До началото на юли следващата година сградата на "Интер експо център" на "Цариградско шосе" в столицата вече ще разполага с още пет етажа офиси. Към конгресния център ще бъде достроена пета зала с капацитет за около 150 души. В строителната схема е предвиден и ресторант на две нива. Все още обаче остава нерешен проблемът за проходимостта към изложбения център, както и за двупосочното движение по локалното платно пред него.

-------------

B: Г-н Иванов, съобщихте, че разширявате административната част на "Интер експо център", а не изложбените площи. Какво налага това?

- Изложбеният център, открит през 2001 г., се развива много бързо. София беше може би единствената столица в Европа, която нямаше такъв център. Първият проект от 1986 г. не бе реализиран. По план той заемаше половината от настоящия терен и стигаше до оградата на Завода за изчислителна техника (ЗИТ).

През 2001 г. започнахме с два изложбени павилиона, чийто капацитет се запълни много бързо и това наложи през 2004 г. да построим трети. Когато стартирахме строителството на центъра, направихме фундаментите и на четирите павилиона, а административната сграда беше проектирана да има шест етажа. За съжаление тогава нямахме достатъчно средства, бързахме да открием и построихме само два етажа от административната сграда.

Новите четири етажа, с които ще бъде надстроена сградата, трябва да са готови преди четвърти павилион, защото технологично е невъзможно надстрояването да стане след построяването на 4-ти изложбен павилион.

Според мен през следващите десет години София ще има нужда не повече от 5-6 изложбени павилиона. Ако намерим площ за още един-два, ще е достатъчно.

B: Това означава ли, че бизнесът има интерес да се настани в центъра?

-Изложбеният център е интересен като място - намира се директно на магистралата, която свързва Истанбул - София - Белград - Виена, и е на 3 км от летището.

B: Вие ли сте инвеститор на проекта за разширяването?

- Инвестицията е съвместна разработка с “Алианц България холдинг”, която ще бъде собственик на два от етажите. Другите два, които остават за нас, ще бъдат офиси, които ще дадем под наем.

Проектант на изложбения център е фирма "Иркон", а изпълнител - строителна фирма "АТ инженеринг 2000", наета от "Алианц".

B: Какви функции искате да добавите към центъра с дострояването?

- Когато открихме изложбените зали, нямаше конгресен център. Той беше открит през 2003 г. и започна работа с четири зали с различен капацитет - една от 320, друга от 100 и две зали от по 50 места. Търсенето на зала с места от 150 до 160 е голямо и затова ще направим още една на втория етаж. Проучваме възможността в

бъдеще да изградим и голяма многофункционална зала за изложбени и конгресни прояви. Надяваме се общината да ни съдейства за подобряване инфраструктурата на района, и по-специално за паркингите, а и ще има възможност да печели от тях.

B: Как става паркирането, особено при най-посетените изложби?

- Автомобилният салон е най-тежкото изложение. На него идват най-много коли и малко

граждани пътуват дотук с обществен транспорт или маршрутни таксита. Но това се случва веднъж годишно. Представете си, че искате да инвестирате в 10-етажен паркинг.

B: Ще покриете нуждите на автосалона, който продължава 10 дни, но как ще се изплаща инвестицията през останалите дни в годината?

- Сега разполагаме с близо 800 места за паркиране. Има проект за паркинг къща на 4-5 нива, но на този етап такава инвестиция не се изплаща.

B: Имате ли условия за конгресен туризъм? Наскоро НДК беше обявен за такъв

център. Ще се конкурирате ли с него?

- Ние сме ориентирани към специализирани изложби и съпътстващи ги семинари, научни конференции и конгреси. Може да се наложи да дадем зала и за друг вид събития, но нямаме интерес към провежданите в НДК форуми. Когато залите ни са свободни, могат, разбира се, да се ползват и за друго, но ориентацията ни е да бъдем бизнес център. НДК е проектиран като конгресен център и като такъв няма конкуренция. Въпреки това предлагаме подходящи условия за конгресен туризъм. Например при нас могат да се случат всички етапи от една конгресна проява дори за над 1500 души.

B: Какво ви различава от Пловдивския панаир?

- Не можем да се сравняваме с него. Той е много голям в сравнение с нас. Пловдив е панаирен град с традиции. Световна тенденция са специализираните изложения, към такива се стремим и ние.

B: Какви са тенденциите в развитието на изложбените центрове?

- Както отбелязах, тенденция са специализираните изложби. Панаирното дело е цяла индустрия. По двама-трима човека да дойдат от една фирма, това означава хотели,

самолетни билети, ресторанти. Градовете живеят от това. В Западна Европа изложбената индустрия е регламентирана. Съюзи като AUMA (Съюз на германската изложбена индустрия) се стремят да регламентират, подпомагат и популяризират тази дейност. Засега такъв център у нас няма. Има тесни интереси. Тук според мен е мястото на организации като БТПП, БСК. Те не трябва в първо лице да са организатори на прояви, а методически да координират, подпомагат и напътстват тази дейност.

B: Как изглежда пазарът на изложбени площи в България?

- Сложен въпрос. Такива площи има само в София и Пловдив. Според мен НДК и Дворецът на спорта във Варна например не са изложбени площи. По-рано

"Булгарреклама" също използваше за изложения само спортни зали - "Фестивална",

"Универсиада", Зимния дворец на спорта, фоайетата на НДК, които обаче имат друго

предназначение. Този пазар се развива динамично. Такива центрове, макар и

регионални, със сигурност ще има и в други градове като Плевен, Варна, Бургас. Проблемът обаче са инвестициите.

B: Какви екстри предлагате на клиентите си?

- Преди да започнем изграждането на центъра, колективът от инженери и архитекти посети най-големите центрове и панаири в Европа - във Виена, Дюселдорф, Франкфурт, Лайпциг - и се постара нашият да отговаря на съвременните изисквания. Всички пaвилиони са климатизирани и с всички необходими технически съоръжения. Най-голямата зала на конгресния център има четири кабини за симултанен превод на четири езика. Екстри са и обслужващите елементи - ресторанти, банков и туристически офис, спедиторско и митническо обслужване, хотел.

Щастлив съм да отбележа, че през 2004 г. "Интер експо център" е приет за член на Световната асоциация на изложбената индустрия (UFI)

B: Скъпо ли продавате изложбените си площи?

- Всичко е пазарна икономика. Има по-скъпи и по-евтини изложби. Зависи от времетраенето, от конюнктурата и пазара. Времето, по което се провежда дадена изложба, също има значение. от значение е и традицията, която има в това отношение.

B: Изложбеният бизнес зависим ли е от състоянието на бизнеса изобщо?

- Да. Един панаирен център е функция на състоянието на държавата. Ако икономиката ни се срива, никой няма да пита какви са изложбените ни площи и дали павилионите са климатизирани. През последните години пазарът се стабилизира, фирмите правят 20-30% ръст в производството и търговията си и интересът към изложенията е добър. За първата половина на следващата година капацитетът ни е почти запълнен. За първата изложба по програмата - през март - вече няма място. Трите павилиона са пълни, откритите площи - също.

B: Кои са най-активните браншове?

- След кризата, която изживяхме, първи според мен се активизираха производителите и търговците на стоматологична техника и материали, защото се отвориха много частни кабинети. След това несравнимо по-бързо експандира строителният бранш. Най-голямо шоу обаче си остава автомобилното изложение, което е и най-дълго - 10 дни. Тенденцията е изложбите да не са повече по четири дни. Някои панаири на Запад дори отиват на три. CeBIT в Хановер е една седмица и нашето БАИТ експо също държи изложбата си седем дни.

Информационните технологии са отрасъл, в който след силния световен спад и свиването, и дори отпадането на изложения сега отново се усеща ръст и тази година и трите павилиона ще бъдат пълни, а компаниите наемат все по-големи площи. Поради големия интерес към изложението за недвижими имоти, което стартира през есента на 2004 г., то вече има и пролетно издание. Това ни затруднява, защото ни трябват 6-7 дни между две изложения, за да демонтираме щандовете и да изградим нови. Имаме и празни месеци - юли и август, когато трудно се прави мероприятие у нас. Затишие има и през януари и февруари.