"Може да загубите живота си, но честта - никога", казва преди около 300 години самураят Ямамото Цунетомо в книгата "Хагакуре". Тя става настолно четиво на бойците камикадзе през Втората световна война, а самите те са героизирани и до днес в Япония. Тактиката на самоубийствените атаки е използвана и от другите воюващи страни. Самолетните тарани на съветски летци в началото на войната срещу настъпващите танкови колони на Третия райх са въздигани в култ, но пък са неконвенционални изпълнения дори за Сталиновата военна практика.

Началото

В чисто военен план целенасоченото използване на живи бомби започва през 1944 г. Иначе камикадзе на японски означава божествен вятър. Така японците наричат морските бури, които потопяват флота на Кубилай хан, опитал се в края на XIII век да атакува Япония. Офицерът Рахигей Иногучи предлага през 1944 г. с това име да назоват летците, които трябвало да взривяват със самолетите си вражеските самолетоносачи. За истински баща на камикадзетата се смята вицеадмирал Такиджиро Ониши, който на 19 октомври с.г. на военно съвещание в Манила издига идеята да се извършват самоубийствени атентати с натоварени с по 250 кг бомби самолети срещу американските самолетоносачи.

Според японски историци 2363 самолета са изпратени на мисии камикадзе в края на Втората световна война, от които успешни тарани извършват 1189. Официалната японска статистика твърди, че те са унищожили 81 кораба и са повредили други 195. Според американското командване акциите на камикадзетата са 2800, като при тях са унищожени 34 кораба, а 368 са повредени. Загинали са 4900 моряци, а 4800 са ранени. Най-известни са самоубийствените атаки на самолети срещу американските кораби. За целта се използват два типа самолети - Ohka и Nakajima Ki-115, които на височина от 3000 км развиват скорост от 460 км/ч. Самолетите могат да носят 1000 кг.

Корпусът на камикадзетата се създава като специална част за атака, или известна като токкотай от токубетцу когеки тай. Частите на камикадзетата от императорските военноморски сили са известни като шинпу токубетцу когеки тай.

Залезът на една традиция

Историците отбелязват, че от Средновековието Япония не е губила война в региона на Пасифика. След успешните конфликти с Китай през 1894-1895 и с царска Русия през 1904-1905 г. в началото на XX век милитаризмът набира скорост в страната. Това логично довежда и да нападането над Пърл Харбър през 1941 г. Плановете на японското командване за развоя на военните действия обаче не се сбъдват. Обратът в хода на войната идва с битката за Мидуей през 1942 г. През 1943-1944 г. американската армия печели все повече превъзходство във въздуха. То е затвърдено с навлизането на въоръжение на "F4U Корсеър" и "P-51 Мустанг".

Положението става критично за японците, след като на 15 юли 1944 г. американците превземат стратегическата база Сайпан. Тя им дава възможност да разгърнат в пълни сили приетите скоро на въоръжение предвестници на стратегическите бомбардировачи В-29. Американците тогава вече са се справили с основните технически слабости на модела и “суперкрепостите” вече имат възможност да излизат от Сайпан и да бомбардират почти без проблеми стратегически градове в сърцето на Япония. Освен това Сайпан дава и стратегическо преимущество на САЩ в опитите им да наложат контрол над Филипините и да прекъснат доставките на петрол за японската армия и индустрия.

По пътя на самурая

Във военното училище до Хирошима се издига паметник на летците самоубийци, на който са издълбани 2624 имена. Камикадзетата са се делили на четири части - "Шикишима", "Ямато", "Ямасакура" ("Цвят на планинска вишна") и "Асахи" ("Изгряващо слънце"). Те са кръстени на популярна хайку поема на изучавания тогава от учениците поет Тогури Норинага. Императорът при първата изява на камикадзе в 1944 г. отбелязва: "Толкова ли беше неизбежно да се стигне дотам? И все пак хубава акция!"

Младият самурай Таширо Цурамото, записал думите на Ямамото Цунетомо, ни дава представа за мирогледа на японските воини. "Всяка сутрин трябва първо да отдадеш почит на своя господар и на родителите си, а след това на божествата, които те покровителстват, и на застъпващите се за теб Буди. Ако винаги поставяш господаря си на първо място, твоите родители ще се възрадват, а божествата и Будите ще го одобрят."

"Същината на воинската доблест е в това да умреш за господаря си, а не да сразиш врага." И когато на 6 юни например 1945 г. от базата в Куре излизат подводници с по пет човекоуправляеми торпеда, те не успяват да постигнат нищо - самоубийците са унищожени заедно с торпедата от охраняващите кораби. Но са извървели Пътя на самурая - умрели са за господаря. В деня на капитулацията на Япония на 2 септември създателят на корпуса камикадзе Такиджиро Ониши си прави харакири.

----------------------------------

Шинто вдъхновява боеца

Шинтоизмът е основната религия, както и политическа доктрина в Япония до края на Втората световна война. Въпреки че победителите се опитват да я изкоренят, като налагат забрана за нейното финансиране, тя продължава да се радва на почитатели. За разлика от конфуцианството и будизма шинтоизмът е религия, развила се изключително на японска почва. Тя почита около 8 млн. богове, сред които и такива на реки, езера и местности. Нейният постулат, че всеки, жертвал се на бойното поле, ще стане бог и ще се радва на почит, мотивира много японски младежи да изберат да се подготвят за своя единствен полет към безсмъртието. Трябва да се отбележи, че голяма част от младежите са студенти и от заможни семейства. Според фолклора от времето на войната камикадзетата са хвърляли поглед към божествената планина Фуджияма, преди да се оправят на последната си мисия