Четири организации за оползотворяване на отпадъците от опаковки са заплашени да останат без договори с най-голямата община в България – Столичната. Според общинската администрация дружествата "Екопак-България", "Булекопак", "Екобулпак" и "Ре пак", които работят в София, не изпълняват задълженията си и така провалят системата за разделно събиране.

Миналия месец зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска заплаши, че ако до края на май организациите не започнат да изпълняват задълженията си, договорите им ще бъдат прекратени. Недоволството на общината бе предизвикано от едноличното решение на дружествата да изтеглят много от съдовете си за отпадъци от районите, за които отговарят.

Миналата година след ценовия срив при суровините те обявиха, че е нерентабилно да поддържат системите и прибраха "бобрите" (контейнерите за метал, хартия и пластмаса) и "иглутата" (високите контейнери за стъкло) от кварталите.

Сега в най-големите софийски райони "Младост" и "Люлин" (обслужвани от "Булекопак") на практика няма съдове, в които отделно да се изхвърлят хартия, пластмаса, метал и стъкло. И от други места като "Слатина", "Красна поляна", "Изгрев" и "Илинден" (обслужвани от "Екобулпак") пристигат сигнали, че системата не работи.

Проблеми има и в районите на другите две дружества. Отговорът на "Екобулпак" е, че до момента са поддържали по една група контейнери за 105 жители и заради кризата са ги свели до изискваната по договор с общината една на 350. От "Булекопак" признаха, че не спазват договора заради икономическите затруднения и все още обмислят как да постъпят с контейнерите.

Дали София ще се напълни отново с цветни контейнери обаче, едва ли е от особено значение - според рециклиращите организации разделното събиране се нуждае от съществени промени, за да заработи ефективно. Без тях единственият резултат ще е, че гражданите (всички, не само софиянци) ще плащат малко повече за опаковките на продуктите си, за да поддържат обслужването на хиляди кофи в София, чието съдържание в основната си част се изсипва не в рециклиращите заводи, а в… Суходол.

Отдавна е известно, че цветните контейнери по кварталите са по-скоро скъпа визитка на разделното събиране, отколкото реален инструмент – по-голямата част от отпадъците, с които организациите изпълняват годишните си задачи за оползотворяване, те набират директно от предприятията, търговските вериги и някои пунктове за вторични суровини.

Данните на дружествата в София показват, че над 50% от съдържанието на много от цветните кофи е за депо – битов отпадък, който няма място в тях, и замърсени опаковки, които не стават за рециклиране. И те отиват на депото в Суходол. Миналата година "Булекопак", която (трябва да) обслужва "Младост" и "Люлин", например е закарала на депо около 1750 т боклук, сочат данните на дружеството.

Макар че е нищожно количество на фона на 350-те хиляди тона боклук, които столицата зарива годишно в Суходол, това е разход, с който рециклиращите организации (разбирай потребителите чрез цената на опакованите продукти) на практика подпомагат общинското сметосъбиране. И така е не само в София, а в повечето общини.

Именно поради тази причина миналата година организациите заявиха, че общината трябва да съучаства в този разход, но от "Московска" 33 отказаха. "Ние финансираме дейностите по контрол и по анализ и това е напълно достатъчно", коментира Мария Бояджийска. Но това е по-дребният проблем – големият е, че всички плащат за нещо, което не работи.

Според дружествата едно от решенията е общината строго да контролира вече задължителното за гражданите и търговските обекти разделно събиране. Миналата година София въведе санкции за домакинствата, които не хвърлят разделно и които, очаквано, останаха само на хартия. Търговските вериги и заведенията пък бяха задължени да сключат договор с някоя от организациите за събиране на отпадъците от опаковки.

Столичният инспекторат съобщи, че вече е наложил глоби на магазини без договори, но проблемът остава нерешен – повечето търговци още не се съобразяват с изискването. Показателно е, че "Булекопак", която покрива квартали с общо 320 000 жители в София, обслужва едва петдесетина обекта, посочи пред "Дневник" изпълнителният директор на организацията Диан Димов.

Според общината главен виновник процесът да куца са самите рециклиращи организации, защото те искат търговските вериги да си плащат за услугата. Тарифата на "Булекопак" е 4-8 лв. за еднократно вдигане на различните контейнери, ако обектът е платил депозит - гаранция за опазването на съдовете, и 6-11 лв. без депозит.

В отговор дружествата заявяват, че това е разход, който не могат да си позволят в момента. "Един контейнер тип "бобър" например струва 300 лева и обектът, с който се договорим, трябва да гарантира, че се грижи за него и ще изхвърля там опаковки, освен това ние сме длъжни да го вдигаме периодично, което струва пари - ние се отчитаме за тези средства пред акционерите и членовете си", коментира прокуристът на "Екобулпак" Милен Димитров.

Други представители на рециклиращите организации са на мнение, че общината си измива ръцете с тях и не смее да наложи по-строг контрол на бизнеса, за да не се конфронтира с него, тъй като той е съществена част от електората на местната власт.

Според Милен Димитров проблемът с разделното събиране сред гражданите пък може да се реши, ако те излязат от анонимност като генератори на боклук, тъй като в момента не се знае кой колко изхвърля и дали хвърля разделно. В малък град с еднофамилни къщи като Банкя това е сравнително лесна задача и там системата на "Екобулпак" работи много добре, отбелязва той.

По думите на Димитров в София това може да стане, ако един жилищен блок избере като асоциация да плаща такса смет не по данъчна оценка, а по реално количество изхвърлени отпадъци. Такава възможност има и някои фирми вече избраха този вариант. За целта на съответния блок/вход могат да се зачислят конкретни казани за битова смет на концесионера по чистотата и конкретни цветни контейнери, обслужвани от някоя от оползотворяващите организации.

Разделното събиране, доколкото някой го практикува, куца и заради пунктовете за вторични суровини. Известно е, че цветните кофи са препитание за клошарите в София, които предават полезните отпадъци като "вторични", и този приход не стига до организациите, които поддържат системите от цветни съдове.

По тази причина организациите по опаковки предлагат пунктовете, през които в момента никой не знае колко суровини минават, да се изнесат в периферията на града, където ще са трудно достъпни за клошарите. Те предложиха и алтернативна идея – да се създадат т.нар. центрове за рециклиране в града, където софиянци да могат да връщат всякакви отпадъци: опаковки, стари електроуреди, мебели, батерии, акумулатори и т.н.

Това би било стимул за гражданите да си разделят отпадъците, защото в цените на продуктите влизат разходите по събирането и рециклирането им и чрез тази система организациите биха могли да им връщат част от сумата, обяснява Диан Димов.

Общината обаче гледа скептично на идеята – по думите на Мария Бояджийска администрацията няма да има нищо против, ако организациите сами направят такива центрове на собствени терени. Те пък коментираха, че не могат да си позволят сами подобна инвестиция, защото парцелите в града са твърде скъпи. И по тази причина най-вероятно идеята ще остане неосъществена.

Разделното събиране в София е изключително важно за общината, тъй като е обвързано с бъдещия завод за третиране на битовата смет и депото за боклук към него. Отпадъците от опаковки няма да се преработват в съоръжението и трябва да бъдат оползотворявани.

Ако разделното събиране не работи, тези боклуци ще трябва да се изхвърлят на депото, а неговият капацитет ще е едва 150-160 хил. тона на година и няма да е достатъчен. Така след пускането на новата система за третиране на отпадъците, планирано за 2012 г., София може да се изправи пред нов проблем с боклука.

Освен това столицата, както и всички български общини, в следващите десет години ще бъде задължена да намалява количеството боклук, което зарива в депото си. Досега само бизнесът беше ангажиран с намаляване на отпадъците.

До 2020 г. общините трябва да съкратят двойно количеството смет за депониране - това е задължение на България като член на ЕС и неизпълнението му ще доведе до вече познатите наказателни процедури от Еврокомисията. "Без системата за разделно събиране няма да можем да се справим с тази цел", посочва Мария Бояджийска.

Вече е очевидно обаче, че тази система не се изчерпва с присъствието на иначе приятните за окото цветни кофи по кварталите. А липсата на ефективен диалог между организациите за оползотворяване на отпадъците и общината води не към решения, а само към рециклиране на грешките.