване на икономиките. Една централна банка, едни банкноти, отворени граници, честна и добронамерена търговия, мир и просперитет колкото може повече. Допреди няколко месеца беше възможно да се мисли за добрите неща, които ще допринесат ако Азия въведе свое евро.

Това беше преди Гърция, чиято икономика е по-малка от тази на Иран, дръпна чергата под прототипа на Азия. Намаляването на кредитния рейтинг на Атина от Standarts&Poors до ниво "джънк" (буквално "боклук") бързо увеличи разходите по дълговете на на Италия, Португалия и Ирландия. Дълговите проблеми, които застигат Испания, чиято икономика е по-голяма от тази на Канада, също разтройват пазарите.

Вместо да реши икономическите си проблеми като хроничните бюджетни дефицити, ниската събираемост на данъците, раздутите пенсии или скованите пазари – монетарният съюз може да ги засили. При свободен курс, Гърция може да девалвира валутата си и така да намали своята негативна перспектива. Азиатските проблеми правят европейските да изглеждат малки и този регион има нужда от максимална гъвкавост с която да реагира на всички възможни сътресения.

Тридесет години на планиране, преговори и тежка работа предшестват въвеждането на еврото през 1999 г. То е изградено върху сравнителното доверие след Втората световна война, когато Старият континент се опитва да поддържа мир и да осигури просперитет. Политическата воля надделя над икономическите трудности, които бяха изправени на пътя на еврото.

На Азия й липсва доверие. Три от нейните основни икономики – Китай, Япония и Южна Корея, едва поддържат официални отношения. Политиците също така, не изглежда да са съгласни дали да присъединят Индия към инициативата. Страната е с третата по големина икономика на континента.

И като говорим за различия. Да вземем например десет членна на Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Жизнените стандарти и начините на управление в отделните държави са доста несъвместими. В рамките на АСЕАН имаме богатия Сингапур с годишен доход на човек от населението от 34 760 долара и бедния Мианмар, където този показател е толкова нисък, че страната дори не влиза в статистиката на Световната банка.  

Механизмът за единни лихвени проценти може да бъде катастрофален. Напрежението ескалира, когато икономика като германската има нужда от по-ниски лихви, докато друга като ирландската например има нужда да намали ръста на кредитите. Различните фискални траектории са друго препядствие.

Европа има монетарен съюз: има нужда също и от подобен фискален. Европейската централна банка не разполага с достатъчно правомощия да поддържа спокойното развитие. Ако Азия поднови процеса за обединяване на монетарните политики, тя трябва да направи същото и в рамките на държавните разходи. Необходимо е да се създаде фискален контролен орган. Това означава високо ниво на статитистическа достоверност и по-голяма загуба на икономически суверенитет, отколкото азиатците са готови да се съгласят.

Азиатското евро трябва да бъде спрямо икономическите реалности, не въпреки тях. Политиката също е важен аспект. На Азия не й достига структура подобна на тази на Европейския съюз, за да засили интеграцията. АСЕАН има доста разнообразно развитие до момента и 21-членната група за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) е малко или много повече говорилня.

Ето и една друга мисъл: Преди да бъде подписан Азиатски Масстрихтски договор, който да създаде свободна за търговия зона. Да, знам, Азия работи по този въпрос. Подобно на всички търговски споразумения, като че ли политиците избират лесни сектори за либерализация. В Азия земеделието и текстилната промишленост много често са третостепенни.

Според политици като Хатояма визията е единната азиатска валута да обхване най-много 16 държави. Премахването на търговските ограничения между тях ще бъде голяма стъпка напред. Ако направят това, инвеститорите ще приемат на сериозно по-големите планове.

Предвид проблемите на Европа, ще се чудите защо Азия дори ще си направи труда да опита. Благодарение на гръцката криза, това може и да не стане – поне не в рамките на моят живот.

* Заглавието е на редакцията