По този повод имахме серия от семинари съвместно с Агенцията за чуждестранни инвестиции, на един от които се запознах с акционери от сегашния холдинг. Когато през 2005 г. изтече мандатът ми, те ми предложиха да стана техен представител тук, в България. В момента "Болкан холдингс" е частен инвестиционен фонд с около 40 дребни акционери и не е листван на фондова борса.

Всички инвестиции, които сме направили до момента в България, са финансирани със собствен капитал. Първоначалната идея е била вместо всеки един от дребните акционери да купува имот тук, да се съберат, за да могат да купят по-големи инвестиционни проекти. Основно е замислено за инвестиции в земи, които да се вкарват в регулация, да се създаде проект, след което да се продаде на строител, който да го изпълни.

Така преди три години купихме около 400 дка земеделска земя между Сандански и Петрич, в район, който е с традиции в отглеждането на лозя. Влязохме в съдружие с местна фирма, които станаха миноритарни акционери във винената ни компания "Струма уайн къмпани" и засадихме с наши средства 200 декара с винени сортове.

През 2008 г. реализирахме първа реколта, разбира се, тя беше малка, около 20 хил. бутилки. След като отгледахме гроздето, го дадохме за преработка в местен винпром, а самото вино беше направено от наш специалист консултант. От 2009 г. работим с базата на "Дамяница".

- Българското вино винаги е присъствало във Великобритания, още отпреди 1989 г., когато са се произвеждали огромни обеми. Съответно обаче качеството не е било много високо и британските купувачи са го считали за евтино вино. Нали знаете, в супермаркета от най-високия рафт започват най-скъпите вина, най-долу са най-евтините - българските вина винаги са били там в британските супермаркети.

И е много трудно да се разграничиш от този стереотип, който не години, а десетилетия се е наслагвал. Трудно е да докажеш, че в последните години в България са налети огромни инвестиции в качествено оборудване, в качествен посадъчен материал, че виното вече не е това, което е било.

- Да, това е важно, тъй като във Великобритания темата за биологичните продукти е много важна. Нашата идея е постепенно, когато обемите потръгнат, да се серфитицираме за биопроизводител и да влезем в този сегмент на биопродукти. Това е важно, за да можем да имаме някакво конкурентно предимство, да можем да искаме по-високи цени.  

- Да, определено. Когато инвестирахме в земята край Сандански, идеята ни беше да не бъдем само лозарско стопанство, а на част от земята да изградим и собствена винарна с нещо като шато за винен туризъм.

На част от терена трябваше да се разпределят парцели, които да се продадат на дребни инвеститори и те да си построят вилно селище. Но след като започна кризата, много от британските купувачи, на които разчитахме, просто се отдръпнаха, защото британските банки затегнаха кранчето за финансиране. Концентрирахме се върху земеделската част – лозарство, производство на вино и маркетирането на нашия бранд във Великобритания. Плановете ни не са приключени, просто изчакваме.

- Вижте, във Великобритания се усеща доста силен оптимизъм, той е доста осезаем и в Западна Европа, което значи, че там икономиката е стигнала дъното и започва оттласкване нагоре. И няма как това да не рефлектира в България. Аз не очаквам тук да има някакъв голям подем в близките 1-2 години, но съм умерен песимист.

Няма да има задълбочаване на кризата, по-скоро ще влезем в един период на стагфлация – стагнираща икономика с покачващи се цени. Рискът е, ако не стартират проекти с европейски финансиране, от които реално да се влеят парични потоци в икономиката. Когато Западна Европа и светът излязат от рецесията, ако правителството правилно си изиграе картите, би могло да привлече обратно потока чужди инвестиции към България и това да подпомогне съживяването на икономиката.

- Честно казано, без да влизам в коментари за самото правителство, откакто дойде на власт, аз не съм видял някакви конкретни мерки. Много неща се дискутират, без да има реално приложение. Това е много вредно, ако гониш привличане на чужди инвеститори. За да дойде един чужд инвеститор, той иска да знае няколко неща – трябва да има прозрачност, предвидимост и последователност в мерките на всяко следващо правителство, а не сега се мятаме в една посока, след това в друга.

От разговори с чужди инвеститори, когато съм бил във Великобритания, съм го видял лично. Те дори не държат на ниски данъчни ставки, те са готови да си плащат данъците такива, каквито са, просто искат равнопоставеност на всички играчи в икономиката, всеки да си плаща дължимите данъци, вноски и осигуровки.

Ролята на правителството да намалява сивия сектор и да показва, че има предвидимост. Сега много чужди инвеститори влязоха в Чехия, в Унгария, защото там правителствата им дадоха някакви преференции. Примерно вместо както при нас да залитаме в продажби на държавни земи, там им ги предоставиха безвъзмездно.

Да речем за 20 години без никакви наеми, просто да дойде една фирма от калибъра на "Тойота" и да създаде завод, работни места и да започне да генерира икономическа активност. Това е нещо, което, ако се направи, България може да се появи на радара на големите компании. Но като цяло според мен правителството просто трябва да набележи едни мерки и да ги следва, а не да се обявява един ден едно, а на следващия друго.

 

- Криза или не, някъде по света се случва нещо и винаги има инвестиционни потоци. Според мен могат да се привличат инвеститори и това е ролята на правителството, на министерството на икономиката, на Агенцията за чужди инвестиции – да фокусират в кои области България иска да привлича средства, къде сме силни спрямо други държави.

След това да се направи маркетинг, реклама, с усилия от държавата да се покаже, че тя ще подпомогне по някакъв начин чуждите фирми, които влизат в тези сектори. Според мен е много важно да се избегне порочният цикъл да се вкарват инвеститорите само в големите центрове, а провинцията да пустее и там да не се случва нищо.

Много е важно да убедим хората, че не само София, Пловдив, Варна и Бургас са икономически активни, а може и в провинцията, както във Севлиево например преди години се създаде цял клъстър от фирми, това нещо да се прехвърли и на други места. Защото, ако не го направим, по този начин обезлюдяваме страната. И там трябва много силно да се наблегне да се дава дългосрочно земя, да се подпомогне.

Например в нашия случай – в лозарското ни стопанство община Петрич няма никаква възможност да ни подпомогне с някаква инфраструктура – от селото до лозарския масив има само черен път. Ние бихме искали някаква подкрепа за инфраструктура на това място, ако трябва да се прокара ток, не се изисква много освен тази елементарна инфраструктура. Местните власти обръщат джобовете си и казват, че пари няма, вие сте богатата фирма, вие си го направете.

Това по света не се случва – за да привлечеш някой, трябва да му постелеш маса и той вече да си сложи приборите и чиниите на нея. Ако трябва, да се направят специални бизнес паркове. Никой не идва на една гола поляна сам да прави всичко.

Нашата фирма няма намерение да напуска страната, инвестирали сме тук и имаме дългосрочни интереси, искаме да създаваме работни места. Доколкото ние инвестираме в няколко направления, не сме фокусирани само в недвижимите имоти, така че рискът е намален и се надяваме това да ни помогне да излезем по-лесно от кризата.