Докато Гърция тресе цялата еврозона, а държавните й служители протестират срещу "насилствената модернизация на страната им", няколко сантиметра на изток по картата, в Турция, все още си спомнят със страх, но и с облекчение за близкото минало - преди 9 години те имаха същите финансови проблеми. За този период равносметката е 45 млрд. долара заем към Международния валутен фонд (МВФ) и стабилизарана икономика. Освен това чуждите инвестиции се увеличават, а все повече компании от региона, включително и от България, се насочват към страната, привлечени от високото потребление и потенциала за растеж.

В последния си годишен доклад за глобалната икономика МВФ постави Турция сред страните от Европа с най-голям шанс за бързо излизане от кризата заедно с Полша. Организацията очаква икономическият подем да се завърне в страната още през 2010 г. и то с най-бързото темпо - 5.2% растеж на при средно 1% за континента. Според фонда основна причина за това е липсата на фискални проблеми и бързото възстановяване на потребителското доверие.

През 2001 г. положението на Турция наподобява сегашното на Гърция. Бюджетният й дефицит по европейските стандарти възлиза на около 25 на сто от БВП. Високата инфлация изяжда доходите, банковата система отслабва и става силно уязвима от недоверието в страната, а публичният дълг е 80%.

За да се справи, правителството прави радикално рязане на разходи, девалвира лирата и провежда мащабна приватизация. За целта тегли и заеми от МВФ, които за периода 1999-2008 г. възлизат на 45 млрд. долара. Наскоро дори премиерът Реджеп Ердоган вече обяви, че страната може да се справи с трудностите сама, без "проходилка" от МВФ.

В края на миналата седмица, девет години след турската криза от 2001 г., вицепремиерът и икономически министър Али Бабаджан отиде в Атина, за да даде съвет на съседна Гърция как може да се справят с проблемите си. По думите му мерките, които Турция е предприела през 2001 г., са били "болезнени, но отплащащи се". "Много е трудно да режеш разходи в опит да увеличиш събираемостта на данъците", казва Бабаджан, цитиран от "Блумбърг". "Но доверието е ключово. Веднъж щом то е подсигурено, всичко останало е много лесно."

Числата говорят сами за това. В момента Турция се финансира на по-ниска цена от Гърция. По данни на "Блумбърг", ако през 2003 г. еврооблигациите си били с почти 10% доходност, в момента 10-годишните й книжа в евро носят 5.37%. За сравнение, инвеститорите искат близо 9% доходност от Гърция.

Същевременно турският капиталов пазар почти е удвоил оценката си. Основният индекс ISE NAT 100 има ръст от 80% през последните 12 месеца при задържане на чуждестранните инвеститори на около 60% от оборота на борсата, докато показателите в Атина и София са с едва 8% нагоре.

Страната преговаря за влизане в ЕС от 2005 г. и към момента поддържа около 5% от БВП бюджетен дефицит и малко под 50% от БВП публичен дълг.

Резултатът от финансовата криза върху нея беше спад на икономиката с 4.7% миналата година заради стагнацията на основните външнотърговски партньори като Германия и Великобритания, където Турция изнася автомобили, техника и др. Допълнително кризата доведе до ръст както на безработицата до около 13%, така и на необслужваните кредити до 6% от всички, показват данните на турската централна банка.

Тя обаче вижда, че страната вече е на път да излезе от кризата, базирайки се на растящото промишлено производство и потребителско доверие още последното тримесечие на миналата година. "Благодарение на проведените вече ключови структурни реформи, стабилната финансова система и дисциплинираната фискална политика страната ще се измъкне от кризата сега много по-бързо, отколкото през 2001", коментират от банката. Затова и тя направи първите крачки към изтегляне на икономическите стимули, които направи през миналата година.

Позитивните сигнали идват от различни места. От една страна, автомобилните производители и дилъри в страната, която изнася над 1 млн. превозни средства на година, вече виждат съживяване на пазара. Повечето дилъри се радват над добро първо тримесечие, пише "Блумбърг", а националната статистика отчита съществен ръст в новорегистрираните автомобили. Туризмът също продължава да расте през март, като ресорното министерство обяви 17% повече чуждестранни посетители. За цялото тримесечие ръстът на туристите на годишна база е 11 на сто. Като цяло БВП на страната започна да расте още последното тримесечие на миналата година с цели 8.3%.

Очакванията на различните сектори са различни. Оптимист за своите продажби тази година е и Пламен Бобоков, който се надява, че след по-тежката 2009 г. "Приста ойл" ще постигне резултатите си от 2008 г. и отново ще излезе на печалба. От друга средноголяма българска компания обаче, чиито собственици пожелаха да останат анонимни, са малко по-скептични и макар да виждат растящ инвеститорски интерес към Турция, все още не биха казали, че е започнало съществено икономическо раздвижване.

Инвеститорският интерес към страната обаче се задържа. Последните няколко месеца има няколко сделки в сферата на химията и здравеопазването. Сред най-големите играчи на пазара на здравни услуги в страната всъщност е една от най-големите инвестиционни компании - "Карлаил" (Carlyle). Европейската банка за възстановяване и развитие пък активно финансира ВЕИ проекти. Ключови сектори остава производството на автомобили, техника и логистиката.

Според Валери Петров най-интересни сектори са всичко, което свързано с експортно ориентирано производство и със задоволяването на нуждите на младото турско население, преминаващо от селата към градовете. Сред тях по думите му са хранително-вкусовата и индустрия и всичко, свързано със жилищното строителство.

Огромният пакет от позитиви обаче носи със себе и няколко ключови недостатъка, които са изигравали съществена роля в турската история. "Основните недостатъци на страната са ненадмината бюрокрация и традициите в корупцията", смята Бобоков.

Високата инфлация също е проблем. От декември до април тя се е повишила от 6 на 10% на годишна база, което според анализатори е и една от причините турската централна банка да започне да изважда стимулите от икономиката.

Според друга българска компания, оперираща в Турция, сериозен плюс е и уважението към армията и полицията и същественият контрол, който те имат над спазването на реда в страната. Това обаче според други анализатори може да е нож с две остриета предвид предстоящите парламентарни избори в страната през 2011 г. и скорошните арести и гонения на висши военни в обвинения за заговор срещу правителството.

Турските медии за момента показват сигнали, че настоящото политическо спокойствие не е 100% сигурно за след изборите. Освен това страната има още какво да работи по структурата на данъците си и разходите, които прави за здравно и социално осигуряване, коментира бившият финансов министър и служител на Световната банка Емин Дедеоглу.